Poesía de autores contemporáneos
Поглед острани 🇧🇬
Бяла розова пъпка,
изпепелена от самота.
Беше нежност и тръпка,
а днес - пустота...
Моята малка тайна 🇧🇬
Сама седя в хотелската стая
и мисля си за миналите дни
и изведнъж сами ми проговарят
и почват да разказват хотелските стени... ...
Живот 🇧🇬
Жалко,
че ме каниш за съдник -
съдбата изигра ни лоша шега.
Аз не съм мисъл, ...
Любовник, приятел, другар. 🇧🇬
Ти мислиш, че мен ме е страх,
но знаеш ли, във своята поезия
аз винаги ще бъда цяла
и никога, никога сама. ...
Кратко недоизречено 🇧🇬
залюлявам безмълвно безкрая
и се чудя как тъжния стон
във морето без гняв да удавя,
че нали не то е виновно ...
Не искам сивото в моя живот 🇧🇬
Нито сиви мъгли, нито сиви одежди,
нито хора сиви - и скучни и зли,
нито сиви дни без красиви надежди.
Сива скука – в гърлото тя ми горчи. ...
Награда 🇧🇬
Ако не беше болката преляла,
чашата на младостта,
как щях да съм разбрала,
че си е отишла любовта? ...
Избирай 🇧🇬
друг избор не остава,
освен да продължиш
или да се откажеш.
Но все пак – Избери! ...
Жена 🇧🇬
ей така – на инат,
за закрила жадуваща,
да бъда закрилница,
да раждам с болка, ...
Няма как във небесата да се раздвоиш 🇧🇬
не се виниш за тръните в пръстта.
И аз съм тук, една прозрачна нишка
под булото на втората жена.
Не съм подарък, нито съм икона, ...
Вече съм голяма 🇧🇬
уча се от мама.
Креватчето постилам
и куклата завивам.
Бебето си гуша, ...
Махнете ме 🇧🇬
Моля ви, не ми се живее!
Бях момиче, което знаеше само как да дивее!
Бях дете, което можеше да мечтае, а сега съм затворена в тяло на жена, която само роптае!
Моля ви, не ща да живея. Не зная как да се смея! ...
Изчезваш с мъглите 🇧🇬
Топиш се подобно на свещ
и бледият блясък в очите
пронизва ме - остър, зловещ.
А помниш ли, беше отдавна, ...
Пост 🇧🇬
и всичко дребно
като сянка си изтля -
гняв,
страх, ...