Poesía de autores contemporáneos
Малките неща II 🇧🇬
Малка лъжа доверието убива.
Малката грешка е неосъзната
и малката радост ни прави щастливи.
Подлостта малка живота вгорчава. ...
Умри, кучко! 🇧🇬
на една сляпа и глуха бездомница…
с много болка…
Умри, дърта кучко бездомна!... Умри.
За Смърт благодатно е времето, ...
След огъня 🇧🇬
и лъч прокрадваща се светлина.
Притен полъх на разсъмване,
а вътре просто тишина.
Дали бе въздухът опиянен ...
Бяла магия 🇧🇬
Като воал копринен стеле се мъглата,
превръща всичко във картина нереална,
със финна скреж покрита е тревата,
обгръща всичко със симфония кристална. ...
Его 🇧🇬
И каква поука от това,
тъкмо го намеря
и го губя във Христа.
Его ли - ...
Липсва ти душевен баланс, госпожице! 🇧🇬
Няма място в тялото за него.
Мечтите ми излизат от душата.
Държа ги в ръце.
Няма място в тялото за тях. ...
Ревнивият бездарник 🇧🇬
Къде ли не опита да пробие
и никъде не му върви.
Май по-добре да се напие
и да злослови до зори. ...
Не искам 🇧🇬
своите тайни.
Искам да разкриеш
моите.
За да ми ги разкажеш. ...
Далечни светове 🇧🇬
Защо ли мислите ни непрестанно
неистово щурмуват крепостта,
в която недостъпни си остават,
поне за нас, потайностите на света? ...
Дойдох, за да си тръгна 🇧🇬
На този свят съм, за да помълча.
Мълчим си с него и не сме си нужни.
Да си говорим - не можем, все крещя.
Всъщност аз дойдох, за да си тръгна. ...
Следи 🇧🇬
какво се щураш като вятър
и носиш хиляди беди!
Не си за нашия театър.
И сред словесния разкош ...
Късно щастие 🇧🇬
Дъждове да посипят в косите ни злато изстрадано...
В чудна есен бъди разлюляна бреза. Нека вятъра
с мойте устни, без глас да рисува по теб листопади...
Морни клони да тегнат до болка от жадни мъгли. ...
Като теб, като мен 🇧🇬
Като кръв от рана,
като сълзи от очи,
като къс от сърце,
като парчета лед от измръзнали ръце. ...
Няма те... 🇧🇬
Няма те... Пусто е без теб!
Няма го щастливия ден,
няма ги думите скъпи за мен!
Слънцето не се усмихва вече, ...
Дъга 🇧🇬
но това е, защото съм дъга:
по природа - цветна,
по съдба - след дъжд.
Идва слънчев ден. ...
Голгота 🇧🇬
когато в мига уединение,
ще зърна къс небе над мен
да пламне в съжаление...
Под сняг и вятър съм готов ...
Цар 🇧🇬
АЗ НЕ ЗНАМ!
Ще гледам в тъмнината...
Ще говоря с тишината...
Твоите очи, по-сини от море, ще обръщат в мен душата. ...
Огън и вода 🇧🇬
смята се за неразумно.
Към него ако се затича,
пречи му докрай да лумне.
И той, дори да я харесва, ...