Poesía de autores contemporáneos
Стихия желана, стихия неискана 🇧🇬
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...
Потапяне 🇧🇬
удави ме със твойта любов,
но закрий със длани лицето си,
не откликвай на страшния зов.
Във очите ти виждам аз ангели, ...
Мъртъв съм... 🇧🇬
Мъртъв съм, гния си самотно в изгнание.
Мъртъв сън – умирам сладко в безсъзнание.
Мъртъв съм и както всички, в черно съм облечен.
Мъртъв съм, но нищо – на смърт всеки е обречен. ...
Такъв е животът 🇧🇬
корените са вековни, короната – зелено-пъстра,
а под него пак златисто-плодородни
нивята смеят се и обгръщат го в милувка.
Душата му е чиста – не познава тя поквара, ...
Моля морето... 🇧🇬
Мрачно, ветровито, пусто - вън.
Едно безцветно, тъжно чувство в мен.
Свалям дрехите си бавно - всичко е като насън.
Лягам в пясъка, а той прегръща ме студен. ...
Пролет 🇧🇬
кукувицата закука.
Пъдпъдъкът се обади
вред по росните ливади.
Хората са все засмени, ...
Сбогом, моя любов 🇧🇬
Мисля за теб...
Докога ще го правя?
Уж заключих всички врати,
а забравих открехната онази най-вляво, ...
В тази първа септемврийска вечер 🇧🇬
с най-ярката звезда във тази първа септемврийска вечер,
ще стопля с моят минзухарен дъх желанията ти замръзнали
и плътно ще ме чувстваш, ще ме имаш, даже и далечна.
С усмивка бегла, с жест неволен, но магичен, ...
Сеитба в петия сезон 🇧🇬
разпъвам думи, мисли и поверия,
дори жаравата угасва под нозете ми,
от силната ми обич стресната.
Дъждът запалва свещи по дърветата, ...
Разговор между два ангела 🇧🇬
когато тръгваш към земята?
Защо не чувствам напоследък
от теб да блика с радост светлината?
- Нима не виждаш как човек ...
Сянка за обич 🇧🇬
слънчева булка ще стана!
Мътен, пороят повлече
скършен език от камбана.
Вятърът с ярост прегази ...
Съновно 🇧🇬
и сънят изсънува ме пак,
май със него и тебе прокудих.
Улови ме! Със другия влак.
Ще те чакам притихнала, плаха, ...
Времето 🇧🇬
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени,
но в телата - вече уморени,
но в сърцата ни – от болка свити, ...
Знаеш ли 🇧🇬
за която вечер си мечтаеш
и всяка твоя мисъл мога аз да уловя,
и това, което желаеш.
Знаеш ли, че аз съм тази, ...
Край реките на Вавилон 🇧🇬
(по псалм 137)
Седнахме нещастни край реките,
със вода поящи Вавилон,
плакахме при спомен за стените ...
Тайничко... 🇧🇬
не ще те будя, знам, че уморен си.
Сънят ми някъде отново бяга,
нощта ми се превръща във повеля...
Край мене мястото ти все е хладно, ...
Кръстникът от самотата 🇧🇬
Като безлюден остров сред море от самота,
пустинен пясък е душата моя.
Миражи и оазиси следя,
да ги настигна, за това се моля. ...
Часове 🇧🇬
Колко дълга е нощта без теб
миг по миг отлитат часовете
гледам в нищото и чакам блед
да рисувам с теб по редовете ...