Изгубена в града, града на мъглите.
Квартален глъч проклет - заспивай.
Поетът би увековечил красиво дните,
но аз не бих, защото в тях умирам.
Потънала във размисли, копнежи. ...
И на липсата намерих ù цаката -
заместители - водка, уиски,
приятели - стари и близки.
Не са толкова сложни нещата!
Добре е! (поне тъй си го мисля) ...
Дай да изпиша и тебе,
че май само ти остана неразписан.
За всичко има си време,
ама ти дори и в тефтера ми не си бил записан.
Какво стана бе, човече, ...
Прегръщай ме! Че днес е за последно!
Прегръщай ме! Изгаряй! Излъжи ме,
че някой ден отново ще погледна
в очите ти - уплашени и сини.
Не искам да си тръгвам... Няма начин. ...
Разплакани, очите ми сънуваха
и искаха да видят точно теб.
А лодките за сетен път отплуваха.
Морето се превръщаше във степ...
Картина след картина се сменяваха - ...
Кореняци
Витоша - заспала, наяла се змия,
София обгръща с хладна пелена.
Питам се какво ли е от другата страна,
от другата страна на градската среда. ...
Вдъхновено от стария виц за деловата жена, която оставила бележка на мъжа си: „Скъпи, на събрание съм. Кофата с ядене за прасето е зад вратата, сипи му, яж и ти!” Модерният вариант на вица, който е по-долу, да се чете от независими жени по следния начин: Заставате във формата на буква „Ф”, изпъчвате ...
Как искам с мен да бъдеш, радост моя,
отдавна в миг изгубена любов,
да бъдеш с мен, и аз да бъда твоя,
да срещам в ласките ти всеки изгрев нов!
Как искам да си тук, щом Слънцето се спуска ...
Докъде ли отвели ме биха очите ти,
ако бяха небе, а ръцете – криле?
Докъде ли ще стигнат нозете ми,
ако нямах мечти - две летящи нозе?
Питам бялата, луда луна, ...
Вчера ли
Вчера ли беше, когато косите ни галеше морският бриз...
Вчера ли беше, когато по телата ни пясък се разхождаше...
Вчера ли беше да почувстваме този нежен каприз...
Вчера ли този спомен все още мокър ни глождеше... ...
Животът дълъг е, като пръстена дървесен.
Ето, идва поредната ни есен.
Свободата е във кръговете впримчена.
Листата капят и отново ще цъфтят.
Напролет… ...
Ела при мен и стига с тези рози,
нека първо ти разкажа, а после аз ще питам.
... подхлъзнах се, паднах в бездна почерняла,
е, беше без да искам и сега не мога да изляза.
Жалко, не успях да хвана ръцете ти, ...
Виждам светлина в края на тунела.
В мрака, дори да изгубя ума си, аз не се предавам.
Още вървя по-същите пътища, още взимам същите решения... и се губя в тези странни дни.
Оставям се на течението...
Изгубена във звука, изживявам своята мечта. ...
За сън блажен щом дойде време
и Тя за Там пристигне да ме вземе,
сърцето ми навярно ще се пръсне,
но вярвам, че душата ще възкръсне.
Ще се издигне смело над безкрая ...
Все казвах, че не вярвам в чудеса,
а днес се моля да се случи чудо
и чакам знак от тия Небеса,
че някой Бог молбата ми ще чуе.
И с мисълта – да бъде за добро, ...
на Д.К.
Двадесет и осем годишна е Дарена -
с двадесет години по-малка е от мен.
Една съдба ни свързва - омъжи се за мене!
Брътвят доброжелатели, че бил съм подмладен! ...
Недей да пазиш любовта,
тя като пясък между пръстите се губи
и сближава ни едва-едва,
наведнъж и двамата за да ни погуби.
Ако пък ли искаш, запази от нея, ...
Разтварям се в ръцете ти силни и нежни,
като аромат на ванилия от орхидея жива.
Светлината в очите ти ми е хлябът насъщен
и събужда у мен ту екстаз, ту екзотика дива.
Пия от сърцето ти жива вода недопита, ...
Портретът на стената
Събудих се... Неочаквано красива – с цвете в косата.
Събудих се... Погледнах в огледалото – бях непозната!
Погледнах към теб – отворил широко очи,
не гледаше мен, а портрета, закачен на стената. ...