Заставам на високата скала,
постлана меко с мъка и думи отчаяни.
Една стъпка, после втора.
Угасват в бъдещето две усмивки.
Огънят в гърдите ми нежно ми говори, ...
Нецелунат изгрев отвори влажни очи.
Като от самосебе си облече се в сиво.
С дъх на разсеяни капки тъгата ръми,
след минута и дъжд зарида мълчаливо.
Откраднат ден се маскира с усмивка. ...
Към читателя: Съдбата нея я зоват и аз
ще да я надхитря. Сизиф можа смъртта
да върже,тъй защо да не успея с таз.
Чувствала ли си дори за миг това,
което чувства гарванът, впил нокти ...
Защо животът е толкова сложен?
Защо не е лесно?
Защо само за миг светлина в тунела виждам и след това всичко замира?
Нищо не е както трябва.
Всичко е развалина! ...
Този ден неизбежно настъпи…
Този ден бе орисан така –
всеки тръгва във свойта посока,
леко кимва за сбогом с глава...
Бурен вятър беснее в платната ...
И няма да те има в небосклона ми.
Хоризонтите счупени хлипат във тъмното.
Моретата чакат своите приливи,
а аз неизбежно сънувам кипариси...
И ми е тихо в очите ти. ...
Понякога не искам да мечтая,
когато нищо пак не трепва във душата.
Началото не виждам... идва края,
а гостенка потропва – самотата.
Отворя ли ù, няма да си тръгне - ...
Здравейте! Аз дишам. Все още съм тук.
И някак небрежно, по детски живея.
Блян сътворявам от форма и звук.
После въздишам и чезна по нея.
Случва се често. Събарям стени. ...
На себе си сърдита съм сега.
Във мен говорят безнадеждно другите.
И тихо е. И с мислите сама
мечтая си, вторачена във себе си.
И на тишината съм сърдита отсега. ...
Пеещи отблясъци
Когато слънцето надникне зад морето
и нежен лъч плени затворените ти очи,
ти не поглеждай, чувствай го с лицето-
любима моя, в слънчев вихър замълчи. ...
Дай ми късче небе и живота на някоя мида.
Ще мълча цял живот. Ще живея без думи.
Стига с тази любов, закъсняла обидно.
Всичко в този живот е за миг. И за миг
се е свършило. ...
Къде, любов? Къде се пак запъти?
Къде отиваш? Пак ли не разбра?
Аз обясних ти толкоз много пъти,
тук ще стоиш, ти наша си съдба!
Върни багажа, сълзите, мечтите! ...
Снегът топи се в моята жарава –
без усилия ме орисва на тъга.
Без посока сълзите си ще газя,
ще лазя сетне със пресъхнала уста.
Ще потъмнеят всички светлини. ...
Светът обръща се с нейна помощ, но само от една страна
обсебва ме и кара ме да мисля хиляди неща,
омайва ме, обича ме... и все така,
докато не станах роб в нейната ръка.
Наказва ме да радвам се на всичко аз сама, ...