Плаши ли те моята дързост – свиквай!
Учудваш ли се на моята същност – преодолей го!
Казваш ли си, че съм лека – грешиш, „тежа” си на мястото!
Мислиш си – какво ù става, имам изненада за теб – отвикнах да съм наивна.
Гледай как го правя – виж какво изпусна. ...
Тихо е, а искам да извикам… да ти кажа всичко онова,
буквите, което не успяха, искам да го изкрещя…
И да чуеш, даже и далече, свойто име с моя влюбен глас.
За да разбереш какво ми даваш, много ще говоря аз…
Ще говоря и ще чуваш топлината, както я видя в очите ми, ...
Ще се разминем с теб
като ята в насрещен полет,
забързани към тъй мечтания си юг,
но няма никога да срещнем пролет
и вечно ще летим един към друг... ...
Ти знаеш ли, че аз познавам
едно момче, което е вълшебник?
И всеки път край него щом минавам,
откъсвам си по цвете и надежда.
Едно момче, което често ...
Не искам да те гоня, но тръгвай си вече ти.
Не искам повече да ме боли.
Не искам да виждаш моите сълзи.
Не искам да изричам "върви".
Нямам сили да кажа "остани". ...
Да останем някъде сами...
Така ми се иска да имаме бряг,
на който да бъдем само двама,
да ме целуваш, да ме любиш пак,
но само между нас да си остане... ...
В последно време станал съм зидар,
но най-обикновен, не съм велик масон.
Издигам си стени - в това си има чар.
Убивам чувствата... И правя си заслон.
А мислите ми ежедневно го прескачат, ...
(из цикъла „Вицове в рими”)
На доктор Иванов му се наложи
по спешност да пътува в късен час.
Обади му се, силно разтревожен
и нервен пациент: „ Елате в нас ...
О, щъркеле, върни ме във гнездото си –
на таз' земя аз пак да се родя,
на нов живот да срещна рождеството си,
по път мечтан и вечен да вървя!
Да срещна дълголетие и слава, ...
Знаеш ли защо е глуха самотата
и разяжда всяка топла дума?
За да може да пусне корени в душата...
и бавно гласовете да погубва.
Знаеш ли защо е сляпа любовта ни ...
… все по-рядко знам къде съм…
Не се родих с хриле, за да те дишам,
в най-синьото мастило на стиха си.
Оставих те – ти сам да се напишеш,
по пясъка… скалите… по смеха ми... ...
Много лесно е да си студент,
малко по-трудно да вземеш апартамент,
но не наготово дава ти се всичко,
трябва да бъдеш "чичко-паричко".
Как, като работа няма, ...
Загубихме страстта си към живота,
притиснати от сиви хоризонти.
Приемаме несгодите без ропот.
Живеем в къщи с липсващи балкони.
Отровен въздух дишаме спастично. ...
Славеите пеят, когато са влюбени,
и аз запях, но ти хареса песента на друг...
Тогава вик нададох,
рушах със глас стени, прегради,
рушах мечти, изпитвайки наслада. ...