Poesía de autores contemporáneos
Мода 🇧🇬
баба е редила.
Колко труд - за нищо.
Глупава ли била?
Весели гергини ...
Бяла кома 🇧🇬
и студ прониква бавно в мен.
Невинна и красиво бяла
бе тази зима... Този ден
бе сякаш приказна магия. ...
Къде и кого? 🇧🇬
горещ – искрей
пепел – пустош
малък храст
светлей ...
Радостните времена в края на годината 🇧🇬
с мирис на имел и борови иглички.
Помахай щастливо на есенния Ноември,
след година ще го видим отново всички.
Не бива да тъжим за отминалата есен. ...
Все още не 🇧🇬
Все още не мога да заплача,
а сълза - вечността от мене чака.
Като загасена свещ от крепост в бездна,
зад решетките, ръката ми за милост се протяга. ...
И още веднъж за принцесите 🇧🇬
Принцът гледа мач пред телевизора.
Бирата с фъстъци му спори.
Аз съм му жена. По подразбиране.
Във капана между четири стени. ...
Къде си ти 🇧🇬
Откъсни ми... 🇧🇬
оцвети със нея моя сив живот.
Виж я как оперена се смее...
Откъсни ми късче от небето синьо.
Нека ведър е и утрешния ден. ...
*** 🇧🇬
Не очаквай от мен погребения.
Отдавна са мъртви сълзите.
Оплаквачките бавно изстинаха.
И се питах има ли скришна обич? ...
Будуване 🇧🇬
ъгълът в твойта усмивка студен е.
Не мога ума ти, уви, да пленя,
а тялото - в трепет вълнуващ да стене.
Все още е есен, но без листопад - ...
Надежда за утре 🇧🇬
и тази мъка някакси ще отшуми,
сега горчи в душата ми преляла,
но се усмихвам пак с разплакани очи
Не търся горест, ...
А розите имат бодли... 🇧🇬
стои в ръцете ми пак.
Тя е от тебе,
тя е щастлива, но отново нещастна съм аз.
Отдавна си бях забранила ...
Очакване 🇧🇬
Дните бавно си минават,
сълзите болезнено на парченца се пилеят.
Като камъни на речно дъно остават,
спомени, надежди, мечти навсякъде се леят. ...
Ноември 🇧🇬
печален, но щастлив.
Полекичка заспива -
замислен, плах и тих.
В носталгия полита ...
В две шепи 🇧🇬
времето, казват на изток.
Капчука събира
в две шепи тъгата на
остарялата есен.