Poesía de autores contemporáneos
Експериментално 🇧🇬
Свързват странни съвършенства.
Съхне слънцето събудено
свило секторално страховете.
Тегне тайнственост. Тъжнее. ...
Докосната от ветрени крила 🇧🇬
в косите вплела любовта,
отново ме почувствай - слънчева и мила,
докосната от ветрени крила.
Ще бъда твоята усмивка ...
Лудолуние 🇧🇬
Надниква в океанската плът
и целува всяка капка...
После бързо се шмугва
под морските вълни, ...
хайку 🇧🇬
Червей там е заживял.
Пробвай. Отхапи.
И отново тръгвам си аз 🇧🇬
И отново тръгвам си аз,
със сърце разбито, ах, таз,
таз непоносима жега...
И оставям те сам сега... ...
За козлетата 🇧🇬
седем палави козлета
помощно стопанство свиха,
със вълка се съюзиха.
Той прогонва всички други ...
Непосилно 🇧🇬
да те няма,
да не мисля...
Дали ще мога
да стопирам времето ...
Животът е достоен за страха 🇧🇬
срещу епохална живопис
шаржове пластични
с карикатури във контраст
жилят скулптурни творения ...
Алекс си отиде 🇧🇬
Зачервено лице
Тъжна душа
Свито сърце
Болка ОГРОМНА ...
Такава съм 🇧🇬
Такава съм – малка, забързана, щурава,
със длани, бели от сол и от прах.
Някои пак намират ме хубава,
а аз съм просто искра летен смях. ...
***** 🇧🇬
запява свойта песен океана.
По вълните носят се невидими сирени и мълвят,
безплътни, тихички слова.
А черен дъх пълзи из дълбините ...
Време 🇧🇬
старата къща нощта да издиша,
бавно отряза с голямата ножица
дните, които ни бяха излишни.
Пусна завесата. Тръгна си, плачейки. ...
Спомен от Китен 🇧🇬
и тя прошепна ми с гласа на лятото:
“Върни се тук! Не ни забравяй! Пак ела!”
И весел морски бриз с невидима ръка
косите ми погали. Слънцето изгря ...
Защо? 🇧🇬
Защо най–синьо е небето?
Защо звездите тъй блестят?
Защо широко е полето?
Защо лъчите слънчеви трептят? ...
Скришом 🇧🇬
съня си тази нощ?
Нали ми каза,
че отдавна го желаеш.
Аз бях сега. И съм преди... ...
За да не боли 🇧🇬
когато се усмихвам
в горчивите сълзи...
привидно спирам
да усещам теб; ...