О, колко свидно ми си ти, Небе!
Когато сводът е обсипан със звезди.
Или слънчеви лъчи го озаряват.
Дори, когато си тъжно... - обичам те, Небе!
Щом облаци разбиваш със искри ...
„...нека да те имам още малко,
както снощи - приказен и лунен...
Спи и ме сънувай неразплакана...
После аз сама ще те целуна.”
Маргарита Петкова („Спящият красавец”) ...
Ако можех да бъда различна,
бих събрала от пустинята камъни
и дори да изглеждам комична,
бих издигнала къща от спомени.
За прозорци бих избрала очите ти, ...
Ако си сам, превърни самотата в свой приятел
и ето, че сте двама...
Колко по-добре е да имаш събрат по съдба,
да е част от твоята сълза,
половината от тъжната усмивка, ...
И адът изгаря от страст,
когато само помисля за тебе...
Отиде далече, както и аз,
останахме някак без време...
Рая превзехме, без милост, със плам, ...
Високите кестени в парка ухаят,
при себе си птици ласкаят,
листата си спускат в петици събрани,
подобно разтворени длани,
деня над децата, които играят. ...
Минù препълнената улица отатък...
очаква те макалатурената* къща!
Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.
В петък... в петък може би!
Минù, прозорецът е счупен – ...
Как да започна, като нямам думи?
Как да продължа, като мисълта ми се губи?
Каква съм аз и каква искам да бъда,
каква е моята съдба, каква е моята присъда?
Може би най-потърпевш си ти, ...
Все още помня нейната стая
със розово-лилавите стени
отдавна пробвам се да я забравя
но не спира парфюмът ù да ме следи
Очи закривах с длани безнадеждно ...
Аз скитах по света, за да те срещна,
пребродих ниви, плувах в океани...
Със аромат на цъфнала череша,
ти нежно приземи се в мойте длани.
С крилата си запърха край сърцето ми ...
Аз, ако в локва опръскам душата си
и смътни очите ми образи виждат...
Не мога, не крия. Признавам вината си,
но съдът ви бялото в мене убива.
Аз, ако в хаоса в себе си губя се ...
Нощта е нежна, толкова красива,
когато споделена е с приятели
и прави ме наистина щастлива,
балсам, жадуван дълго, за душата е.
Нощта във ден аз искам да превърна, ...
Зачервени очи и влажно лице,
някой с думи сърцето ти сече.
Злобен поглед убива радостта
и се питаш има ли още любов по света.
Къде замина, изостави всичко свидно ...
"Оставен град"
Гняв по улиците стари, гняв в сърцата!
Украсата на къщите събрана в завистта.
Стени от камък, а отпред вратата...
не влизай - там те чака подлостта! ...
Препусках дълго в бесен впряг,
пропускайки да се огледам,
подминах всичко. Носех много страх.
Все търсех без да те откривам.
Сега поспрях. Конете ми се умориха. ...
Кротка ли?! Не ме разсмивай! Кротка?!
На масата загадъчно мълчи...
Виж ноктите ù - ноктите на котка!
И същите безмилостни очи...
Настъпи ли я някой - да внимава, ...
Нощта настъпи, аз не мога да заспя.
Мълчаливо сгушвам се в очакване на деня.
Умът ми работи - не иска да спре,
издава вълнението си моето сърце.
За първи път се чувствам така, ...
Той е там. Облечен е дрипаво.
Накуцва тъжно с левия крак.
Има си куче. То пък е рижаво.
Скитник с лице, пропито от прах.
Снощи по тъмно имаше улица, ...