Poesía de autores contemporáneos
Самотникът Дъб 🇧🇬
сломяван от бури и скръб,
разяждан от червеи и съмнения,
надживял три човешки поколения;
стои във мраз и във зной, ...
На... Стария човек! 🇧🇬
Той стар е вече - доста стар,
ръцете му са груби и напукани
един живот те бъркали са вар,
а ноктите му черни и начупени... ...
Не поглеждай встрани 🇧🇬
още търся очите ти!
Твойте думи звънят като ноти.
Замълчи... замълчи... –
ангел нежен си ти, ...
Под моста 🇧🇬
Отново си сам пред звездите
Мечти заковават се горе,
спомени падат до теб.
И там, под моста, вървиш и си спомняш. ...
На чисто 🇧🇬
и бързам, за да бъда там -
на хълма да чакам разсъмване,
да посрещна утрото на моята сивота.
Самота в душата тежи. ...
Момичето ти 🇧🇬
Момичето ти отдавна те чака… горката.
За нея чак ми става жал, разбираш ли.
На любовта ви нахално отрязах крилата.
Сега ми е съвестно, мили, не виждаш ли? ...
Аз и насекомото в главата ми 🇧🇬
което е откъснало краката си.
Не мърда, не жужи. Като след кома
забравило е сякаш за крилата си.
И вече не лети, дори не жили. ...
Написано с твоя подарък 🇧🇬
Безбройни думи, празна суета!
Тежи в душата ми на времето оловото...
Попивам сивотата на деня.
От Хаоса се раждали вселените. ...
За мъжете угода няма! 🇧🇬
да имат всяка красива и лесна жена.
Да била умна, възпитана, изящна...
уж сериозна и в любовта блестяща...
Дрън, дрън... Ех, тез мъже от класа, ...
Двойникът 🇧🇬
че не го правя аз, а другите. И те държат огледалото. В мен е
решението да се погледна в него... Не винаги се харесвам и това
хич не е приятно. Имам изисквания и очаквания от себе си.
Улавям се в надпревара с "идеалния" ми образ.” ...
* * * 🇧🇬
омая,
бисерен звън
ехти,
вибрира - честота ...