Poesía de autores contemporáneos
* * * 🇧🇬
В неговите - слънчевите зайчета се гонят.
В тревите падат капчици.
(аз и залеза говорим.)
Разказва ми за елфове добри, ...
Ще си спомниш ли? 🇧🇬
Ще си спомниш ли за мен, когато си отидеш?
Ще си спомниш ли, щом слънцето те погали с парещи лъчи?
Ще си спомниш ли, когато залезът царува над морските вълни?
Ще си спомниш ли за мен, когато завали? ...
Дзифт 🇧🇬
ще пуска филм за стари времена.
За пошлости комунистически
и лични епоси трагически!
Ще ни говорят днес за 60-те ...
Пустош 🇧🇬
обгръщайки студената душа във мрак.
А там, в онази безчувствена пустош,
ти остава единствено да се луташ,
да тичаш, вървиш, да падаш и ставаш, ...
О, братко... Прости ми, че съм слаба 🇧🇬
с теб доскоро стаята делях,
в сърцето ми най-голям е твоя кът.
За теб най-много сълзи аз пролях.
Водили сме често безсмислени спретни, ...
Порой 🇧🇬
а в него - твоите очи.
Огнен поглед ме обгаря,
а с него - слънчеви лъчи.
Сърцето ми тресе се под ритъм лудешки ...
Пловдивско Маротворение 🇧🇬
Дън ни чуят унез шаврънтии.
Аз сига съм в Филибету, майна.
Не, ма, не... От кво дъ съ крия?
Снимът ма... Не съм издукарън. ...
Поетът в мен е мъртъв 🇧🇬
в косите-строфи нежно аз оплитам,
на последен стих в думите безмълвни
сред букви голи, парещи се скитам...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене! ...
Нощ в дядовата къща 🇧🇬
раненото слънце към залез пълзи.
И сънища младата вечер заприда,
в бленуване тихо изтръгва сълзи.
Безлюден пред мене синее се пътят. ...
Пукнатата ваза 🇧🇬
потънал във разруха сред жалки старини,
да чакаш чужда милост от нови времена
и някой щом почука, да бягаш за ключа.
Когато те потърсят от жалост, че си сам, ...
Предателство 🇧🇬
остави ме сама,
заради нейните лъжи,
и отново болката усещам аз.
Подари ми най-прекрасния подарък, ...
Сенрю 🇧🇬
секс-игрички на промоция
за самотни майки.
+ + +
Жартиери от жици ...
Божeствен дар 🇧🇬
две весели очички -
усмихнати и
златни слънчица,
прегръщат ме ...