Ще бъда там
на Крис, най-уникалното момиче, което познавам...
Там на кръстопътя, с поглед замаян,
подгонил на облаците игриви крилете,
когато те притисне живота отчаян ...
Най-точен изстрел беше я настигнал –
една сърна умираше в агония .
Сърцето й за мигове изстиваше.
Мълчеше безразличен хоризонтът.
За този свят тя беше вече чужда... ...
Обичам те повече с всеки изминал ден,
моето име е дълго, за да го кажа.
Знаеш ли току-що как се почувствах?
Знаеш ли, че тази любов е истинска?
Понякога се учудвам какво мислиш. ...
посветено на ЕЛИЦА АНГЕЛОВА
Ти не знаеш колко дълго те търсих,
ти не знаеш какво си за мен,
с теб живях, мислих, тебе сънувах
и в мечтите си тебе изпивах. ...
Колко пъти те очаквах нощем,
(градът заспиваше във светлия ми поглед)
тайно пак със тебе - за да можем
да се слеем в ритъмния полет...
Рисувах със мечтите си небето - ...
Телефонно обаждане, подскочило сърце и още нещо...
🇧🇬
Телефонно обаждане, подскочило сърце и още нещо...
Ти реши и тръгна.
Пророних една-две сълзи.
Повиках те, но ти не се обърна.
От днес животът ми без теб ще продължи. ...
Досадното дърдорене побърква ме неистово.
Ужасно смехотворно е - ужасно е наистина.
Мъглива е усмивката и цялата ти визия.
И пак стоиш на мивката - аз гледам телевизия.
И чудим се и двамата - защо ли се обичаме, ...
Балада за шипковия храст
Защо между вековните дървета
и аз се пръкнах - таралежов храст,
и в тихите покои на сърцето си
отглеждам плод тръпчив и дребен аз. ...
Празна, студена стая и безброй заключени врати,
а в средата тъжно ридаят поруганите ми мечти.
И ето идва блаженият край на пътя ми в безкрая,
измъчена пробягвам, на крачка съм от рая.
Но в миг пропадам във адска, огнена бездна ...
Искам, искам, искам да ти подаря цветята,
те символ са на нежността ти и на аромата.
Искам, искам, искам да ти подаря морето,
със което ме заливаш, щом докоснеш ме с ръцете...
Искам, искам, искам да ти подаря вълните, ...
Дали не сбърках...
Восъчна свещ с кибрита си запалих
и тази светлина, блеснала тогава,
накара ме да видя как забравих
спомена за в сърцето ми пожара. ...
Черен лик от червения клен -
сянката му - до моята.
И вечéрни тревите са отвъд пътя.
Светла диря във въздуха - от луна.
Тъмна диря от моите стъпки... ...
Колко бързо минават годините!
Кога бях първи клас!
Държейки тетрадката и моливите,
прага училищен прекрачих в захлас!
От този ден животът ми се преобърна. ...
Не исках да си тръгвам и да плача,
когато знам, че с радостта започнах.
Сега вървя със бремето към здрача
и не поглеждам - може би нарочно.
Не исках да съм с теб и да те няма, ...
Сили ли... какво са силите без теб?
Какво е смисълът без усета във нас?
Мигове са стъпките напред...
Аз искам точно този, дори да е аванс.
Дори и да го плащам със сълзи. ...