Poesía de autores contemporáneos
Слънцето се самопогребва 🇧🇬
Ослепяват слънчогледите.
В дъното на прозорците
е много черно.
Ако сълзите избуят, ...
* * * 🇧🇬
Под сенките дълбоки на дървета,
с подобни на широка длан листа,
намира дивен мир душата клета.
Килимът от треви, листа и клонки, ...
Родино моя! 🇧🇬
звездите вечер.
Мой е изгревът червен.
Хоризонтите далечни.
Синьото небе над мен. ...
Бездействие 🇧🇬
Изписвам думи, редове, ала мълча
и вътре в мен е някак хладно,
сякаш в мене е припаднала нощта.
Безкрайното усещам с изнемога. ...
Лунна светлина 🇧🇬
как в нощта светът мълчи.
Всичко спеше,
само морето шумеше...
Светлата ми сянка се спускаше ...
Писана, котарана 🇧🇬
Славейче малко
тъжно свирука
ей там, на голата чука.
Фръкна изведнъж, ...
Страх... 🇧🇬
Безгрижно късах листите на календара.
Мислех, че 15 юни е далече,
а ето, стана ден за раздяла.
Очите ми се насълзяват, ...
Сто бодливи таралежа 🇧🇬
наумиха си веднъж
облаче да хванат в мрежа,
след това нашир и длъж
с него в синьото небе ...
Финалните надписи на Човешкото Време 🇧🇬
на чудновата нишка, от която
искаме докрай да изплетем
съществуващото битие.
Защото ...
Човек 🇧🇬
Най-свирепият, ужасен
хищник, бродещ по Земята.
И за свойте е опасен
във разгара на войната. ...