След любовното предателство... отговор
От думи и чувства, от разум преди всичко дори,
пропука се моето утре, но в мен не зная защо не вали.
Не е гръмотевично сиво, добри облаци, сякаш барут
в ъгъла на небе са се свили в светъл огромен редут. ...
Ще се сблъскаме. Няма да бъде война.
Сътресение няма да бъде.
Ще е допир на синя вълна със брега.
Ще е буря. И облак. И тътен.
Ще е вик в тъмнината. Самотен подслон. ...
Денят и нощта са двата крачола
на панталона на Времето.
Навлича го, да не ходи голо,
когато върви през Вселената.
Земята затуй е ту черна, ту бяла - ...
Безумство е така да се обича –
през сто земи, морета, планини...
Една любов, фатално нетипична,
сърцата ни обсеби и рани.
Боли от жажда и от невъзможност. ...
Доверие
В израз на доверие показа ми безверието си.
Извади го от джоба на скъсан дъждобран!
Едва не паднах изненадана, в предверието.
В ръцете си държеше прекрасен диамант. ...
Защо всеки път, когато кажеш сбогом,
се връщаш за каквото и да е.
И защо зад всяко непознато име мисля,
че виждам точно теб?
Ние никога не продължаваме напред. ...
Старицата с цветята на площада
предлага радост и сълзите си крие.
Тя също някога била е млада –
точно толкова, колкото млади сме ние.
Аз избирам букет теменужки, ...
Ако знаехме съдбата си,
дали бихме искали да я променим???
Ще се сбъднат ли мечтите ни,
или от това, което разберем, ще се намразим???
Съдбата ли е тази, която ни води, ...
Безразсъдно нагазваме в жълтия зной
ей така, по самия екватор на лятото.
Пътят свършва до другия остър завой –
чудо някакво, казват, ни чaка нататък:
Преди съмване още денят си личи ...
Не ù разказвай как си ме намерил
и как потъна в жадно обожание,
без дъх изпивайки ме, алчно вперил
зениците - в разказващо мълчание.
Не ù описвай нощните ни срещи ...
Морето се вълнува, сякаш лети.
Призрачни стъпки, сякаш вали.
Натежали клони от нашите мечти,
свири вятърът, но сякаш мълчи.
Вслушай се в спомена и тихо се замисли ...
Когато незабравка видиш ти,
спомни си за моите сини очи.
Те още търсят те в нощта,
с една надежда да им върнеш любовта.
Но ти не гледаш вече в очите, ...
Ето, тръгвам си, не виждаш ли?
Затръшва се след мен вратата.
Това бе то, което искаше, нали?
Лутам се сега ранен в неяснотата.
Дори не знам къде отивам! ...
Стоите вие и разговаряте
не ме канете при вас, моля ви.
Аз съм друг инструмент – вероятно цигулка.
Стоите вие и мислите,
добре че не ме поздравявате. ...