Безгрешните се любят в Ада ни,
надмощието свое да запазят.
А грешните се лутат из краката им,
които до безмилостност ги газят.
Глупаците се учат от живота, ...
А толкова съм луда...
Не чакам да обяздиш моята душа...
И стъпките под грохота на коня
отекват глухо... тръгвам си пеша...
Ако ме поискаш - пак ще те догоня!... ...
Дотегна ми от писани закони,
щом неписаните никой не признава.
Дотегна ми да ми размахват пръст в очите
и да ми казват колко съм виновна.
Дотегна ми от сляпо съществуване. ...
Среднощната тъма... доброто ще наднича,
а утре радост може мило да трепти,
че всеки светъл лъч ще ни облича
и сбъдва с вяра слънчеви мечти...
Ще видиш във всеки зрънчице добричко, ...
Вятърът тихо ми шепне:
"Заспивай малко нервно бебе."
Събуждам се на сутринта и се чудя...
Сън ли беше или просто фантазия?
Някак си пак дишам, когато заспя. ...
Говори сърцето с мене,
всяка сълза е дума недоизразена,
океан направи и речникът му се удави.
Стене, раздира с всеки удар моето мълчание.
Иска му се да се пръсне и да те намери. ...
Как искам аз сега да те целуна,
до нежните клепачи устни да допра
по скулите ти бавно да се спусна,
на устните ти дълго, дълго да се спра.
Езиче по врата ти да прокарам, ...
Тленното не е да се отрича.
То лесно се обгрижва до доволно.
Отдавна си измерих гравитацията.
В небето Ти съм детски поглед.
Грехът... как лесно се приема. ...
Понякога искам да съм безплътна -
като дим, като пара...
Да бъда облак и глътка въздух,
от която всяка твоя клетка да се нуждае.
Да те накарам да ме погълнеш ...
Сякаш времето спира своя бяг,
когато ме гледаш във очите!
Сърцето ускорява своя ритъм,
кръвта забушува лудо във гърдите.
Луди мисли въртят ми се в главата - ...
Утре изгревът ще е толкоз красив.
Слънцето отново ще грее.
Та нали живеем с надежда за ден не толкоз сив.
Всичко, около нас да се смее.
Искам да виждам хора щастливи, ...
Битка жестока - гранатомети,
земята кипеше - горяха листата
всички редути бяха превзети,
успяхме да си върнем гората...
Мина денят и настъпи нощта, ...
Градът
И ето, още един град със къщи от студени камъни,
а по тях цветя със тежък дъх,
проблясват във нощта - сякаш от фенери сини пламъци,
по земята стели се зелено - тъжен мъх. ...
Чувствам се както някога,
толкова глупаво изглеждащ пред теб.
Ти ме излъга както винаги си правила,
но няма кой да ме излъже сега,
да ми каже, че не съм наранен. ...
"Знаеш ли, че белезите са карта към душата?" -
от филма "Въздухът, който дишам"
Едно докосване...
и ще забравя всичко.
Дори онези невъзможни мигове, ...
Поглеждаш ме.
Даваш ми да прочета между ресниците на твойте наблюдателници.
Безумни стражи, впримчени в съдба, надраскана от паяци.
Зли пажове от зли мечти изваяни.
Жестоко клъвнати от гарвана на времето. ...
Ти...
Ти... Любовта, която тъй дълго чаках!
Ти... Сълзите, които ден и нощ изплаках!
Ти... Безкрайна болка и тъга!
Ти... Любов, обречена на самота! ...