Приятелство
Приятели, приятели, как да ви го кажа?
Дали ще имам сили това да ви разкажа?
Заминавам в три часа и решила съм го вече:
да ви кажа сбогом днес, ще пътувам надалече. ...
По-мъдър си и все така могъщ -
разтваряш в белотата мойте рани.
Едва отрекла се от обичта - и изведнъж
тъгата в мен стопяваш - като лани.
И пак снежинките, завихрени от танц, ...
Морето бурно е и тази вечер,
вълни разбиват се със сила във брега.
Попива пясъкът сълзите ми горещи,
изписва името ти пак една звезда!
Прегръща мрак самотното ми тяло, ...
Отдели само дъх ти за мене,
отпусни се, стремглаво сънувай, мечтай...
От твоя дъх отдели се за миг,
после пак вдъхни го - и се познай!
Аз не те познавам, ...
Спри се – не можеш да ме имаш!
От доста време аз обичам друг.
Но ти това не щеш да чуеш,
за словата ми оставаш глух.
Спри се – отново аз не ще съм твоя, ...
Да бъда себе си, да бъда харесвана…
Да бъда себе си…
Да бъда сочена с пръст… Ще бъда себе си...
И какво от това…
Пак бягам, Крещя, Потъвам, Изплувам… ...
Измъчено, бавно, като през окови,
самотна сълзица проблясва за миг,
а другите - също за поход готови,
спотайват се тихо, задавени с вик.
Откъсва се с мъка и кротко се стича ...
Ще ми подариш ли двойно огледало,
със прозрачни, кристални стъкла?
И едно стоплено одеяло,
в което да се сгушвам през нощта?
- Защо ти е такова огледало? ...
Ден след ден минава, но ти си тук отново.
През сивия прозорец гледаш празно.
Сърцето ти е вече натежало.
И чакаш, чакаш утре.
Но утре идва и минава, ...
Раждах се в плътта ти, във зениците.
Азбучно след всяка „смърт” възкръсвах.
Докосвах земята, пикирайки с птиците,
облечена безсрамно в пръстите ти.
Силата, че бях избрана. Знанието, ...
В един случаен ден те срещнах
и с поглед първи влюбих се във теб.
Беше мрачно, пусто и студено,
а Сърцето в миг разчупи оковите от лед.
В очите ми искрици заблестяха, ...
Кратък дъждостих от угаснали мечти,
не знам сега къде съм, но кажи ми ти,
от болка измъчван, гасна в светъл мрак
и всеки сън за мене е фатален знак.
Няма светлина в този кух тунел ...