,,Усещането за самота не е гъсто и лепкаво,
то е остро и бляскаво като връх на кама.''
,,Бариерата'', Павел Вежинов
Самотата, казват, била страшна.
Тъжно било да си сам. ...
СЪЛЗА
Панелени огради, префинени легла...
Душата ми пострада, ала не стана зла.
Щастлива съм, че мога да имам точно теб
и сладката тревога на влюбено дете. ...
"Тръгвам по този звезден, нощен Януари,
по бързея се нося, а в него скрити чудеса.
Преследват ме пак спомените стари,
когато бяхме двама, край тихата река"
Луната спуснала небесните си лазери, ...
Листата на нощта падат,
в прегръдката на съня те остават,
събуждайки се... моля се за капка от наслада,
капка, докосната от теб... капка, която няма да забравя,
в съня си те видях... в съня си те познах, ...
С раждането някой ме прокле ли?!
Да се лутам, цял живот да скитам.
Да търся себе си и да не се намирам.
Да няма и попътен вятър - да го питам.
Понякога сърцето ми се свива ...
Така исках да не съм бездомна,
да, знам - ключа ще превъртя,
ще вляза в тухлена кутия скромна
и своите страхове ще загася.
В кухнята салата ще нарежа, ...
По лицето ми още целувките парят.
И усещам дъха ти от тях.
Ще запомня мига! Ще го помня, повярвай.
По шията си усещам твоята длан -
опита се с пръсти следа да оставиш, ...
Приятели, сърдечни поздрави от една далечна земя!
Благодаря на океана за вдъхновението. :)
Шуми водата и брега прегръща,
целува го тъй нежно и напевно,
умерено вълните в отлив връща, ...
Тя беше хубава, но бедна
работничка във фабрика една.
Цеха затваряше винаги последна...
Ах, бедната и хубава жена!
Но светъл лъч огря съдбата й нелека - ...
Живуркаме, а мислим, че живеем,
сънуваме, а мислим, че летим.
Презираме, а мислим, че милеем,
застиваме, а мислим, че горим.
Обичаме, а ревност ни разяжда, ...
Едва ли някой се съмнява в това, което казвам аз сега.
Следите от сълзи все още си личат по тъжните ни лица.
Ето, времето дойде, времето не чака.
Нашият час настъпи, сами ще поемем в мрака.
Светът ни зове и очаква, както ние чакахме този час, ...
Съблякох се. По спомени за нас останах.
По линии, отразяващи тъга.
И опитвам се да се откопча от теб -
веригата на своята съдба.
Защото ми напомняш за времето, ...
"Каква любов!" - бихте възкликнали вие.
"Но каква ти любов?" - бих попитала аз.
Та сърцето ми самотно на пълнолунието вие,
неусетила от него допир, изгарям като фас.
Гледам го, шепна му, говоря му дори, ...
Докосвам плахо огледалото,
преминавам в друго измерение…
И със страх пристъпвам стъпалото,
искайки тук да не е моето първо падение!
Но тръпки ме побиха отвътре, ...
Искам те! От нежност в огън да те преоткривам!
Искам те! От обич със звън да те покривам!
Искам те! С криле от слънце да те нарисувам!
Искам те! С надежда всяка мисъл да жадувам!
Искам те! От страстта ти полудяла да ревнувам! ...