Сляп ли си, Господи? Твоите рожби са голи.
Шепа изедници сбират барут за война.
Сякаш сме раци и сякаш живем в подмоли.
Там ли ще тикнем, всичките наши деца?
Сляп ли си, как ни оплитат в лъжите? ...
С най-топлите, с най-пъстрите очи,
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...
В стаята ми свири си сега щурчето
навярно то дошло е с мен от полето.
И музиката му оглася ми нощта,
спомена ми за детството и младостта.
Свири щурче, прогони ти моята тъга, ...
Пленена съм от циганското лято
с оранжево-червените му краски,
с килима от листа, покрил земята
като защитна кожена препаска.
И есенното слънце е магично, ...
Няма да се откажа
Няма да се примиря и да се прекърша
и нищо в този свят не може да ме спре.
Само Бог ще реши как да завърша,
а дотогава знам, че имам криле. ...
На път е да изчезне безвъзвратно
(и този път надявам се наистина)
лиричния ми начин, безпощадно
душата си да разпилявям в лѝсти.
Светът се е претъпкал със поети ...
Казват – ето, от бързане плод не износи,
как не спря и не стихна, не се умори?
Как един не попита ме: Как си? С кого си?
За самотния полет завиждат дори.
И така е понеже от сън като стана ...
ДЕВЕТАТА НОТА
Ако тръгна натам, накъдето ме тегли сърцето,
може би ще съм сам. Ще говоря на ти със морето.
Ще усетя лек гъдел под ръкава на бялата риза
и ще видя щурче, как под него с цигулка излиза. ...
Събуждам се и тъжно ми е днес.
Отсякоха дървото пред балкона.
Сънувах го – разлистено нощес.
Събраха от земята всички клони.
В очите ми са голи небеса ...
Вечер в себе си тихо се връщам,
от работния ден, уморен като куче.
И белия лист отново прегръщам,
за думи и чувства той е отключен.
И само с един подострен молив, ...
... навярно бил е тежък самотяга,
щом е нахълтал точно в моя дом –
подпрял си е тоягата на прага,
от хляба ми е хапнал мълчешком.
Изпил ми е последните три бири. ...
Как през този свят се преминава,
нужни са крила – да полетя.
Колко ли минути ни остават? –
жажда има в нашите сърца.
Този свят е мащеха за всички – ...
Безброй мъже се казват като теб,
преди да се обърнат ненадейно.
Преди очите им безжизнени и те,
да ме погледнат най-обикновено.
Безброй мъже, приличаха на теб, ...
Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята,
да прави път на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила, ...
Самотата истерично ми крещи
да се покажа вън от себе си.
Светът за мен едва ли го боли.
Място за рани нямам от белези.
Аз иначе покой намерих, но почти. ...
Лудият на улицата по цял ден се клати и барабани на неговите невидими барабани.
Не му пречат коли, подвиквания, сняг и дъжд да вали той просто нехае, облечен в своите дрипи.
Лудият думка по цял ден в ритъма бесен, сякаш ги чува и странно се смее.
Не спира дори да почине, не спира.
Сякаш на тия бараб ...