Всяка малка снежинка – душа на дете,
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.
Но дали ще успее и как ще спаси, ...
Горчат сълзите повече от сутрешно кафе
и няма хапче, с което аз да ги сподавя…
Когато ги докоснеш са меки като кадифе,
но изгарят кожата ми и са като жива лава.
Вулкан задрямал във сърцето е под пара ...
И все по-трудно вярвам, че нощта
ще замени умиращия ден.
Навярно еретик съм и в калта
не виждам средството да бъда сътворен.
Не вярвам на служители в раса, ...
В лъжата ти е цялата ми мъка,
понеже ме излъга да умра.
Лъжа е, че душата е безсмъртна,
че твоята е нежна и добра.
О, хвърли мен и моя дух на кръста, ...
/посветено на Георги Цв. Деков по молба на неговата майка – Радка Петкова/
Отиде си. Отнеха те от мен.
А колко силно те обичах, сине!
На теб наричах всеки сбъднат ден.
Така осмислях трудните години. ...
ЖЕНАТА С БЯЛОТО ФИШУ
... жената с бялото фишу си взе кафе в бистро „Love story”,
и Мариус запя „Шу-шу!” – и сетне „Шу-шу-шу!” повтори,
поръча тортичка парфе, измъкна смартфон и запалка,
и дълго в чашката с кафе въртя си жълтата бъркалка ...
Във виртуала разтръбил си: Край!
В оазиса ти болна се помайва
отколешна, избликнала през май,
пресъхваща река невододайна.
Повелята прозря и се вглъби, ...
Благодаря на отца ми, благодаря на Бога,
че ме е дарил с дарбата да пиша слова.
Да величая делото му аз да спра не мога,
защото е загинал, жертвал себе си за хората.
Благодаря на моята мила добра майка, ...
Нощта премигна, като звездна фея,
излязла бавно от вълшебен сън.
И ме подкани в празнична алея
да диря времето омайващо навън.
Душата ми въздъхна и притихна, ...
Напълних си очите да те гледам,
но все не мога да ти се наситя!
А искам пак и пак да те погледам,
че моето сърце за тебе пита!
И сякаш във вълшебство си живяла, ...
Обичам те, живот, обичах те вчера,
обичам те днес, ще те обичам и утре.
Знай, каквото и в съдбата ми да става,
аз отново и отново ще се изправям
непобедима и бяла и няма никога ...
Като крадец не искам да надничам...
Завесата е спусната и тихо
на чакане аз дните си обричам.
На сцената, отвъд, сега е лихо -
като крадец не искам да надничам. ...
Душата ми – премръзнал коледар,
за обич и за здраве обикаля
града любим, като Балкана стар,
какво, че няма сняг и е разкалян
под гегата ѝ пътят каменист, ...
На моята прекрасна дъщеря.
На моето завършено творение.
За всяка малка, кактусна сълза,
пролята от виновно отчаяние.
За всяка болка свита във юмрук, ...
ПОЛАЗНИК ОТ НЕБЕТО
... усещат всичко старите ми кокали, щом ме пробудят Третите петли –
добра ли ще е зимата, жестока ли? – в душата ми бял сняг ли ще вали,
дали дошло е време за умиране? – или ще ме забрави Господ? – жив,
да купя масълце – и бучка сирене! – че да ми спретне мама кадаиф, ...
Сега разбра ли колко е безвкусно
да си принуден да се раздвояваш.
Не казвай думи, свити до безчувственост,
тях само времето крои и прекроява.
Сама си подарих звездичка коледна, ...
Обичам те, любими!
Всичко ще направя аз за теб!
На край света ще ида, само да съм с теб.
Любовта ти непоклатима ми дава сила.
С теб съм истински щастлива. ...