Поглеждам на Съдбата в двете длани
и виждам в мъката й жарък блян и...
и обичите нежно безразсъдни.
Желая тя сега да ме покани
и в най- дълбоките сърдечни рани, ...
Той възпитан явно бе по еталон,
(предимство е Бръшляновата лига)
мокър сън с вида на истински Самсон,
намери я - съвременна Далила.
И навярно беше твърде изкушен. ...
Да спя до телефона превърна се в лош навик.
А той, съвсем по детски, мъчително мълчи.
Оглеждам се отново, изпитвам лека завист,
че друга се потапя във твоите очи.
Дали е чисто гола, или с наметка лека? ...
Доброто ми братче проплака: - На Малкия Мук
вълшебните чехли крилати аз, бате, желая!
И тръгнах да търся, на никой не казах дотук,
през колко препятствия щях да премина не знаех.
Вървях цяла нощ и на камък от бяла скала ...
Обичат те чисто и неподправено, а са отхвърлени.
На тях с насмешка гледат като на странници.
Съдбата на романтиците това е - винаги захвърлени.
Момичетата избират - ето, лягат си с поредните безсрамници.
И ето, на романтиците отново им хвърлят прах в очите: ...
Изгревно розово. Лека усмивка.
Вънка е светло. В душата е чисто.
Слънце играе в мойте зеници.
Пеят в дърветата някакви птици.
Две палачинки. Мед и смокини. ...
Да, всеки сам си има собствен рай,
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места, ...
Когато нямах никаква надежда
и плачех през самотните си нощи,
опитвах се доброто да разглеждам
от светлите страни. Да искам още
да бъда по-добър и по-човечен, ...
Гласът на нощ далечен заехтя
и с тъмната си същност се надигна.
А слънцето се спусна от върха –
до хоризонта бляскаво достигна.
А залезът не се подвоуми - ...
Останал съм с един полезен ход,
преди от този свят да си отида:
Да го ударя умно на живот,
забравил всяка болка и обида.
Но първо - Дон Кихот ще прочета, ...
Сърцето ми е с тебе във нощта!
Танцуват пак звезди, блести луна!
И всеки ден към теб пътувам,
по този начин съществувам.
Но пак изчезна корабът мечтан, ...
Понякога просто искам да заспя,
но игли ситни забиват се във мен.
Опитвам, въртя се, ли въртя, пак
ме лъхва остър вятър, и студен.
Понякога горещи вълни ме заливат, ...
Събуждал ли си се във тъмен здрач,
Безпътен като вятъра сред мрака,
И чувствал ли си се понякога глупак,
Мислейки, че някой там те чака..
А вярваш ли във своя бог могъщ, ...
Когато доброволно дам си свободата,
оставила Подлеца да сее в мен лъжа.
Далеч от Светлината, част съм от тълпата
на множества продали своята душа.
Когато доброволно предавам свободата, ...
Ще взема на мама лачените обувки
с весели подметки, с връзки цветни,
рокля дантелена с малка джуфка,
шапка и чадър на какпки летни.
Вълшебна пръчица размахвам във ръка ...
Четат те, слушат те, обсъждат те...
Но малко от тях, те разбират...
Някои се вслушват случайно.
Други с увреден слух..., те нулират.
Трети са взрени в проблемите. ...
Липите са отдавна прецъфтели.
И призраци е веселата глъч.
Единствено напомня за неделите
ваканцията като слънчев лъч.
Училищният двор красиво глъхне ...
Отново дойдох си на Черно море,
дори и войната не щя да ме спре,
мнозина отказа от мини страхът.
Традиции спазвам и тръгвам на път.
Поемам по "Хемус" с два сака багаж, ...
Прекрачвам линията начертана
от някого в измислен час
изпращам страховете нощни
и усмивката ми появява се завчас.
Далеч остана тъмнината и слънцето проби ...