Седим на плажа с чаша пенливо вино в ръка!
Говорим за любовта, вярата с надежда
и разбива се още една копринена вълна,
утоляващи ласки- парещият пясък на брега!
Нека бутилката пенливо вино да допием ...
Всички се впускаме в тази игра...
на гоненица, на взиране, на старание.
Смело прекрачваме в нашата съдба
преследващи претенциозното си желание.
Прекрасните чувства завладяват ни в миг ...
Обичай ме със всичко твое,
Обичай ме с несъвършенствата на моите и твоите черти.
Не се прехласвай по изгреви и залези, по мидени черупки, по вчерашно море.
По мене се прехласвай, по очите ми, по острите черти на моето лице.
Недей да вярваш в минали животи, защото той е само днес - в този кратък миг ...
Политаме и пътьом ги кроим
крилата – неукрепнали, несмели,
и бягаме от тъжните недели,
че младостта без маска е и грим.
Не се свени и гола да е даже, ...
Магнетичен, различен, усмихнат,
преди време те срещнах. Случайно?
Ти ли беше - със стъпки притихнали -
във съня ми пристъпваше бавно?
Ти ли беше в сълзите изплакани ...
"Да се мисли е безсмислено, така е!
Аз съм автор на сентенции от първи ранг!
Душата ми за Македония горчиво се кае,
ама откъде акъл като на Кранк*!"
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––– ...
Майко моя, в твоите топли очи,
аз прочетох не една тревога,
ти страдаш, устата ти мълчи,
но никога не каза“ Не, не мога“.
Ти даде ми дори душата своя, ...
Дъждът си тръгва тихо, неусетно
и след себе си оставя красота.
А ти от мен си тръгваш бурно, безвъзвратно,
Невиждайки сълзите капещи в нощта.
От дъжда събуждат се цветята. ...
Ах ти душа моя струна чувствителна,
защо сърце ме тикаш все тъй натам.
В купето съседно седнала стеснително,
красива е, а какво да правя не знам.
Седнала е в купето с глава приведена, ...
Измислен свят, измислени надежди.
Мечтите пърхат в паяжината живот,
а той препуска лудо, свъсил вежди
надянал тежкият хомот на скот.
Не си отчаян, просто уморен си ...
Когато сутрин будиш се самотен
когато вечер вкъщи никой не те чака
когато сам се чувстваш ти свободен
и сам със себе си се съобразяваш
Тогава как наричаш ти това ...
Да се събудя с щастието закъсняло,
да бъде цветна красота!
И ти да бъдеш мое светло огледало,
и да започне с теб деня!
Очите ти да са от приказка красива ...
Онзи ден, моя близка приятелка загуби своя, много близка.
Мислите ми към нея...пораждат написаното.
Казват,
рака не боли...
Всъщност, няма друга болка, като тази...от която "уж" ...
Лято е. Огън. Всичко изгаря.
Слънцето хвърля отгоре ни жар.
То е сега на света господарят
не със мандат, а по календар.
Изгарят тревите, изгарят горите, ...
Под вол телето и теле под вол,
а царят бе и си остана гол
под формата на харвардски каприз,
горчив, безрадостно сгъстен сюрприз.
Сега напред-назад, но накъде ...
Изтънеят ли селските къщи до сенчица бледа
и по прашните улици вятърът скита се сам,
всеки мъртъв стопанин отива пред сън да нагледа,
двете мършави кравички, коня си в стария дам.
По прозорците висват накриво изтлели завеси, ...
Обичам лятото с лазурното пространство,
с неповторимия му сенокосен дъх...
Джулая - месецът зовящ за странстване
в горите Странджански със червеникав мъх.
Обичам често да повтарям твойто име - ...