Poesía de autores contemporáneos
Докога 🇧🇬
С перо и лист в ръка пак пиша мойте слова,
стихове за хората, живота им и за любовта.
Докога ще сядаш вечер уморен в ръка с перо,
да пишеш стих от душа за българското тегло. ...
Манипулация и иронично пророчество в Атлантида 🇧🇬
Охраняван в златна колесница
царят- бог със своята царица
води пак големия парад.
Следват ги и храмови жреци, ...
Утрин в рейса 🇧🇬
Ранна утрин... Хора сънни...
Всеки е умислен сам...
Ми́сли светли, ми́сли тъмни –
в екзистенцията там... ...
На шега или съдба 🇧🇬
На шега ли или съдба,
животът странно пътища преплита,
почуква на заключена врата,
стои пред теб и само с поглед пита... ...
Куртулисване 🇧🇬
всички ние – и плебеи, и крале –
като дим от разлютено наргиле
без следа ще се разтворим във Всемира.
Даже няма бледен спомен из ефира, ...
Въртележка 🇧🇬
безкрайна, жива въртележка.
Сред флора и фауна, гледай ти -
еволюция човешка!
О, да! Земята се върти - ...
Hаказана 🇧🇬
дори за мене вече и не пита.
Лети само, разрошено глухарче,
ръчичка не подава и макар че,
душата ми по детски чака чудо, ...
Враждебен свят 🇧🇬
потиска слабите и онеправданите
все си мислиш, че живееш някак си
но постоянно бягаш от острите зъби
на матрицата...Враждебен свят - ...
Следсертификатна свобода 🇧🇬
за здравето се грижите. Е, браво.
Душата горко иска да заплаче,
че в робство плува цялата държава.
Робията е страшна и позорна ...
Приятел у дома 🇧🇬
празнуваме рождения ми ден.
Цветя, сладкиши и бонбони…
Запяваме познат рефрен:
Happy birthday to you…. ...
Октомври 🇧🇬
отива си нещо по малко от нас…
Все чакаме утре, макар че е сиво
и си мислим – ще дойде по-ведър час.
Надеждата тя е светъл лъч в мрака. ...
Уморена 🇧🇬
понякога искам щастие да си купя.
Душата ми от неволи е уморена
от трудностите в живота е оскърбена.
Объркана вървя напред ...
Тя 🇧🇬
и зад нея остана душата – замлъкнало птиче.
Не разбрали защо, във конвулсии две рамене
на уплахата танца прощален заеквайки сричат.
И с прозрачния гланц на сълзата, която горчи, ...
Тишина 🇧🇬
мехурчета набъбват по клавишите,
отразява луната небесния си лик,
в потайната утроба на огнището.
Вадички дъждовни по стъклата, ...
Девета надежда 🇧🇬
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен, ...
За миг 🇧🇬
за миг докосва със лъчи
луната приказно красива
и за любов ѝ то шепти.
Но разделени, всеки тръгва ...
Било ли е изобщо?! 🇧🇬
В живота, друже, няма: „Проба. Проба…“,
едва поемеш дъх и лягаш в гроба,
едва усмихнеш се едвам-едвам
и смръзва в ужас всеки мускул, друже, ...