Духът от бутилката
Ти близък си ми, излизаш само късно вечерта,
когато отварям и си наливам от бутилката.
Не ми изпълняваш желания като в приказката,
но си моят другар късно вечерта в моята тъга. ...
Куплет (1)
Бях глупак, защото се вързах на лъжите ти.
Спомни си, кой бърса в онези дни сълзите ти.
Кой ти казваше, че си всичко на този свят.
А ти ме излъга, подигра се с мен и моята душа. ...
Възможно ли е във забързания ден
да ходя бавно с равномерни стъпки?
Под ударът му силен, режещо студен
душата да е цяла, опазена от кръпки.
Възможно ли е в битка срещу злото ...
Туй, що тамо властваше и грозно, и грациозно царствуваше,
Бе глас на един лешояд, що денем и нощем бодуваше
В катедралата от кости издигната
И в нея - жена на бесило вдигната...
Тя пееше смъртний хор во тези, ...
Не се научих никога да искам.
Вземах само колкото ми дават.
А заслуженото трупаше се с лихви,
но и тях без вересия опрощавах.
Не се научих никога да моля. ...
Ще те оставя да се удавиш в блатото ми
от несбъднати мечти,
да се потопиш в тъгите ми,
да се нагълташ със жалбите ми,
да се стремиш към светлината, ...
На стръмен бряг подхлъзване е лесно,
разминеш ли духовно и телесно.
Духът поиска ли, си път намира,
буксува, драпа или се провира.
С молитва, с обич и със сълзи даже, ...
По-лесно е, когато си далече,
нищо, че душата ми кърви,
по-лесно е да не си до мене,
колкото и сърцето да ме боли.
В очите ти, не ме оставяй да се взирам, ...
Зад залеза съзирам далнината,
окъпана от утринни лъчи...
завърнало се с ехото на своя крясък ято,
за да пребъдва в моите очи.
...Ранен от бъдещето е простора, ...
Сълзите горчиви, сега преглътни.
И нашите спомени ти забрави.
Сега всичко свърши, уби го с лъжа.
И бавно затри, наш'та обща мечта.
Не вярвам аз вече във тебе сега. ...
Когато във един град, във една държава
всеки те прескача, всеки- подминава.
Когато си безсилен и безумно уморен,
когато ти омръзне в този град студен
да бъдеш поредният проблем- омърсен и подменен. ...
От тук до зимата прокарвам нишка бяла,
за пролет неродена още пъпна връв,
и порив уж последен, ала всъщност пръв,
главата ми любов е луда завъртяла.
От тук до там е тъй далече и незрима, ...
Виждам бъдещето в пъстрия ти ирис,
събрал във цвета си земя и море.
Със тебе съм утро, надежда и изгрев,
и диша в сърцето ефирен копнеж.
Гръд до гръд и създаваме дом. ...
Поеми под звънци,
Що любов твоя късаха и погреби светци,
Що вяра в теб фалшива извисиха,
Туй, що било непростимо у теб възродиха...
И ти се превърна в дявол клет ...
Радувам се и тъгувам
С враг врагувам, с брат братувам,
с добър човек благо ми е, другарувам.
Сутрин рано по изгрев станувам,
богу се покланям и името му споменувам. ...