Poesía de autores contemporáneos
Моята пътеводна звезда 🇧🇬
спира се, ляга, става и бяга без да се обърне,
смее се и плаче, мечти създава, после ги руши,
веднъж открила своя дом, тя ще се завърне!
Животът я обсипва с хули и милувки, ...
Дали пък чувствителен значи и тъп? 🇧🇬
венецът природен наречен човек,
как нос като вирне и главозамаян,
дали по-велик е и кръстът – по-лек?
А все предрешéн е за всички ни краят, ...
Прости 🇧🇬
а сутрин по облаци тичам,
че съграждам палат от мечтите
и живота едва - едва сричам...
Прости, че с Малкият Принц си играя ...
Балада за трапезната революция 🇧🇬
- Пропада нашата държава
и нещо трябва да се стори!
- Знам, корумпирана управа
в мизерията ни затвори! ...
Последното танго 🇧🇬
шанса е, като на Казино.... всичко аз да проиграя?!
Танца е страстно-ритмичен... жизнен.. тъй опасен,
Макар непредвидим.. с тръпката, е тъй прекрасен!
Танцувайки, подмокрайки се.. ние се приближаваме, ...
Бяла прежда 🇧🇬
няма вятър, слънце, тъга -
бяла прежда всред долина.
Стефан Стефанов
08.02.2021 Чавей ...
Любовта е чудесно нещо 🇧🇬
прави всеки миг красив.
И душата ти гореща
като птица ще лети.
Че животът – той е полет ...
Конкурентка 🇧🇬
Ще ти бъде като сянка тя.
Ще е в твоя сън и във мечтите.
Ще досажда и в реалността.
Ти не ще да я прогониш. Тя е ...
Откровение 🇧🇬
под сянката на старата асма,
където всяко камъче, тревичка, цвете
е ценен спомен от дома.
Преди да тръгна взех си още ...
Някои ангелски правила 🇧🇬
които го създават.
Останалите хем го чакат,
хем… в него се съмняват.
Щастието е при тези, ...
Ти искаш да вярваш 🇧🇬
очакваш Спасител и просиш за милост,
но в теб не изгрява надежда – светлик,
очите ти виждат житейската гнилост!
А тя е безкрайна. Зловонната смрад ...
Xиляда дюни има помежду ни... 🇧🇬
водата хладна, палми, за отмора.
Загледани в мираж, ако отминете,
звездата керванджийка ми говори.
Разказва ми без глас за камиларите, ...
Любов 🇧🇬
после любовта отричаш.
Купища мечти напразни
и сърцата оставени сами,
проклинат този ден в който ...
Покой 🇧🇬
тя иска да се слее с хоризонта прашен,
да отлети там някъде в далечния юг,
да напусне този ад, мъчен и страшен.
Очите ми не искат да виждат бетонна земя, ...