Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 243 резултата
1276
8
9
След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...
1140
9
22
Сто години с гласа си надиплях скалистия залив.
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.
За сирените пеят се песни мечтано-лирични, ...
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.
За сирените пеят се песни мечтано-лирични, ...
815
6
17
Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...
2027
8
12
Знаех, ще дойдеш при мене...
Исках поне по-небесно да бъде.
Всичко е пито-платено,
пътят дотук е на всеки отсъден.
Трудно, любими, открихме – ...
Исках поне по-небесно да бъде.
Всичко е пито-платено,
пътят дотук е на всеки отсъден.
Трудно, любими, открихме – ...
483
5
12
По устата ми парят горчивите капки самотност,
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...
625
14
32
Остана на баира само църквата,
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал. ...
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал. ...
869
20
15
Подивяла от ярост си в страшната пагубна нощ...
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...
Ти не си планината, която – да гледам – ме радва.
А дървото житейско, посечено сякаш от брадва,
е загубило своята сила, цъфтежност и мощ.
Умъртвени надежди и сринати плахи мечти, ...
984
3
12
Музика и текст: Иван Ненков
Изпълнение Дует " Морскии струни"
Живка Митова и Иван Ненков
Арж. Бойко Иванов
Преди доста години направих инструментал на тази песен , а сега вече когато приключихме работата по диска на дует " Морски струни" , песента вече е факт. Според скромното ми мнение, диска стана ...
Изпълнение Дует " Морскии струни"
Живка Митова и Иван Ненков
Арж. Бойко Иванов
Преди доста години направих инструментал на тази песен , а сега вече когато приключихме работата по диска на дует " Морски струни" , песента вече е факт. Според скромното ми мнение, диска стана ...
1144
1
3
БУРЯТА
На Анелия
Бездънно и невидимо ведро
над Търновград тревожно се излива.
Завихри се и ледено хоро, ...
На Анелия
Бездънно и невидимо ведро
над Търновград тревожно се излива.
Завихри се и ледено хоро, ...
2992
1
65
1331
4
10
Стреснал съня ви, тътен свисти със закана...
Не, не сънувате, милички хора в Адана,
Газиантеп, Пазарджък и градчетата прашни.
Ставайте! Бягайте! Ужас с проекции страшни
сънища нощни в четири дебне зловещо, ...
Не, не сънувате, милички хора в Адана,
Газиантеп, Пазарджък и градчетата прашни.
Ставайте! Бягайте! Ужас с проекции страшни
сънища нощни в четири дебне зловещо, ...
466
8
26
МОЛИТВА ЗА ЗАВРЪЩАНЕ
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...
Край недовършени строежи,
в ръждясалата арматура
се напластява безадеждна
прахта от есенната угар. ...
393
5
11
717
2
5
849
9
13
Опитва януари да избърше сълзите ми сред браздулици кал
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...
и мисли, че духът ми е прекършен. Ех, друже стари, пак не си разбрал.
Не плача аз, сълзите на небето оплакват тихо грешната съдба.
Аз просто нося времето проклето, жигосало ми кръста на гърба.
Не ме прекършват бури, урагани, инатът ми за трима ...
475
15
11
В този дом от години така е прието:
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.
Чаша вино за чуждата скръб ще намеря ...
от среднощна тъга ли почукаш прегърбен –
не заяжда на дворната порта резето
нито пантите скърцат с ръждясали зъби.
Чаша вино за чуждата скръб ще намеря ...
478
14
7
Обич доживотна, след живота – също!
Спомен като ласка – в мрака ми светулка.
Мама от небето пак ли ме прегръща
в родното ми село – моя първа люлка.
Грапавите длани и петите боси – ...
Спомен като ласка – в мрака ми светулка.
Мама от небето пак ли ме прегръща
в родното ми село – моя първа люлка.
Грапавите длани и петите боси – ...
830
20
34
По алеи от дъжд два сезона и нещо похарчих.
А далече е петият – дявол и вятър го взел! –
Само ти си до мен все така, мое мило другарче –
в тоя мелничен свят – и посока отнесъл, и цел.
Но солен е дъждът. И умората вече нагарча. ...
А далече е петият – дявол и вятър го взел! –
Само ти си до мен все така, мое мило другарче –
в тоя мелничен свят – и посока отнесъл, и цел.
Но солен е дъждът. И умората вече нагарча. ...
1185
6
9
Мадлен
Ах, какво бе – болест нова?
Зла отрова?
С дни в легло съм повален.
Спомняйки те, тъй красива, ...
Ах, какво бе – болест нова?
Зла отрова?
С дни в легло съм повален.
Спомняйки те, тъй красива, ...
2285
1
24
Дълбините на нашите рани са клисава почва,
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...
но в такава, навярно, небето засява крила.
Семената им бели стъблата си крехки източват
като нежната слънчева свила на детски тела.
А в самия им корен клокочи дълбоката бездна – ...
1091
9
11
Блъсканица. Шум. Патаклама.
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия – в облак от тъма –
дяволът продава катинари.
"Хайде, хора! Спазвайте си ред! ...
Всеки гледа някой да предвари.
На сергия – в облак от тъма –
дяволът продава катинари.
"Хайде, хора! Спазвайте си ред! ...
2549
24
33
1376
6
10
1714
10
8
1224
11
26
1349
9
16
Твърде бавно отива си зимата.
А от хората никак не мръдва.
Променихме света, даже климатът
пише всеки сезон за несбъднат.
И под преспи тежим. Рой кокичета, ...
А от хората никак не мръдва.
Променихме света, даже климатът
пише всеки сезон за несбъднат.
И под преспи тежим. Рой кокичета, ...
1370
3
18
(в памет на Джовани Фалконе /1939-1992/ - "страхливият умира всеки ден, смелият - само веднъж")
Внесох обвинението на Круук и Доджър за престъпления против финансовата и данъчната системи и против валутния режим на нашата държава. Внесох го в Криминалния съд на Порт-о-Краймс в рамките на срока, койт ...
Внесох обвинението на Круук и Доджър за престъпления против финансовата и данъчната системи и против валутния режим на нашата държава. Внесох го в Криминалния съд на Порт-о-Краймс в рамките на срока, койт ...
763
5
10
3949
6
15
“Страхувай се, душа, от всякакво величие”
Константинос КАВАФИС, “Мартенски иди”
Когато изкачиш върха висок,
над теб са само небесата звездни.
Но и пред трона на самия Бог ...
Константинос КАВАФИС, “Мартенски иди”
Когато изкачиш върха висок,
над теб са само небесата звездни.
Но и пред трона на самия Бог ...
1558
13
16
Аз дишам в рими, в стихове изливам
това, което вдън душата пазя.
Понякога е светло и красиво,
понякога горчи като омраза,
стихът е зъл като татул отровен ...
това, което вдън душата пазя.
Понякога е светло и красиво,
понякога горчи като омраза,
стихът е зъл като татул отровен ...
2126
17
20
1195
2
10
Поболяхме се, Боже. Какво ни прихвана?
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто... ...
Не лицата, душите си крием.
Леем яд като спирт в незатворена рана.
И в заблуди ръцете си мием.
Повредени сме, Господи. Чисто и просто... ...
1544
11
11
Вървя напред, а дърпат ме назад
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...
дребнавости човешки и обиди,
а нейде над главите ни горят
и падат ненавреме Персеиди.
Космичното знамение далѝ ...
776
8
11
Не съм разумна. Няма за кога.
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...
Разнищи ми се усмирителната риза.
Търпението се сдоби с рога.
И милостиво добротата ми прониза.
Не се замислям. Просто няма как. ...
1339
23
23
Докоснеш ли ме, в миг ще се превърна
на утрото ти в лек, попътен вятър.
Изпиеш ли ме, дъждове ще сбъдна
в мечтите ти за плодородно лято.
Целунеш ли ме, като две пчелици ...
на утрото ти в лек, попътен вятър.
Изпиеш ли ме, дъждове ще сбъдна
в мечтите ти за плодородно лято.
Целунеш ли ме, като две пчелици ...
952
11
23
839
5
15
1783
2
9
Изплака Господ всички свои облаци,
пороите отмиха есента.
Декември запристъпва плавно в такт
с дима в комина – фигури заоблени.
В прозорците студът гравира гоблени, ...
пороите отмиха есента.
Декември запристъпва плавно в такт
с дима в комина – фигури заоблени.
В прозорците студът гравира гоблени, ...
1243
14
26
Едничка си за мен надежда
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва, ...
светът затръшна сто врати
и невъзможно ми изглежда,
че ми оставаш само ти.
Мой стих – последната молитва, ...
963
6
16
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
