diesto
979 результатов
Не те виня за мойто слабоволие,
в което помечтах те за наистина.
Направих те по образ и подобие
на щастие, което си измислям.
Ти толкова реално съществуваш, ...
  612 
Само аз ли съм толкоз свободен?
Вий къде сте? Във клетки с мечти?
През прозорец навън, ококорени,
с непроглеждащи в мрака, очи...
И защо не крещите широко ...
  256 
Аз повече от тебе си отивах,
а всъщност май така и не дойдох.
Ний някак се превърнахме във минало
на бъдеща в копнежа ни, любов...
Не искам да отглеждам във душата си ...
  260 
Тунел, а всъщност... арка над вратата.
Обръщам се да те потърся някъде извътре,
но е дълбоко. Дълго, като мрак,
от който няма никакво измъкване...
И се повивам с мъка напосоки, ...
  322 
Понеже съм си тръгнал, на сбогуване -
ще измълча тъгата за последно.
Наум ще те прегърна и целуна,
а ти ще ме заплачеш в себе си.
И не, защото те разлюбвам. ...
  216 
Мирише вкусно този град.
Светът е Коледна трапеза.
Любов, от хляба аромат -
във всеки дом дано да влезе!
Наливам вино да отпия ...
  150 
Едва ли ще те питам просто - Как си?
Дали съм в най-дълбокото на тебе
и още ли приличам ти на щастие,
с което да забавяш някак времето?...
Или ще си в покоя на забравата, ...
  486 
Оттук нататък пътища различни.
Без теб света не спря да се върти.
Във нас ще има винаги обичане,
но повече остават тишини.
А аз ще си отида безвъзвратно, ...
  276 
Дали разбра, че най-накрая
реален съм? От плът и кръв.
Когато всеки път ме забраняваш,
оставяш себе си без дъх.
А моят пулс в тъга замира ...
  205 
Прощавам ти, дори съм благодарен!
За всичките ни мигове безвремие,
за крачките, които не направи,
а аз ги претворих в стихотворения.
Прощавам ти за дългите си нощи, ...
  220 
Мен всъщност ме е нямало, когато
отчаяно бленувала си нощем.
Дойдох с последния възможен влак.
(Понеже от летене падам лошо.)
Отдавна се научих да не мога ...
  184 
От няколко си памтивека
или, откакто свят светува
крила поискал е човека
преди от дъно да изплува.
И колко болка причинил е, ...
  284 
Във Божие светилище, насред площада -
(за по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...
  182 
Наистина ли си отиваш, казвай ми,
или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбен
и някак си, не можеща да си далече...
А, лятото? Ах, помниш ли го лятото? ...
  180 
Аз неведнъж съм се прераждал,
незрял във крехките си кости.
Животът тъй ме заболя, че даже
душата в тялото ми стана гостенка.
И колко още да порасна? ...
  214 
Не идвай пак в тъгата на покоя ми!
Защо дълбаеш в моята душа?
Изплаках те в илюзии, че моя си
и истинска си, колкото лъжа...
Недей да ме докосваш без усещане! ...
  257 
Защо се заблуждавате с надежда,
крепяща превъзбудения фалш?
Животът мъдро всекиму отрежда.
Блаженство ли, болезнена печал?...
Един на друг се лъжем във очите, ...
  570 
Покоят, тишина е до безчувственост.
За спомен имам някакво петно.
Любов ли е било, че в тази пустош
на мене ми е просто все едно...
Сега е късно повече от всякога. ...
  693 
Отида ли си, знам ще ме потърсиш.
Ще бъда някак блѝзо и далече.
На няколко пресечки от безсмъртие
и вляво до инфарктната сърдечност.
Ще имам километърна ограда ...
  199 
Стига толкоз сърдито нещастие!
Разболях се от псевдолюбови.
Нямам време за бледи участия
и за фалш във измислени роли.
Ще затворя вратите в душата си. ...
  396 
Дъжда се е загубил. Вероятно...
Незнайно накъде се изпарѝ.
От слънцето горя до безвъзвратно,
тъй както ме изпепелявяш ти.
Бленувам го задъхано и жадно. ...
  627 
Аз знам, че като мен не вярваш в обичи
от вятър и мъгла на думи.
И някак не усещаш нищо повече,
освен след тях, че все се губиш...
А те си тръгват. Безвъзвратно. ...
  209 
Откакто имам теб, (съвсем теоретично)
отказвам всички набези, любовни.
Все бях преподавател по обичане,
а вечно, ненаучени ме тровеха...
И колко още да отдавам себе си? ...
  263 
Разнежвам те със устни в дъх на шепот.
По кожата ти влага засиява.
Гръдта ти се налива в мойте шепи.
И цялата тъй, тръпнещо узряваш.
А с колко нетърпение в ръцете ...
  1124 
Понеже никога не си отивам,
(поне смъртта ще ме намери)
аз моля да не си обидена,
ако стоя на нечие предверие...
И вероятно пак ще ме излъжат, ...
  219 
Помисля ли за теб ми става нежно
и жлъчната обида я преглъщам.
Ръцете ми са мостове - копнежи,
простили грях за твоето завръщане.
Понеже не умея да си тръгвам, ...
  262 
Усещаш вероятно, застудяване.
И някаква тревожна тишина.
Не ми остана нищичко за даване.
Освен да те даря със самота.
Очите ми от мъка, пресолени ...
  324 
Болиш ме. Още тихо ме болиш.
Очите ми не смеят да изплачат.
Страхувам се да те напиша в стих,
защото стиховете ми за теб са мрачни.
А ти ми светеше. Като зад облак. ...
  303 
Горещо е. И мъчно. И самотно.
На всичкото отгоре - пълна скука.
Такава мижитурка е живота,
замлъкнал от страха да не е чут...
Събрал е вътре в себе си и Тебе, ...
  257 
Спокоен съм. Потънах от обичане.
Брегът ми се удави от сълзи.
За тебе любовта ми стана ничия.
Отгледах си безкрайни тишини.
Разбира се, признавам, че е трудно. ...
  200 
Аз разбирам живота, за Бога!
Отговорих на всички въпроси.
Вие какво научихте, хора?
Че в главите сте адски боси?
Или любов как да чувствате? ...
  206 
Любовта ми си тръгна, уплашена.
Непотребна, сякаш нищо не струва.
Без докосване нищо не значи.
От магия превърна се в лудост.
Вероятно отишла е другаде. ...
  471 
Когато си отида от живота
и болното ми тяло ще изстине,
аз моля - не залепвай некролог!
Едно стихотворение ми стига.
И малко ако може от морето. ...
  214 
Аз не искам сълзите Ви. Не!
Нито моята мъка да жалите.
От душа и разбито сърце,
много моля - Недейте да страдате!
Кръста нося си. (Страшно тежи.) ...
  395 
Понеже ти не искаш да остана
и тръгвам. Непознат съм си. Безличен.
Не искам пак по грешен път да хвана,
но, колкото да искам, все съм ничий.
Аз всъщност някак си ѝ свиквам вече ...
  274 
Напълно бе излишен този дъжд.
Един такъв, измъчен. Нелогичен.
Такава жега, че и в цъфналата ръж
изобщо пък не става за обичане.
Аз мислиш, че не зная ли? Грешиш. ...
  231 
Сега ще те изпратя, подобаващо
от себе си, а после ще си ида.
Там, дето със сълзите ми, удавящи
душата ми е мъчна от обида.
И някак ще живея във покоя си, ...
  189 
Навярно скоро ще се намълчиш
и вероятно ще потърсиш моя глас,
но с тази тишина ми причинѝ,
че всъщност аз за тебе онемях...
Недей да се насилваш. Преживял съм ...
  260 
Не ме завръщай, след като ме гониш.
Не съм вълна̀ за твоя бряг.
Да бях ти Бог - да ме помолиш,
аз щях да ти простя за всеки грях...
Но аз човек съм. Плътнокръвен. ...
  216 
Не искам да съм камъче във обувката,
трън в петата и пръчката между спиците,
да ме гледат слепци под лупа
и от пълзящи да правя птици!
Аз не мога да съм нейде в ъгъла, ...
  241 
Предложения
: ??:??