diesto
979 результатов
Да можеше със твоите очи
да ме погледне друга, много влюбено,
а не да се залива със сълзи,
понеже видиш ли, ще ме загуби...
Да можеше със твоята душа ...
  168 
Казваш, добър е човека!
(Но по думите ти... дебил.)
Аз съм жлъчен проклетник.
(С тебе повече, мил.)
Той е баш образован. ...
  209 
Той бе чуден човек. Моят дядо.
Аз почти не разбирах думите му,
но напъвах се в слух, кротко сядах
и повтарях наум всичко чуто...
Беше спретнат помоему, старец. ...
  157 
На мен ми стана лесно за живеене
откакто се опомних, като смъртен.
Врагове да ме нападат и не смеят.
Приятели "учтиво" ми се сърдят.
Защото спрях да им говоря за мечтите ...
  191 
Къде си ти? Загубих те сред хаоса
на подлите заблуди и прозренията.
Във лятото и адските му градуси
и в жадните дъждовни въжделения.
Надеждата прогонва ми страха, ...
  171 
Дали съм с недостатъчна сърдечност
или съм със сърдечна недостатъчност -
загубих свойта вяра във човека,
но имам доживотни отпечатъци.
Препълних се със чужди житиета, ...
  177 
Благодаря ти много, че си тръгна!
(Ти си отиваше неизброими пъти.)
Неписаното нам не ни се сбъдна
и Слава, Богу! Беше скъпо...
Сега към евтиното се придържам. ...
  169 
За всичко извинявайте, момичета...
За хладните ми кратки изречения,
за туй, че няма как да ви обичам
и да сте Музи на по сто стихотворения...
Простете на тъгата по ръцете ми, ...
  319 
Опитвайки се мене да забравиш,
(макар и да е ужким от неволя)
дано си се научила да "правиш" ,
а не да си във ступор на глаголите.
Дано си съумяла да се влюбиш ...
  131 
След тебе всички други са статистика
и ровят ми се в миналото. Жалко...
Четат дори измачканите листи
на стихове, преливащи с печал.
Задават ми въпроси най-излишни ...
  184 
Най-тъжната любов се умори
от вятъра, мъглите и дъжда.
От хлад, неяснота и от сълзи,
превърнали я в истинска лъжа...
Ще иде вероятно в други хора, ...
  188 
Не ме заривай, Боже във пръстта,
безжизнен песни да ми пеят.
За две-три дузини със лета́
ме оставѝ на този свят да поживея...
Че дишах все за нечий дъх, ...
  141 
Ще те намеря в същия живот,
когато моя лик ще е различен.
Не, няма да те търся за любов!
(Аз никога не спрях да те обичам.)
Дали ще ме познаеш в тази среща, ...
  226 
Ще тръгвам от чакалнята Живот.
Запазил бях ти място сред милиони.
Ний чакахме и търсихме любов,
ала единствено се сменяха сезоните.
И времето препусна в своя ход. ...
  142 
Простете, мъртви! Мойте прегрешения,
най-тежките, които още върша.
Все идвам аз на ваш'те погребения
по пътя към последната ви къща...
В земята сте блажени с тишина, ...
  140 
Все още рано е да се забравим,
дори потънали в мълчание.
Скърбим в молитви, свили длани
и хулим стари обещания...
В една безпомощност, словесна ...
  170 
За малко съм напускал този свят,
заслужил без покана да прекрача
към онзи, в който няма благодат
и там, където болката не плаче.
А ний сме се помислили за важни. ...
  151 
Днес много ми се искаш. Да си в мене!
И аз във тебе много! Нужда е.
Не се научих как да спирам времето
поне за малко да не си ми чужда...
В представите на някакво безумие, ...
  155 
Все още се присещам за онази сутрин,
а сякаш беше преди сто лета́...
Тогава порив ми дойде отвътре -
да ти напиша няколко слова.
Докато болката лежерно дремеше. ...
  188 
Понякога не ми достигат думи,
за да излея моето страдание
и в този миг така се губя,
че сякаш става по желание.
Откривам нови хоризонти ...
  198 
Не вярвай на нахалния си гост,
отдавна настанил се, тъй удобно
в душата ти със взлом, във всяка кост
със мислите си мъчни и отровни...
Не вярвай на морето от сълзи, ...
  160 
Заспива ми се в някой хубав спомен
и искам да остана, непробудно.
Светът навън е твърде електронен
и много повече от сън, заблуда.
А влакът на живота се задъхва ...
  164 
Вероято бе последният ни път,
когато мълчаливо се сбогувахме.
Макар да бяхме плът във плът,
душите ни отдавна се тъгуваха...
Във делника и навика, притихнали, ...
  207 
На какво се надявам, не зная...
Да съм все безразсъден и смел?
Аз отблизо виждал съм края,
а сега просто няма тунел...
И е някак си вакуумно, скучно, ...
  196 
От този свят, разочарован -
живях във чужди хипотези.
Изляза ли, ще ви оставя словото.
(Едва ли Бог чете поезия...)
Един ще каже нескопосано, ...
  161 
Понякога сърцето ми се свива
от болката на мрачната ми мисъл,
че щастието с мене се размина
и видиш ли, така ми е написано...
А иначе се взирам денонощно ...
  250 
Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат ...
  179 
Превива се от напора на спомена,
полуродената ми ясна мисъл
и тъкмо да прекърша твоя корен
ме спря онази болка, че ми липсваш...
Но аз се утешавам със лъжите ...
  162 
Защо ми е това легло
с размерите на мойта стая
и толкова голям балкон –
хоро да сбира? Аз не зная.
Летял съм много нависоко. ...
  325 
Разхвърляни по пътя на съдбите си,
бездомници под покрив сме със тебе.
За миг не заживяхме, като в приказка.
Мимансът ни е още от рождение.
Нас има ни. И още ще ни има! ...
  212 
Прелистих календара на живота
и питам се - За нещо съжалявам ли?
Разбира се, че - Да! И то, защото
на никой не отвърнах, а прощавах.
Недейте ме съветва по Библейски ...
  166 
Усмихва се живота ми, ехидно
на моята борба за оцеляване.
На голия инат във всички битки,
победите и тежкото ми падане.
Отдавна разделих се с тази вяра, ...
  450 
Кога се разделихме със надеждата
за белите ни дни и дълги нощи?
За щастието наше, неизбежно
след толкова кавги и прошки...
И станахме доволно притежание ...
  542 
Не знам дали да ѝ направя помен.
Прехвърли четиридесет отдавна.
В живота беше повече бездомна,
уплашена до смърт и много гладна...
Естествено, че Бог я приютѝ ...
  457 
Човека от рождение, наивен
расте във този свят нечистоплътен.
Живее му се дълго и щастливо
в самотното и тромаво безпътие...
Тъй свикнал на лъжата си, цинична ...
  266 
Май започнах да не разбирам
и объркан прехапвам устни.
Против себе си протестирам.
(Да не раня нечии нежни чувства)
А тълпата - отбор от "праведни" ...
  186 
Нима с поезия на монолозите
бих си вменил това спокойствие,
което сякаш диагноза е
на закъсняло, мъчно удоволствие?
О, не! Далеч от мисълта съм, ...
  154 
Вървя към себе си по твоя път
със своите нестихващи надежди.
Живее ми се още в тази плът,
че рано е за ново обзавеждане.
Все още е прибързано да лягам, ...
  81 
Не влизай във живота ми на пръсти!
Отдавна обитавам само себе си.
Не мъкна тежестта на чужди кръстове.
От всяка моя грешка нося белези.
През процепа на блудната надежда ...
  175 
Непрежалимо е това злощастие -
да те напусне мигом изненадата.
Да видиш как мечтите гаснат,
като изпепелен живот на клада.
А после става много ясно, ...
  174 
Предложения
: ??:??