diesto
979 результатов
Сега не зная как да ти говоря...
Дори на хората. (Не ме интересуват).
Безумно искам те. За вечност да си моя!
От себе си изтрих това сбогуване...
Разбира се, че още ми е тъжно ...
  288 
Навярно някога, след време,
когато ще сме кокали и пръст
с душѝ, нетленни се намерим,
(Надявам се, под общия ни кръст) -
тогава пак ще съм безумно, влюбен, ...
  324 
Със теб ми се мълчи. Да бъде дълго,
че даже тишината да ни слуша,
как тялото с душата ти ме пълни
и бавно, много бавно ми се случваш.
Сълзите си прибирам под клепачите. ...
  310 
Ако решиш да ме потърсиш пак,
сред гъстите космически мъгли,
викни ми името, недей мълча!
Ще дойда с първите петли...
И този път, преглътнала молитвата ...
  343 
Незнайно аз защо ли се надявам,
че с твоята смирена съпричастност
една любов от глад ще процъфтява захранвана с очакване за щастие?
Защото имам спешната потребност
от своите крила и полети, ...
  247 
По дяволите този Валентин!
За ден ли тържествува любовта?
Светът от памтивека се върти
в безкрайност от копнеж и суета.
Недей да ме преследваш, Купидоне! ...
  294 
Да можех някак да те зърна
под душ, през някоя ключалка.
Как нежно себе си прегръщаш,
а аз си утолявам жаждата.
Разбира се това е чисто ...
  525 
Защо е мързелът за щастие?
Защо го търсим, като чудо?
Нима подобна безучастност
очакваме да не е лудост?...
И как ли да не сме цинични, ...
  216 
Отказвам да те чакам в мъка.
Забравям въздуха и полета.
Макар това да е разлъка
и факт от нея, че съм болен...
И нищо, че земята тегли ...
  264 
Не искам да ти вярвам. Стига сложност!
Доверието няма нищо общо.
Желания умират в невъзможност.
И в края многоточията свършват с точка.
Забравих лекотата си на влюбване. ...
  246 
И ми е някак си тъжно и чуждо.
Безлюбовно, бездънно и мрачно.
Този празничен фалш е ненужен.
Никой, никому, нищо незначещ.
И във виното истина няма. ...
  257 
Във стаята още топло е.
На масата има вечеря.
За двама ни тъкмо бях сготвил,
но днес тя е спомен от вчера.
И чашите тъй, недокоснати ...
  219 
Не знам дали е яд или е тъжно...
А може би и двете. Разминаване -
един към теб, еднопосочен мъж,
събрал тъга за изваляване...
А ти протегнала веднъж ръце, ...
  283 
Вълкът е смъртоносно наранен.
Луната не пожали любовта му.
Не ще дочака утрешния ден.
(На късни обичи и кучета не вярват.)
Тя всяка нощ му светеше по пътя ...
  270 
Прелива чашата на мъчното търпение.
И всичката ми нежност се ядоса.
По дяволите, тез стихотворения!
Убийство стори Музата на просяка.
Сега е вече късно за летене ...
  216 
Защо да се измъчваме така?
Самотни си обрекла ти - ръцете ми,
а мястото ми в твоята душа,
тъй тясно е за влюбено сърце...
И спира ми дъха от въздихание. ...
  236 
Отива си копнежа. Любовта.
Отиват си по хладните пътеки.
Живота е за дяволи игра.
По замисъл на Господ - за човека.
А как се озовахме посред зима? ...
  226 
Какво, като напиша за дъжда,
за зимите и есените в мене?
За мъчната протяжна самота
и колко ми е тъжно без зеленото...
Нима ще те докарам с този плач, ...
  272 
Такава нощ - опушена. Мъглива.
От тези, във които не вали.
И слънцето, когато се е скрило,
дъждът прибрал е в моите очи...
И после eсента си ляга с мене. ...
  213 
Не можем повече да се обичаме.
Не бива. Що за мъка е това?
Да бъдем доживот обричани
на тази споделена самота...
Не искам да те нямам толкова. ...
  251 
Аз не искам по същите стъпки,
по местата със влюбени думи,
без съмнение, че същите тръпки -
бих усетил тъй сам, или с друга...
Не отивай там, дето ме няма. ...
  227 
В едно чистилище насред площада
(За по-накратко да го кажем Черква),
смирено искаше пощада -
Тя, дето с Дявола се черпи.
И куцо, кьораво, сакато, ...
  410 
Октомври не е точната причина.
По принцип есента е във душата ми.
Дъждът е само повод да си ида.
(Без друго от очите все валя.)
Недей да се виниш! Закономерност. ...
  376 
Разбира се, че още се обичаме.
Разбира се, усещаме и болката
и някак си съвсем не ни прилича
любовта ни да е колкото пък толкова.
Тогава ще си спомняме за лятото. ...
  777 
Ние имаме нещо за казване.
Нещо смълчано тежи във гърдите.
Нещо, което или ще ни смаже,
или блажено ще възроди душите.
И Ти искаш да мълчим още ли? ...
  210 
Едно ужасно тежко престъпление
на път е някак да се случи.
Та, ний допуснахме безброй стихотворения
да се изпишат. Тегави и скучни.
И колко мразя твоето предверие! ...
  401 
Животът ме превърна във бездомник.
Какво, като над мене има покриви?
Какво, като в глупашката ми скромност
се спират женските очи с любовни погледи...
Какво, като в душата имам нежност, ...
  589  12 
Наистина ли си отиваш, казвай ми!
Или отиде си от мене вече?...
Та ти ме гледаше все още влюбено!
И някак си, не можеща да си далече...
И лятото... Ах, помниш ли го лятото? ...
  256 
Аз не ще бъда твое начало.
Вярваш само в копнежи по минало.
И във времето тъй овехтяло,
дето всички са чувства, изстинали...
Аз съм трън във петата. Камъче. ...
  621 
За теб понятно ли е как се люби мъж,
в душата си прегърнал всяка болка?
От спомени, любови - сол и дъжд.
За още сто живота. И по толкова...
Ти знаеш ли ръцете му, очакващи? ...
  408  10 
Изобщо не ми се искаш вече...
Ти ми пълниш с мъка очите.
И ме държиш все по-далечен.
И ме учиш на необичане...
Тръгваш си сякаш няма ме. ...
  449 
Отдавна бях затворил си прозорците.
Не пусках звездоброя зад завесите.
Изобщо не приемах чужди гости.
Луната вечно беше полумесец.
Но вятъра нахлу по септемврийски. ...
  496 
Недей да ме разнежваш толкова!
Недей, защото нищо, че съм мъж -
се чупя, изтънял от болките
и очите ми се пълнят с дъжд.
И после ще потърсиш рамо ...
  892 
Омръзва ми от тебе и от мене си.
Понякога дотолкова - до лудост,
че нашата любовта е срамна ерес,
а всъщност е едно красиво чудо...
И без да искам правя заклинания ...
  534 
Преди да се завърна от смъртта
и ти да ме намериш съществуващ,
наистина не вярвах в чудеса,
във сбъдване и даже във сбогуване.
Но видиш ли - покълнало глухарче ...
  1047 
Ти си моят безкрай. И небе.
Моя ярка звезда, пътеводна.
Моят бряг. Мое бурно море.
И в душата ми, влюбена – бродник.
Ти ме връщаш към нашият свят, ...
  838 
От утре забранявам да болиш!
Със всяка рана правя пеперуди.
Изплаках вече мъчните сълзи,
които ме втъжняваха до лудост...
Ще бъда тих. И нежен. Къс коприна. ...
  492 
Да ти кажа ли честно - не вярвам.
Обаче тъй ми се искаш много.
Толкова чак, че забравям
как няма да ми се случиш скоро.
И понеже ми става тъжно, ...
  712 
Омръзна ми да пиша за мълчание.
И думите накрая онемяха.
Ще свикнеш. Не е болка за страдание.
Болеше ме, когато ти крещях...
Мълчи ми се. Защото ще ругая. ...
  693 
Загубваш ме във хаоса на себе си.
Сред стреснатия жалък понеделник.
И седмицата ще е куче - мелез.
Плодът между очакване и време.
А после ще ме търсиш за утеха. ...
  567 
Предложения
: ??:??