Gavrail45
307 результатов
Търся старите скрижали
вписани на камък с огъня на Мъдростта
в пламъка на човешкото безумие горели,
но съхранили себе си във вечността.
Какво ли пише в тях? ...
  337 
Взирам се в живота минал
амалгама от любов, падения, възход
пясъчните кули, които със замах е сринал
непростените ми грешки, за които няма брод.
В него има радост и страдание ...
  338 
Последният Човек
бездушно вглежда се в небето,
а то безмълвно тъмнее и мълчи,
отровен дим се стеле над полето,
посока няма, а той върви. ...
  428 
Слънцето - тава бакър
мъчи се да върне Лятото,
на плажа тих, последният чадър
гледа към морето запустяло.
Една вълна се плисва и шепти ...
  1913  16 
Миг изгарящ
в пламъци
неповтарящ
течаща лава
нестинарска жарава. ...
  448 
Скептиците казват
Животът е проза
течаща във Времето
мътна река
къде е тогава ...
  459  13 
Раздялата е болка,
изгаря те и пари,
желязо нажежено във плътта,
не стихва ,измъчва те, повтаря
а после призовава и Скръбта. ...
  444  10 
Погледнах в очите ти
изгубих се.
Погледнах ти устните
омаях се,
помилвах ръцете ти ...
  622  12 
Залезът пое боите от дъгата
и почна да рисува
Нощта обагри
цялата в червено
сложи и крила ...
  534 
Срещал съм те някога в живота минал
усещам го по пулса на сърцето
дали била си ти, която съм обичал
и съм те прегръщал под звездите на небето.
Може би живели сме в света на фараоните ...
  593  12 
Сънят ми чудеса рисува,
зеленооката стои пред мен,
слънцето блестящо сякаш ме ревнува,
а наоколо прекрасен ден.
Прегръщам я, дъхът ù ме изгаря, ...
  477 
Гледаш ме спокоен
а нещо ме гризе
страшни думи казах
посях си ветрове
в дълбока кал затънах ...
  498  10 
Вятърът отне
на Розата листата
ароматът я напусна
с росата призори
бодлите, само те останаха ...
  892  12 
Попитах очите ти
къде е морето
горещия пясък
вечерния бриз.
Попитах сърцето ти ...
  605  16 
Юлско утро.Ре тро стил.
Слънцето окъпано примижва.
Ставам. Боли глава. Къде съм бил?
Спомен някакъв отнякъде притичва.
Пясък, огън и жарава, ...
  437  14 
Звездите плачат
с парченца от лъчи
пречупени, пробождат синевата
небето натъжено
покрусено мълчи ...
  336  10 
Прегърнах Мрака
и попаднах в бездната
тя ме посрещна с целувка
тъмнината ме дебнеше
таеше разплата ...
  368 
Лято, слънце, бриз
море гальовно, пясък
кораб тръгнал на круиз
брегът - вода и пясък.
Бикини, бански, красота ...
  453 
Отначало бе дъждът,
след него
водната стихия,
останалото
удари го градът, ...
  372 
Спри Времето
бетонна стена отпред постави
излъжи Младостта
обещай и безбрежната Вечност
намери Старостта ...
  384  10 
Викът проклинаше
безмълвието
две вързани ръце
жадуваха за свобода
невиждащи очи ...
  281 
Да бъдеш различен
роден си с проклятие,
може да си подлец
себичен, безличен,
ти си орисан ...
  370 
Чувствата разкъсани
буря от омраза ги отвява,
като дрипи скъсани
в кал душевна ги заравя.
Във вените, ...
  308 
Една мечта
в ефирните крила на пеперуда,
дъхът на бели рози,
докосващ аромат,
един копнеж неясен, ...
  382 
Икар... крила размахал,
отправил взор в небето
и... после паднал.
Кой го помни?
Херострат запалил Храма ...
  308 
В дълбините морски
грохот ечи,
вълни се надигат,
пелена от пръски
в очите красиви, ...
  356 
В началото Човек се казвал Канибал
закусвал и себеподобни ял
след туй внезапно помъдрял
и заупокой за жертвите запял.
Измислил колелото и кладата пламтяща ...
  347 
Градът разбунен
тича озлобен
метални релси
стягат му снагата
в небето рев ...
  441 
Докосваш ме
крила на пеперуда
прегръщаш ме
най-нежната стихия
телата ни ...
  521  12 
Петък следобед.
Един Син умираше на Кръста,
прикованите ръце кървяха,
главата към гърдите се приведе,
глътка въздух и изведнъж издъхна. ...
  417 
Ерусалим се готвеше за Пасха
търговци бяха завладели храма
Иисус вървеше, пред него бе Съдбата
Той знаеше, до изкуплението малко му остава.
Лазар бе възкръснал, мълвата тръгна ...
  451  10 
Откраднах небето
да те рисувам
на слънцето
взех му лъчите
съня си прогоних ...
  457  15 
Европа в дим,
Европа в пламъци,
тела разкъсани
и стенещи от болка,
терор жесток, озъбен ...
  526  13 
Щом звънне телефонът,
знам, че търси ме Отвъдното,
черната материя шепне
с тайнствен глас,
затова на явката, ...
  471 
Небето е олтар
Земята грешница
и пак тъй нежно
я обгръща
нощем праща и ...
  409 
Ще намеря тъгата ти
в мен ще я скрия
пламъци ще запаля в очите
сълзите тях ще изпия
с катинар ще заключа бедите. ...
  391 
Залезът умираше
и мене ме болеше
сякаш губех Слънцето
в облаците черни
небето бе червено ...
  508  10 
Ефирът се взриви
словата са куршуми
улучват в сърцето
силно да боли.
Картечен откос ...
  478  14 
Ти си магьосница
изкусителка
чудна
чаровна
на чувства вестителка ...
  781  15 
Душевна пустош, черни мисли
безжизнен поглед, празнота
дървета, сгради, всичките са сиви
а имаха живот и красота
Земята няма да осъмне ...
  889 
Предложения
: ??:??