koli4a
1 362 результатов
От дните правя аз години,
а от годините - живот.
Под булото на нощи сини
чертая утрешния ход.
И мост към бъдното оставям ...
а от годините - живот.
Под булото на нощи сини
чертая утрешния ход.
И мост към бъдното оставям ...
306
5
В огнище на
душата ми изгаря
последната
искрица на надежда.
И лятото ...
душата ми изгаря
последната
искрица на надежда.
И лятото ...
348
4
Със молив ли
да те нарисувам
или да приготвя цветните бои?
С чернобял
мотив ли да рискувам ...
да те нарисувам
или да приготвя цветните бои?
С чернобял
мотив ли да рискувам ...
357
6
Хвърчат
годините нататък,
към други нови светове.
И там зад
хоризонт - оттатък ...
годините нататък,
към други нови светове.
И там зад
хоризонт - оттатък ...
388
5
Изгубих се
във твоята усмивка,
намерих се
във твоето сърце.
Изгубих се ...
във твоята усмивка,
намерих се
във твоето сърце.
Изгубих се ...
447
5
И стъпка по стъпка,
и крачка след крачка
животът ни води напред.
И тръпка след тръпка,
закачка и плачка, ...
и крачка след крачка
животът ни води напред.
И тръпка след тръпка,
закачка и плачка, ...
491
5
Аз искам
днес да съм
отвесно изправен нахал.
Пък нека
върху мен ...
днес да съм
отвесно изправен нахал.
Пък нека
върху мен ...
372
7
Защо към мен
очите си обръщаш?
В сърцето ми
защо се пак завръщаш?
Забравила ...
очите си обръщаш?
В сърцето ми
защо се пак завръщаш?
Забравила ...
399
6
Когато залезът потъне
във огнената гръд на вечерта,
денят божествен се опъне
и стане в хоризонтът на черта,
тогава птиците притихват ...
във огнената гръд на вечерта,
денят божествен се опъне
и стане в хоризонтът на черта,
тогава птиците притихват ...
354
4
Пропука се облака тъмен...
През процепа слънце надникна.
По пътя си - гладък и стръмен,
лъчът му в земята поникна.
Дърветата клони люлеят ...
През процепа слънце надникна.
По пътя си - гладък и стръмен,
лъчът му в земята поникна.
Дърветата клони люлеят ...
426
8
Небето ляга в мойте длани
и то пред мене се смалява.
Луна и слънце се целуват
и ден във мене се вселява.
В искри очите се превръщат ...
и то пред мене се смалява.
Луна и слънце се целуват
и ден във мене се вселява.
В искри очите се превръщат ...
312
2
Ти не заключвай сърцето си -
нека вратата му да е отворена.
Ти не закривай лицето си -
нека усмивката да е повторена.
Ти не покривай душата си - ...
нека вратата му да е отворена.
Ти не закривай лицето си -
нека усмивката да е повторена.
Ти не покривай душата си - ...
348
2
Във себе си аз пазя твойто име
през пролет, лято, есен, зиме.
И то е чисто, свято, неподкупно
завито в чувства целокупно.
Във мен се трупат чувствата и звуци ...
през пролет, лято, есен, зиме.
И то е чисто, свято, неподкупно
завито в чувства целокупно.
Във мен се трупат чувствата и звуци ...
457
5
Животът
бързо свършва -
пресича всичко, като взрив.
На шиш
ни ниже дните - ...
бързо свършва -
пресича всичко, като взрив.
На шиш
ни ниже дните - ...
327
4
Без тебе къщата ми не е дом,
а е затвор банален.
Сънят ми също не е вече сън,
а гостенин нахален.
Очите ми не са като очи, ...
а е затвор банален.
Сънят ми също не е вече сън,
а гостенин нахален.
Очите ми не са като очи, ...
434
6
Стани по първите петли.
Тръгни по изгрев и върви.
Във теб душата да светли
дори земя да се вдърви,
но ти поемай своя път. ...
Тръгни по изгрев и върви.
Във теб душата да светли
дори земя да се вдърви,
но ти поемай своя път. ...
283
1
От извора си буйна тръгва
и по наклонено корито.
И през гори, и през полета
се спуска гордо, упорито.
Събира си вода по пътя ...
и по наклонено корито.
И през гори, и през полета
се спуска гордо, упорито.
Събира си вода по пътя ...
237
1
И както слънцето печеше,
самотен облак го затули.
Спокойно времето течеше
в часовникови градски кули.
И ненадейно, и случайно ...
самотен облак го затули.
Спокойно времето течеше
в часовникови градски кули.
И ненадейно, и случайно ...
362
4
Застанал пред иконния му лик,
аз цял от мъката треперя.
Че той във този свят е най-велик
разпнàт от дивата потеря.
Със гвоздеи ръждиви прикован ...
аз цял от мъката треперя.
Че той във този свят е най-велик
разпнàт от дивата потеря.
Със гвоздеи ръждиви прикован ...
369
7
Все още тъпча по земята
и дишам въздуха си градски.
Живот по пътя ме подмята
и ми натриса грижи адски.
И срещам радостта си боса ...
и дишам въздуха си градски.
Живот по пътя ме подмята
и ми натриса грижи адски.
И срещам радостта си боса ...
347
3
Живяхме си го тоз живот
и свойта нива си орахме.
В соленото на наш'та пот,
че смърхни сме - разбрахме.
А времето ни даде знак ...
и свойта нива си орахме.
В соленото на наш'та пот,
че смърхни сме - разбрахме.
А времето ни даде знак ...
315
3
В мъглата сутрешна, когато
не виждам как денят изгрява,
аз бях в сърцето ти богато
с любов, което ме дарява.
Денят ми станеше ли черен, ...
не виждам как денят изгрява,
аз бях в сърцето ти богато
с любов, което ме дарява.
Денят ми станеше ли черен, ...
345
2
И търсех те по друми.
Превръщах те в мотив.
Описвах те със думи.
Рисувах те с молив.
Намерих те накрая ...
Превръщах те в мотив.
Описвах те със думи.
Рисувах те с молив.
Намерих те накрая ...
388
От раждането до смъртта ти
две сенки вечно те преследват.
Едната - сянка на плътта ти
и друга - сянка на духът ти.
Не се хвали със плътска сянка, ...
две сенки вечно те преследват.
Едната - сянка на плътта ти
и друга - сянка на духът ти.
Не се хвали със плътска сянка, ...
308
2
Имат къща със подкова
закована на врата.
В нея със надежда нова
чакат хубави лета.
Чакат щастие и слава, ...
закована на врата.
В нея със надежда нова
чакат хубави лета.
Чакат щастие и слава, ...
316
5
305
7
На Странджа песента ме мами
и аз притварям днес очи,
и виждам селòто на баща ми,
че край Велека то мълчи.
Но таз река от памтивека ...
и аз притварям днес очи,
и виждам селòто на баща ми,
че край Велека то мълчи.
Но таз река от памтивека ...
468
4
От небе воал ще ти скроя,
с него аз ще те завия.
Светлите звезди ще изброя
и мъниста ще ти свия.
Прежда от луна ще изпреда ...
с него аз ще те завия.
Светлите звезди ще изброя
и мъниста ще ти свия.
Прежда от луна ще изпреда ...
452
4
Люлка. Виж! Ела, любима!
Да се полюлеем двама.
Да политнеме нагоре,
че да стигнем и звездите.
И в просторите ни сини ...
Да се полюлеем двама.
Да политнеме нагоре,
че да стигнем и звездите.
И в просторите ни сини ...
293
Обикнах те от първата минута
и сам изтръгнах си сърцето -
до твойто плътно го сложùх.
И затуптяха те в еднакъв ритъм,
с еднаква стъпка завървяха ...
и сам изтръгнах си сърцето -
до твойто плътно го сложùх.
И затуптяха те в еднакъв ритъм,
с еднаква стъпка завървяха ...
378
5
Съвестта въпроси ми задава...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?
Радостта от среща с него става ...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?
Радостта от среща с него става ...
358
5
Във шепата на твоята усмивка
се разтопи и моето сърце.
А мъжкото ми чувство се предаде
на твойте бяло-слънчеви ръце.
Под сянката на твоята завивка ...
се разтопи и моето сърце.
А мъжкото ми чувство се предаде
на твойте бяло-слънчеви ръце.
Под сянката на твоята завивка ...
368
3
"Напразно ровиш тази пепел"
Павел Матев
Сега разравям тази пепел
от моя си живот градим.
С око внимателно го ровя... ...
Павел Матев
Сега разравям тази пепел
от моя си живот градим.
С око внимателно го ровя... ...
360
4
Нощта прибира тъмния воал
и тръгва под ръка със мрака.
Изпива тя последния регал...
За сън кръстосва двата крака.
Прогледналото утро в този час ...
и тръгва под ръка със мрака.
Изпива тя последния регал...
За сън кръстосва двата крака.
Прогледналото утро в този час ...
425
4
По стъпките на време бурно
към неизвестното пътувам.
По мойто минало лазурно
до края аз ще си тъгувам.
Неказаните още думи ...
към неизвестното пътувам.
По мойто минало лазурно
до края аз ще си тъгувам.
Неказаните още думи ...
676
10
Слънцето се вдига
вече нависоко.
Сенки се скъсяват
и се уплътняват.
Очите ми са цветни ...
вече нависоко.
Сенки се скъсяват
и се уплътняват.
Очите ми са цветни ...
387
6
Самота в очите ми потъва,
като огън в шепата гори.
В очните дъна със болка плува
и замрежва погледа дори.
В тъмно миглите ми се целуват ...
като огън в шепата гори.
В очните дъна със болка плува
и замрежва погледа дори.
В тъмно миглите ми се целуват ...
443
7
Без тебе утрото е мрачно
и е забулено в мъгла.
Без теб денят ми е без слънце
и остър е, като игла.
Нощта без тебе е тъмница ...
и е забулено в мъгла.
Без теб денят ми е без слънце
и остър е, като игла.
Нощта без тебе е тъмница ...
654
6
Със убийствените думи
ти ме днес във миг разстреля.
- Мразя те и тези шуми
да ти бъдат те постеля...
Тъй ми каза ти през зъби ...
ти ме днес във миг разстреля.
- Мразя те и тези шуми
да ти бъдат те постеля...
Тъй ми каза ти през зъби ...
409
3
Вървиш ли
всякога по течението,
ще стигнеш
накрая до разлива.
Вървиш ли ...
всякога по течението,
ще стигнеш
накрая до разлива.
Вървиш ли ...
342
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
