koli4a
1 362 результатов
Изпълваш ме с надежда,
порастват ми крила.
Мечтата ми изглежда
реалност и дела.
Душата ми копнее ...
  385 
Загърбвам
вечерите тъмни.
Забравям
белите си дни.
И тръгвам ...
  432 
Защо не питаш ти и мен, Животе,
дали съм зле или пък казвам: Гот е!
Защото повече ми вземаш вече,
отколкото ми даваш бе, Човече!
Защо ми лееш дъждове с бакъри, ...
  477 
Имам във себе си тежки въпроси.
Труден е, Боже, животът ни днес.
Босия тръгнал е вече да проси.
Гладен си ляга в кашона нощес.
Сухият хлебец е малка надежда ...
  347 
И скръб в душата ми вали,
че слънцето не я достига.
От срам луната се смали
и лъч от нея не пристига.
Нощта ми тягостно люти ...
  366 
Животът - ще кажеш - е скучен,
а толкова бързо изтича.
И сякаш с куршум е улучен
и бързо към края си тича.
А всъщност е бòжа загадка. ...
  417 
Стара болка днес ме връща
към забравената къща.
Сред трева и храсталаци,
с изпочупени капаци
къщата се разрушава... ...
  481 
Между Началото и Края
стои затворен цял един живот.
Началото си аз го зная,
но Краят - със живота е в развод.
Между Началото и Края ...
  423 
Във шепи слънцето ще взема,
за да раздавам светлина.
Сърцата тъй ще ви превзема
със слънчевата топлина.
И всеки стих от мойта песен ...
  434 
Моят свят е тука на земята.
Той е в моето добро сърце.
Тук животът земен се премята
като топка в моите ръце.
Тука мама ме целуна първа ...
  435 
От кожата си ще изляза...
От чакане ще се взривя.
Една целувка ме беляза
и аз по облаци вървя.
Небето синьо ме целува. ...
  440 
В уморените очи човешки
искам да съм слънце бяло.
Да лекувам болестите тежки...
Дух и тяло да са цяло.
Във сърца широки и влюбчиви ...
  483 
Денят ми се събува бос
и си отива по терлици.
А във върбата черен кос
плете зелените илици.
Намусен облакът над мен ...
  494  10 
Отвеждат го вече пътеки далечни...
И "там" в необята те всички са вечни.
И връщане няма назад към земята.
Свещта му голяма греха ще пресмята.
На къщната стряха заплака капчукът ...
  405 
Всеки точен жест към нея
ражда път към нова тръпка.
Тя пък най това умее:
да направи първа стъпка.
Всички цветни нежни думи ...
  561 
Когато слънцето полегне
и сенките се удължат,
тогаз денят ми ще побегне
щом нервите му не държат.
Че залезът го все подпира ...
  728 
Аз съм огънче във дните...
Топля твоята душа.
Аз съм стихче в съдбините -
с него аз да те теша.
Мойте думи са мъниста ...
  507 
Не си отивай днеска, мила!
Не ме оставяй сам-самин.
Отчаян съм и нямам сила...
Жарта ми не гаси в комин.
Постой до мене. Прегърни ме. ...
  437 
Във тази вечер черно-бяла
с намусена дори луна,
поиска ти от мен раздяла
и ме поръси със слана.
Сърцето ми постави в клопка. ...
  436 
Скитник съм във мисълта
и скиторя във простора.
Ровя вечер в пепелта
да възкръсвам мъртви хора.
До луната правя рейс, ...
  372 
Животът е опънато въже
от точка "раждане" до точка "нула".
И аз съм като циркови мъже:
балансирам по въже на кула.
И в смели стъпки плъзгам всеки крак ...
  360 
Чудо ли е всеки делник,
щом го чакам със надежда?
Всичко почва с понеделник -
седмицата той повежда.
Вторник, сряда и четвъртък... ...
  392 
Любовта е клада
в лоното на Рая.
Тя е и наслада
в цикъла накрая.
Любовта е лава - ...
  552  14 
С крачка от земята до небето
навлязох аз във Космоса велик.
И ще остана - горе - там додето
луната ми се влюби в моя лик.
Минавам аз през звездните поляни ...
  429 
Живея живота напълно.
Дошъл съм във него по план.
Не крия се вечер по тъмно
и светъл е моят екран.
На чуждия хляб не посягам, ...
  550  10 
Последното
кафе на екс изпих.
Последната
цигара си изпуших.
Написах и ...
  557  17 
Господи, нима не съм заслужил
милостивия ти поглед?
Честно аз до днес на теб съм служил.
Заслужавам твоя проглед.
Толкова години на земята ...
  409 
Безлунни нощи ме валяха.
Тежаха облачните дни.
Така за мене се редяха,
че сипеха безброй слани.
Душата - мръзнеща във мене, ...
  583  11 
Денят ми
днеска слънце подарява.
Поглъщам
го с душа и със очи.
И таз любов ...
  414 
Пред обектива - моите очи,
на кадър всеки ден застава.
И запечатан в слънчеви лъчи,
заснет в зениците остава.
Животът ми на лента е събран ...
  365 
На моя си живот
часовника навивам.
За верния му ход
аз мъдрост му наливам.
И свършващия ден ...
  364 
Душата ми във мен
от Бога милост проси.
Че всеки минал ден
поставя ми въпроси.
И зъбят се към мен ...
  475 
След толкова години суша,
сега мирише ми на дъжд.
Във гръм душата се заслуша
и се възрадва изведнъж.
Молебен стòриха жените ...
  333 
Един и същ ни бе живота-
живяхме го на тагадък.
Това бе нашата Голгота -
сърце на полски пъдпъдък.
Сега с косите побелели, ...
  439 
Аз отдавна в двор и къща си живея.
Ежегодно си отглеждам и цветя.
И пред всеки цъфнал цвят аз благовея -
гаврата със него няма да простя.
Всяко цвете е от Бог орисано ...
  546 
Обичам те!
Най-лесно е да се напише
и без дори да се въздиша.
Обичам те!
Това е лесно да се каже, ...
  457 
Във сèлото ни има
едно единствено дете.
И тръгва тази зима
да пише то и да чете.
И бабите повеждат ...
  419 
Със юмруци вятъра ще спирам.
Ще се взирам в гъстата мъгла.
Кръв по мене с поглед ще изпирам
и ще търся в купчина игла.
Ще протрия чифтове обувки ...
  383 
Сънувах мъртвото си тяло
сред изгорелите треви.
А дрехите ми бяха в бяло...
Душата в болка се преви.
Врата в небето се отвори. ...
  413 
Ела сега да те прегърна
и нека да настъпи мрак.
С целувката луна ще върна
и тя да ни посвети пак.
И нека под луната жълта ...
  532 
Предложения
: ??:??