koli4a
1 362 результатов
Изпълваш ме с надежда,
порастват ми крила.
Мечтата ми изглежда
реалност и дела.
Душата ми копнее ...
  404 
Загърбвам
вечерите тъмни.
Забравям
белите си дни.
И тръгвам ...
  449 
Защо не питаш ти и мен, Животе,
дали съм зле или пък казвам: Гот е!
Защото повече ми вземаш вече,
отколкото ми даваш бе, Човече!
Защо ми лееш дъждове с бакъри, ...
  499 
Имам във себе си тежки въпроси.
Труден е, Боже, животът ни днес.
Босия тръгнал е вече да проси.
Гладен си ляга в кашона нощес.
Сухият хлебец е малка надежда ...
  371 
И скръб в душата ми вали,
че слънцето не я достига.
От срам луната се смали
и лъч от нея не пристига.
Нощта ми тягостно люти ...
  389 
Животът - ще кажеш - е скучен,
а толкова бързо изтича.
И сякаш с куршум е улучен
и бързо към края си тича.
А всъщност е бòжа загадка. ...
  439 
Стара болка днес ме връща
към забравената къща.
Сред трева и храсталаци,
с изпочупени капаци
къщата се разрушава... ...
  511 
Между Началото и Края
стои затворен цял един живот.
Началото си аз го зная,
но Краят - със живота е в развод.
Между Началото и Края ...
  444 
Във шепи слънцето ще взема,
за да раздавам светлина.
Сърцата тъй ще ви превзема
със слънчевата топлина.
И всеки стих от мойта песен ...
  454 
Моят свят е тука на земята.
Той е в моето добро сърце.
Тук животът земен се премята
като топка в моите ръце.
Тука мама ме целуна първа ...
  456 
От кожата си ще изляза...
От чакане ще се взривя.
Една целувка ме беляза
и аз по облаци вървя.
Небето синьо ме целува. ...
  461 
В уморените очи човешки
искам да съм слънце бяло.
Да лекувам болестите тежки...
Дух и тяло да са цяло.
Във сърца широки и влюбчиви ...
  508 
Денят ми се събува бос
и си отива по терлици.
А във върбата черен кос
плете зелените илици.
Намусен облакът над мен ...
  512  10 
Отвеждат го вече пътеки далечни...
И "там" в необята те всички са вечни.
И връщане няма назад към земята.
Свещта му голяма греха ще пресмята.
На къщната стряха заплака капчукът ...
  429 
Всеки точен жест към нея
ражда път към нова тръпка.
Тя пък най това умее:
да направи първа стъпка.
Всички цветни нежни думи ...
  584 
Когато слънцето полегне
и сенките се удължат,
тогаз денят ми ще побегне
щом нервите му не държат.
Че залезът го все подпира ...
  754 
Аз съм огънче във дните...
Топля твоята душа.
Аз съм стихче в съдбините -
с него аз да те теша.
Мойте думи са мъниста ...
  533 
Не си отивай днеска, мила!
Не ме оставяй сам-самин.
Отчаян съм и нямам сила...
Жарта ми не гаси в комин.
Постой до мене. Прегърни ме. ...
  464 
Във тази вечер черно-бяла
с намусена дори луна,
поиска ти от мен раздяла
и ме поръси със слана.
Сърцето ми постави в клопка. ...
  466 
Скитник съм във мисълта
и скиторя във простора.
Ровя вечер в пепелта
да възкръсвам мъртви хора.
До луната правя рейс, ...
  396 
Животът е опънато въже
от точка "раждане" до точка "нула".
И аз съм като циркови мъже:
балансирам по въже на кула.
И в смели стъпки плъзгам всеки крак ...
  379 
Чудо ли е всеки делник,
щом го чакам със надежда?
Всичко почва с понеделник -
седмицата той повежда.
Вторник, сряда и четвъртък... ...
  418 
Любовта е клада
в лоното на Рая.
Тя е и наслада
в цикъла накрая.
Любовта е лава - ...
  580  14 
С крачка от земята до небето
навлязох аз във Космоса велик.
И ще остана - горе - там додето
луната ми се влюби в моя лик.
Минавам аз през звездните поляни ...
  459 
Живея живота напълно.
Дошъл съм във него по план.
Не крия се вечер по тъмно
и светъл е моят екран.
На чуждия хляб не посягам, ...
  576  10 
Последното
кафе на екс изпих.
Последната
цигара си изпуших.
Написах и ...
  572  17 
Господи, нима не съм заслужил
милостивия ти поглед?
Честно аз до днес на теб съм служил.
Заслужавам твоя проглед.
Толкова години на земята ...
  430 
Безлунни нощи ме валяха.
Тежаха облачните дни.
Така за мене се редяха,
че сипеха безброй слани.
Душата - мръзнеща във мене, ...
  613  11 
Денят ми
днеска слънце подарява.
Поглъщам
го с душа и със очи.
И таз любов ...
  430 
Пред обектива - моите очи,
на кадър всеки ден застава.
И запечатан в слънчеви лъчи,
заснет в зениците остава.
Животът ми на лента е събран ...
  391 
На моя си живот
часовника навивам.
За верния му ход
аз мъдрост му наливам.
И свършващия ден ...
  384 
Душата ми във мен
от Бога милост проси.
Че всеки минал ден
поставя ми въпроси.
И зъбят се към мен ...
  496 
След толкова години суша,
сега мирише ми на дъжд.
Във гръм душата се заслуша
и се възрадва изведнъж.
Молебен стòриха жените ...
  358 
Един и същ ни бе живота-
живяхме го на тагадък.
Това бе нашата Голгота -
сърце на полски пъдпъдък.
Сега с косите побелели, ...
  458 
Аз отдавна в двор и къща си живея.
Ежегодно си отглеждам и цветя.
И пред всеки цъфнал цвят аз благовея -
гаврата със него няма да простя.
Всяко цвете е от Бог орисано ...
  568 
Обичам те!
Най-лесно е да се напише
и без дори да се въздиша.
Обичам те!
Това е лесно да се каже, ...
  486 
Във сèлото ни има
едно единствено дете.
И тръгва тази зима
да пише то и да чете.
И бабите повеждат ...
  443 
Със юмруци вятъра ще спирам.
Ще се взирам в гъстата мъгла.
Кръв по мене с поглед ще изпирам
и ще търся в купчина игла.
Ще протрия чифтове обувки ...
  409 
Сънувах мъртвото си тяло
сред изгорелите треви.
А дрехите ми бяха в бяло...
Душата в болка се преви.
Врата в небето се отвори. ...
  439 
Ела сега да те прегърна
и нека да настъпи мрак.
С целувката луна ще върна
и тя да ни посвети пак.
И нека под луната жълта ...
  563 
Предложения
: ??:??