koli4a
1 362 результатов
Изгрявам със слънце на двора
и ръся в цветята живот.
Целувам по бузите хора
и грея в небесния свод.
Затоплям земята на къра ...
  431 
Сладникав полъх. Рехава мъгла.
Нощта настъпва с тънката игла.
Луна изгрява. В пазвата - с петна.
Виси отгоре с гвоздей на стена.
И сянка дълга. Ляга във пръстта. ...
  321 
Една искра от моето огнище
запали огън в моята душа.
И като мъж на моето равнище
аз щях сърцето си да разруша.
Дали любов - за мене непозната, ...
  308 
Пребродих океани и морета,
робувах по далечните земи.
Нагледах се на чуждите небета,
но мисъл пак три теб ме приземи.
Защото там за мене пристан няма ...
  331 
Когато дойде моят край
и аз заспя последен сън,
добре ще е да бъде Май
и най-добрия ден навън.
Не ме оплаквайте. Не ме! ...
  460 
Окото ми не знае мира:
със дни се прави на играч.
Играе, тропа и не спира
най-вече горният клепач.
Дали добро ще ми се случи ...
  477 
Скрива се залеза в нощния мрак.
С него потъват мечтите ми.
Тъй си заспивам зад къщния праг
с бялото слънце в косите ми.
Мракът под стряхата скърца дори - ...
  423  10 
Не те рисувам със моливи,
не те рисувам и с бои.
Ресувам с думите красиви...
Пред тебе кой ще устои?
Рисувам с чувствата си строги ...
  1198 
Небетата се сбраха над земята.
Звездите ниско слязоха над нас.
Земята в свойта орбита се мята -
това е сякаш сетният ù час.
И в таз дори космическа картина ...
  357 
По местата греховни и святи,
по пътеки от кози крака,
по билата със пряспи навяти
аз си търся другарска ръка.
Аз я търся в горите дълбоки ...
  368 
Нагоре, нагоре в простора ни чист
луната рисува във жълтата нощ
полегнали сенки в небесния лист.
Земята потъва във лунен разкош.
Притихнали птици заспиват на клон. ...
  355 
Денят във нощ да се превърне;
страна луната да обърне;
от запад слънце да изгрява;
вода от лед да се загрява;
и рак по правата да тръгне; ...
  492 
1.
Небето е голям и син площад,
където ветрове играят.
А назначени облаци на щат
почистват пътя ни към Рая. ...
  358 
Лоши мисли в мен нахлуват.
Облаци в очите плуват
и сърцето ме повежда
на опашка за надежда.
Казват, че отпред раздават: ...
  414 
И мачове гледам, и стихове пиша.
Във стаята вече почти не се диша.
Светът ни е футбол. Светът ни е топка.
И цял съм в психоза. Играта е клопка.
Животът е топка! И с крак да го ритам, ...
  291 
Ах, тези две очи!
Събрали всичките лъчи.
Сърцето ми трепти
и като птица то лети.
Простори сини - в тях ...
  559 
Дойдох, видях и... си отивам.
С това се свършва божият ми вот.
Живях, горях, сега изтивам
и искам нещо, за да бъда гот.
Последно слънце да ме сгрее. ...
  542 
Като капки капят дните ми
от стрехата на живота ми.
Само те, като мечтите ми,
най са верни на делата ми.
Трупам спомени във двора си, ...
  350 
В листата вятърът шуми
и носи мириса на есен.
А ние с тебе сме сами
в живот от времето понесен.
И капят жълтите листа ...
  414 
Във нови времена и стари,
като кутия със цигари,
изпушвам стенни календари
и се разделям със другари.
И пиша книга на живота ...
  536 
Тя е оня пожар,
който пали лицето.
Тя е оня въжар,
който вързва сърцето.
Тя - от слънцето лъч, ...
  513 
Ела при мене, като слънце
душата ми да стоплиш.
Ела при мене, като зрънце
със хляб да ме нахраниш.
Ела при мен, като зората ...
  535 
Този облак сега е заплакал,
окачен в небето - виси.
Пореден дъждовен спектакъл
със своите сълзи краси.
И цветни чадъри се движат ...
  350 
Душите ни тихи с протрити хастари
превиват гърбина от болките стари.
Сърцата ни стряскат със удари страшни
и връщат ни нощем към спомени прашни.
Отдавна минàха годините млади ...
  559 
От млад завивах се с Надежда
и бях спокоен. Тъй изглежда.
Завивах се и с плътна Вяра -
това до днеска ми е кяра.
С Любов отдавна се завивам ...
  347 
Във стиховете те обичам.
В съня си името ти сричам.
В душата храм съм ти издигнал.
Пред теб завесата съм вдигнал.
И между нас преграда няма. ...
  440 
Звездите са светулки
във тоз безкраен мир.
Със облаци - качулки,
в небето - синкав вир.
Луната осветява ...
  398 
В очите ми една жена старее...
Тъгува тя за младите ни дни.
И с нея моята глава белее,
в душите ни от времето хладни.
Тъгува тя за вечерите майски ...
  382 
Душата ми е храм огромен
и в него аз се моля сам.
Сърцето ми - подарък скромен,
виси като камбана там.
И ударите на сърцето ...
  460 
Планувано или случайно -
в душата сребриста за радост,
се срещнах със тебе потайно -
ти моя, отминала младост!
И заедно с тебе се върнах ...
  456 
През нощта си във съня ми.
През деня си в мисълта.
Тръпки раждат и бляна ми,
но предвкусвам пепелта.
Знам, че в нелюбовно време ...
  462 
Тревата се накичи
с пролетна роса.
Луната си разстила
русата коса.
Земята се оглежда ...
  363 
Залива ме сланата бяла
по пътя, начертан за мен.
Звезда, в небето засияла,
ме чака всеки божи ден.
Багажа си отдавна стягам ...
  407 
Не отваряй
в мене друга рана.
Не простирай
чувството да съхне.
Любовта ми - ...
  501 
Дали за мене има църква
и там за теб да се помоля?
Във мене нещо се обърква
и аз пред теб ще се разголя.
В ръцете ще ти дам сърцето. ...
  386 
Морето е сълза, в която
потъва синьото небе.
А облакът на всяко лято
в морето плува и гребе.
Очите на земята древна ...
  481 
Денят във слънцето се къпе
и бърше потното челò.
На хладен въздух даже скъп е.
Изгаря птичето крило.
Във тази мараня и жега ...
  594 
Едно дете на тротоара
ме гледа умно във очи.
И то сега ще ме накара
от милост да ми загорчи.
Погалих русата косица, ...
  373 
От този свят когато тръгна -
по списъка за онзи свят,
една въздишка ще изтръгна
от моя двор, с любов засят.
И нищо няма да си нося. ...
  769 
Във тези стари, стари ракли,
събрали цялата дъга,
изгарят бавно, като факли,
пропити спомени с тъга.
Мухлясват везани шевици, ...
  1109 
Предложения
: ??:??