Дрипави облаци. Разтопен хоризонт.
И небе - сякаш стомна пробита.
Разпилян като вятър е този живот,
мимолетен като звън на копита.
Парещи спомени. Сладко горчив ...
Разрошена, необуздана, боса,
в гнездото на мълчания се блъскам,
разнищвана от хиляди въпроси,
от парещи съмнения разкъсвана.
Рояци спомени в забавен кадър ...
Аз чакам лятото добро да се завърне,
да ме дари със слънце и мечти.
Тогава мойта обич тихо ще прегърне
на вятъра красивите черти.
И щом получа в дар от лятото надежди, ...
Все още празните тетрадки чакат
във ъгъла студен сред шепи прах,
престилката на тъжна закачалка
трепери и от болка и от страх,
часовникът отмерва часовете ...
На всички хора искам да раздам
по капчица от синята си радост.
За себе си през този ден голям
аз ще запазя само буйна младост.
Аз ще раздам и свойте стихове ...
В ушите ми пулсира тишината.
Луната сплита сребърни лъчи,
а този яростен дъждовен вятър
разплаква даже моите очи.
Аз честичко съм тъжна, неразбрана, ...
Ръждивите делници все се търкалят
по стръмния хребет на времето.
Достигнахме билото. Пладне преваля,
а още животът е шеметен.
Надолу по урвата тръгна отскоро ...
Понякога във мене се прокрадва
една фалшива като крясък нота.
Тя иска със лъжа да ме зарадва,
да ми отнеме вярата в живота.
Да ме накара бързо да забравя, ...
Невъзможни любови с невъзможни очи
все ме гледат от снимките стари.
Теменужена вечер. Тишината мълчи.
Като спомен цигарата пари.
Много пъти обичах. И защо да е грях? ...
Върни се, мамо! Тъжно е без тебе
и често тишината ми горчи.
Не ми изпращай дрехи непотребни -
по-нужни са ми твоите очи.
И топлата прегръдка ми е нужна, ...
Дай му, Господи, сили да преглътне вината
и греха да изскубне от корен.
Омагьоса го с устни една непозната
и превърна лицето ми в спомен.
Дай му вярата в нечие чуждо огнище, ...
Сега съм пак сама. Не исках да тъгувам,
но вятърът очите ми взриви.
Отново с тишината се целувам,
ухая на небе и на треви.
За кой ли път останах неразбрана, ...
В неделя даже Господ си почива,
но не и аз, защото съм жена.
Да можех вечер кротко да заспивам
след шантавата градска суетня.
Да можех и умора и проблеми ...
Обречена съм цял живот да скитам,
но глътка топлина да не намеря.
Сега ще трябва пак да се опитам
от болка и от страх да не треперя.
Ще трябва да престана и да плача ...
Всички казват: мъжете не плачат,
те са твърди, със силни сърца.
Но аз зная, че тайничко в здрача
всеки мъж търси някакъв цяр.
Един има невярна любима ...
По покривите нощем се катеря
и търся песента си недопята,
но все не мога аз да я намеря,
макар че разговарям със луната.
Понякога се сгушвам до комина ...
