radiola
176 результатов
От снежната страна на тишината
въздишка топла на елен,
повика в зеницата на сърната,
снежинка с вкус солен.
Мълчанието е като поема ...
  650  19 
- Малиий! Виж го тоя, виж го, моля тееее! - от монитора ги гледаше млад недорасляк с напомпани и татуирани бицепси. Момичетата тръпнеха и дори им се струваше,че усещат аромата на тестостерон чак зад екрана.
Цециту и Лениту вече два часа стояха пред лаптопа и се взираха в зелените точки на Фейса. Не ...
  748 
Тази вечер очаквам приятели!
Ще ги стопля колкото мога...
Ще запаля в камината спомени
и ще хвърлям по малко да тлее...
Ще разрежем тъгата на порции, ...
  922  27 
Поболял се от чужди агонии,
нервно делникът гърчи лице...
Колко много ненужни иронии,
колко празни, самотни ръце!
Градовете в предколеден шемет ...
  773  18 
защото всичко вече се е случило
приключи дългото очакване
ловът на пеперуди е успешен
крадците на светулки са прогонени
невинните пътеки са отъпкани ...
  722  20 
Когато дъждът се протегне по- дълъг от цялата жажда
и когато дървото загуби последния жълт дъждобран,
и когато ноември законно, мъгливо-намръщен се ражда,
и копнежът на Малкия принц е дори неразбран...
И е късно за някаква грапава, нова и стръмна любов, ...
  656  12 
Светът с вина е непростимо пълен.
За есенна невинност няма място
и всеки намек за въпроси е отхвърлен,
за отговорите е твърде тясно.
Пресичат се лъжи, любов, омрази, ...
  524 
Сбогуваме се с лятото! Гальовно...
И този път не искам да тъжа...
Сбогуването впрочем е условно -
една безброй повторена лъжа.
И всеки път е някак си различно - ...
  1364  12 
Онази свобода,
която можеш да закичиш
в косата като цветна фиба,
да метнеш раница на рамо
и с дългите крака на младостта, ...
  666  10 
Дъждовете обичаха тази гора
и над нея валяха, валяха...
Много влага и много любов се събра
и дърветата лудо растяха!
Към небето протегнаха дълги ръце ...
  692 
Кубче лед в самотата на чашата.
Денят загубва строгите си очертания,
минута по минута се изплъзва
от зорките очи на настоящето...
Денят превръща се в подарък, ...
  669 
Припомнù ми защо те обичах!
Да не забравя – пак ми припомни!
Нощта, с която се обличах,
и утрото, което ми вмени...
Аз нямах светлина, бях тъмна – ...
  763  22 
Останалото е тъга. И малко думи.
Затварят се вратите постепенно...
Прегракнали от употреба струни.
И аромат на нещо много тленно.
Останалото е безумно тихо. Земно... ...
  796  17 
Колко пъти препъвам се нощем
в лоши сънища, в чужди злини...
На миналото паяците още
плетат си паяжини от вини.
Полека-лека в ъглите се сгушват ...
  805  14 
Какво пожънах в тази жътва?
Посърнала и бледа ръж...
Зад сянката си тихо стъпвам,
не я надскочих ни веднъж.
Съмненията изкласиха, ...
  3062  23 
Малък свят – колкото шепичка!
Няколко стъпки във пясъка,
няколко рози трънливи,
нежният вятър в косите ти,
няколко черни маслини, ...
  685  14 
И спомените имат сенки...
И в тези сенки знам, ще се изгубя,
но са добре дошли!
Защото търсейки се, ще открия
блатните кокичета от стария ми дом, ...
  757  16 
И защото светът напоследък върти се в различна посока,
не откривам ни вляво, ни вдясно пътека и знак отпреди...
Човешката обич превърна се в някаква дрипава стока –
да обичаш съсед, да обичаш несретник предимно вреди!
И понеже да вдигнеш пред къщи дувар задължително стана, ...
  735  13 
Всички улици, в които се влюбвахме
имаха само начало.
Бяха млади, зелените улици,
нямаха стопове, ни светофари...
Имаха няколко спирки за гълъби, ...
  806  20 
Тя се казва Мария. Почти Магдалена.
Със живота говори на "ти".
Не пълзи дори повалена,
на мъжете отдавна прости.
Има син. Който няма да стане Месия. ...
  835  21 
Във онова хипотетично утро,
(то непременно ще е пролетно)
вишните ще цъфнат подранили,
сънувайки, че са в Япония.
И ще очакват да се възхитя, ...
  722  22 
Отплуваха фрегатите на младостта
и този остров есенно помръкна.
Изсвирена е одата на радостта,
оркестърът на кея млъкна...
Случайни звуци и случаен смях ...
  748  17 
Последният пиян се умори
да се надлъгва с този свят лъжовен...
Тя, истината го заряза призори –
бе твърде беден и не бе по джоба му!
Последният пиян бе сив и малък, ...
  867  19 
Усмивката ти северна се разпиля
и всичко си е пак предишно.
Предишни дъждове валят,
мистралите на времето въздишат...
И носят студ, роден в Хебридите, ...
  771  15 
Обръщам се на изток, бавно сядам...
Подреждам чувствата си в кръг.
Перо от жерав дълго пада,
но е излишно тук.
Лицето ми е суха, бяла глина, ...
  968  19 
Девет дни код червен е. Девет нощи вали.
По пътеките кални няма даже следи.
Любовта съкрушено мокра рокля свали
и остана пак гола, както беше преди.
Без прическа, без гривни, без вечерния грим, ...
  801  10 
Още няколко дни се смалиха
и ги пъхнах небрежно във джоба.
Писах няколко глупави стиха,
после чистих на татко край гроба...
Срещнах няколко мрачни човека ...
  1123  23 
Понякога приличам на слепец
и искам някой да ме преведе през мрака.
През моя мрак! Със устни на крадец,
да ми изпие болката и да избяга.
Във светлото не виждам всеки път, ...
  854  21 
Имаш тъжен парфюм. Нощта е безлюдна.
Прекосявам гори и вселени...
И съм колкото сънна, толкова будна,
разговарям със горди елени.
Прекосявам съня ти. Нощта е чуплива. ...
  820  18 
На Жанет, която има всичко,
но понякога го запилява някъде!
Ако нямаш небе – измисли го
и пусни си хвърчилото там...
И да нямаш посока, гони го, ...
  1059  27 
Есента е висока. Не стигам до нея...
А не мога да литна все още...
Не допущам сълзите във мен да узреят,
не подписвам обратната поща.
Есента прелъсти ме. С очи на кошута. ...
  1054  22 
Като суха река е самотно
разстоянието между теб и мен...
Няма ги, няма ги вече
красивите, заспали риби,
сънуващи, че някой ги събужда... ...
  708  11 
Другояче не мога...
Искам всичко да чувствам!
Всички думи – игли
да пронижат душата,
да направят тигели, ...
  715  15 
Тази вечер е бедна на думи. Стоя
и зад някаква сипкава болка се крия...
Със забравена тубичка златна боя,
есента нарисувах – вземи я!
Вечерта е бездумна... Дълго вали. ...
  753  12 
Платих заслужено за синята луна,
превърнала нощта в магия,
платих със тухли от последната стена –
зад нея вече нищичко не крия.
Платих за пеперудената ласка ...
  1342  17 
Меко слънце! Любопитни гларуси на палубата гледат с ококорени очи. Стомахът ми – свит на кравайче. Нетърпението е добило форма на зелено петно в края на погледа ми. Плъзгаме се елегантно. Дойде ми един спомен от стар руски филм, който се казваше " Бягаща по вълните". Кеят е съвсем наблизо. Пристанищ ...
  725 
Здравей, сестра!
Дано пристигне при теб това писмо, че последния адрес, дето го имам е от много отдавна. И тъй, реших да ти пиша, щото мама умря и я погребах бързо, бързо, че беше престояла три дни преди да я намерят.Не можах да ти се обадя, нямах ти телефона, а адреса после го намерих. Аз бях в Авс ...
  964  16 
Навярно няма да се върнат вече
рибарите с души на романтици
и няма да припяват в тиха вечер,
подобно влюбени в живота птици.
Навярно са отплували далече ...
  1127  17 
Лятно време, по Гершуин лятно!
Самотата танцуваме в такт...
Ти си моето островче златно,
аз съм твоят очакван антракт.
Невъзможно е знам, невъзможно ...
  1342  26 
На една приятелка
Тя е сама... И се страхува.
На прозореца има решетка.
Опитва се да пише и рисува.
Понякога започва нова плетка. ...
  738  12 
Предложения
: ??:??