valcanyon
806 результатов
Едно младо овчарче с гега в ръка,
пасяло стадото си високо в планина.
И тя за него била и баща и майка една,
закриляла го от бури и ветрове някога.
Когато турците посегнаха на милото му, на рода, ...
  380 
Научих се да бъда търпелив,
а знаеш за лъв това е трудно.
Скромен човек съм, не горделив,
но горя и страдам, не живея мудно.
Научих се да бъда мълчалив сега, ...
  408 
(за хората-хиени)
Едно животно дребно от рода на куче,
но не съвсем на него то прилича.
Петнисто, грозно, природна грешка една,
нито куче, нито вълк но част от фауната. ...
  272 
Майсторът
(На Кольо Фичето)
Един голям българин с мистрия в ръка,
изграждаше черкви и чешми той някога.
За свойте събратя зидашв ги една по една, ...
  308 
Любов омайна, любов жадувана,
любов красива, любов бленувана.
Любов желана, любов споделена,
любов ухажвана, любов употребена.
Любов мечтана , любов душевна, ...
  637 
В живота си ще срещнеш хора различни,
добри други лоши, едни ярки а други безлични.
Повече от тях ще ти подадат в нужда ръка,
когато паднал си да изправиш своята снага.
В живота си ще срещнеш много жени, ...
  712 
Навън заваля и появи се в мен тъга,.
сякаш небето синьо за някого плаче.
С капките си ще измие моята душа,
изстрадала душа, сякаш е душа на сираче.
Дъждът отмива моите сълзи ...
  314 
Когато ми написа тези остри слова,
аз мислех че те са на твоята майка.
Много ме заболя и появи се голяма тъга,
тя ваша майка е но за друго тя се вайка.
Когато ми написа тези остри слова, ...
  303 
Едно прозорче вечер свети,
рядко то излъчва светлина.
Хората са лакоми за пари и предмети,
а родовата къща остава си сама.
А тук ние от малки деца сме израсли, ...
  244 
Ти тръгваш си и се завръщаш при рода,
в бащината къща при майка и баща.
Те посрещат те с усмивка на пътната врата
и прегръщат те искрено от сърце и от душа.
Ще минат много дни а може би години ...
  387 
(На моя приятел – чичо Жоро)
Две рози ти оставих, красиви рози от мен,
една красота споделих с теб този слънчев ден.
За теб са, мой приятелю, донесох ги от душа
и стихове написах за теб, но изпълнени с тъга! ...
  482 
Добрата стара жена
На пейката седи сама стара жена,
а лицето й излъчва сега голяма тъга.
Останала сама само с вярата си в Бога,
отправя пред черквата своята молитва. ...
  584 
Да будиш хората от сладкия им сън,
да, топло е в къщи и студено е навън.
Спокойни са, те обичат само тишина,
работят неуморно навели своята снага.
Заспали хората не вдигат своята глава, ...
  325 
Пораства то от пръчка с корени в земята,
храни го като майка тя и полива го небето.
Расте високо и стройно като на мома снагата,
и слънцето и вятъра милват го, галят му листата.
Като на дървото е и на човека живота, ...
  308 
В душата ми всели се като сива мъгла, тъга,
доведе я отново нейната голяма сестра самота.
А теб те няма и от небето пак дъжд заваля,
с едри капки-сълзи сякаш то се разплака сега!
Теб те няма и търся те във всяка красива жена, ...
  385 
Когато надвиснал кървавия турски ятаган,
над положените на дръвника на момци глави.
Те вярата си не предали без страх и срам,
останали верни на Бог, един подвиг голям!
А жените им силни със сълзи на очи ...
  425 
В стаята ми свири си сега щурче,
навярно то дошло е с мен от полето.
И музиката му оглася ми ноща,
спомена ми за детството и младостта.
Свири щурче, прогони ти моята тъга, ...
  420 
Те звездите ни пазят мечтите,
и осветяват ни пътя в ноща.
Там са на нашите близки душите
и отправяме поглед с надежда и тъга.
Те пазят ни и спомена за любовта, ...
  489 
Далече
Там в планината далече от хората,
усещам спокойствие, усещам мира!
Далече от хорската злоба и омразата,
от завистта и фалша и на душата заразата. ...
  320 
Вървя към моето село в планина,.
едно малко село мило, Тополница.
Тук посреща ме баба от пътната врата,
от тук си тръгвам и се завръщам с усмивка.
А вечер когато настъпи тъмнина, ...
  324 
Човекът с белия бастун
Върви по тротоара с бастун в ръка,
с бял бастун помага си човека сега.
Потропва с него, върви по пътя си така,
един човек незрящ но с добра душа. ...
  361 
Една любов от люлката аз нося,
към моята майка, тя ме е родила.
Любовта си дарявам любов не прося,
майка ми със своята любов ме е дарила!
Една любов аз нося в моето сърце, ...
  369 
Тя, планината винаги е раждала Човеци,
сурови, груби хора но с добра душа!
Израснали от малки с много работа,
пораснали големи, отглеждали добитък, стада.
В една ръка пищов а в другата с гегата, ...
  623 
Молитва и свещ
Поех отново по пътя на храма на Бога
и прекръствам се пред пътната врата.
Отварям вратата и да се сдържа не мога,
правя кръст с ръка и му благодаря. ...
  306 
Фотограф
Върви човек в старо село запустяло,
носи той фотоапарат в своята ръка.
Поглежда старите къщи с много тъга
и знае че тук някога от живот е кипяло. ...
  362 
Хайдутин
Един бе Дельо хайдутин в Родопа планина,
роден дом за него, неговата майка и баща.
Не могъл да гледа как погубват вярата в Бога,
на братята му българи насила под ятагана! ...
  378 
Когато сърцето ми превръща се в море,
пенливи вълни от него идват на талази.
То връща ми спомените още от дете,
а от небето слънцето жарко пече ли пече.
Ти си в мен мое мило Черно море, ...
  1111 
Сега живей приятелю, сега живей,
че той животът като река отминава.
Бори се с него, а понякога дори запей,
жив си, здрав си, само спомена остава.
Ако не ти харесва човече ти го промени, ...
  316 
Красива бяла птица долетя,
тя донесе ни поздрав от морето.
И спомни ми за една моя мечта
и поглеждам и махам й в небето.
И сядам замислен, тъжен съм сега, ...
  310 
Не искам аз големи награди а малко уважение,
моите стихове са мои рожби, не са постижение.
Нямам вкъщи грамоти и луксозни плакети,
надявам се да се изпеят някога моите сонети.
Наградата голяма за мен е блясъка в очите, ...
  337 
За силните жени да пием, със сърца,
красиви, нежни с дълбоко скрита доброта.
Те борят се с живота, за техните деца,
разчитат на себе си в трудности и неволя.
Тези жени с нищо не може да ги съборят, ...
  399 
Красиво момиче, моето момиче от съня,
усмихва ми се с красивата си усмивка.
Приближавам го и галя нейната коса
и тя отвръща на моята нежна милувка.
Доближавам пръст до устните й, те трептят ...
  757 
Душата ми се рее виско в небето,
излита като птица и се завръща.
Бяла птица, радва на хората сърцето,
отива при тях и при мен отново се връща.
И сега отново вземам перото си в ръка, ...
  348 
Те стиховете ми се раждат от тъга
и моята болка усеща се в рими.
Излизат направо от моята душа,
душата на дете и по детски ранима.
Перото ми се превръща в оръжие тогаз ...
  562 
В стиховете си картини рисувам,
за живота на хората, за любовта.
Тях аз на мойте българи дарувам,
излезли са направо от моята душа.
И раждат се под перото ми творби, ...
  317 
Книгата изхвърлена е птица без крила,
до кофата за смет стой тя самотна.
Останала в нея е само на поета душа
а тя белее' се някак тъжна и сиротна.
А автора я гледа тъжен от небето, ...
  383 
Стих
Написах стих и благодарих на Бога,
прекръстих се и наведох своята глава!
Да се възгордея от това, не, аз не мога,
те от Бог са ми дадени моите слова! ...
  265 
Родно ми е и се гордея с това,
че съм роден и живея в България.
Най-красивата е страна на света,
едни кътче от рая, дар ни е от Бога!
Родно ми е в нашата стара къща, ...
  372 
Един мой Живот, една моя борба,
седя сега и пиша с тъга мойте слова.
Лицето ми каменно е, но спускат се сълзи,
две сълзи, от едната и от другата ми страна.
Тези две сълзи изгарят моето лице, ...
  347 
Те отражение са на душата,
която се оглежда като в езера.
Блестят от щастие те понякога,
или окъпани са в сълзи от тъга!
Те очите разказват за човека, ...
  303 
Предложения
: ??:??