Трудно ми е да повярвам
Но виждате ли факт -
Греещ погледът ми, забелязвам,
Не само поза - щрак.
Близостта на черно-белите "особи" ...

Изгубих се в отъпканите пътища,
не виждам светлина в тунелите,
а времето умира непокътнато
по сбръчкания образ на химерите.
Нима съм се родила сляпа ...

Прозорец, стол, а до стената ми легло...
Прозорецът - навън да гледам, столът - да поседна да почина, а леглото - да си лягам...
Тъй както се развива живота на един човек... Тегло?!
Замислен в бъдещето си, от миналото бягам...
Прозрачната завеса дава ми храна. ...

Мълчанието
Мълчанието било злато,а дали,
мълчиш тих,свел своята глава.
Така си спокоен ти човече нали,
ще се спасиш ти от бурята така. ...

Ще бъде всичко за добро
и някой ден ще дойде пролет,
дори в косите ми сребро
да нарисува с цветен молив.
Тогава всички ветрове ...

Като буйна река, като знак за завръщане,
идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.
Самотата през сълзи малко трудно преглъщаме,
в посребрения залез на живота студен.
Сред море от листа се сбогуваме с лятото. ...

Ранена Есен, още не кървиш!
Обагрени са в жълто пак листата...
Все същото те питам, ти мълчиш
а отговорите нашепва само вятъра...
Разлиствам Те, откривам Те в душата ми, ...

Как стреснах се от зимния си сън -
сънувах, че не искам да се будя.
А ти усмихваше се вън
със вплетена в косата теменуга.
Запитах се дали съм буден, ...

Натежал е денят като хляб. Като длан,
под която е паднало хлебното жито.
Тротоарите свиват бетонен далян
и затварят прозрачния танц на лъчите.
С теб вървим. А един Пианист-виртуоз ...

Избор прави днес чиляка! -
баба с две ченета трака.
Я съм с новата си фуста,
но главата празна, пуста,
не избира ни един ...

Аз съм Онче!Ти си Бонче!
Ти пък, счупено пиронче!
Пооваляни в прахта,
играем играта! Три малки деца!
След време се срещаме. ...

Избори. Надеждата хвърли поглед през рамо към сияещия град на великите обещания, в който хората бяха престанали да се надяват, и продължи да върви към ръба на скалата. Защо да не го направи? Нима е нужна някому?

...е дъжд.
Мимолетни лица
образуват посоки
на локвите.
Хлъзгав студ ...

Когато те се събудиха 2
1
- Усетиха го - чу се глас - тук е някъде демона. Пуснете псетата!
Сюрията, подобно на вълча глутница, се устреми към една обща цел, но щом я доближиха те изведнъж подвиха опашки и започнаха страхливо да вият. Но на мъжете повече не им трябваха. Останалото бе тяхно задължени ...

Отиде си тя - забавата станала мъка и тъга,
​​​корените си, душата, вечно в окови поставя,
бяга и пред очите си слепи, коса посивяваща мята.
Яна, събуди се... Виж се - дъждовно небе,
тъжно дете, изкипяло джезве, изгуби ли своите цветове? ...

Животът е бойно поле, кървава арена.
Погледът ти или гледа напред зорко,
или гледа към душата ти сломена,
ридаеща тихо и тъй горко.
Фалшиви усмивки и истински сълзи – ...

Едни очи,
Които дълго лъгаха душата,
росата пуснала въздишки?
И после -
В утрото на мамещата нежност ..., ...

Не поглеждай назад –
ще се превърва във дим,
във облак от гъста забрава.
Не поглеждай назад –
ще се превърна в искра ...

Такава съм - нелесна за обичане,
торнадо, оживяло преди края,
не съм красив рефрен за вричане,
ни картичка със логото на рая.
Различна съм, не съм и за разбиране, ...

Попитали птицата защо иска да напусне клетката - Не ти ли е добре тук ,храним те? Какво не си доволна , какво ти липсва?
- Само едно нещо - отвръща
- Свободата, а без свобода няма щастие, а без щастие няма живот.
И след тези думи просто отлетя.

През стени гранитни
преминава волята човешка
и постига всяка своя цел!
И горда от това изрече:
Аз съм силата велика ...

Абсурдът е цар.
Абсурдът свободно живее.
Тишината е дар.
Тишината тънко се лее.
Времето ми бяга. ...

ИЗВОР Е ЖИВОТЪТ
Животе, течеш в руслото на времето.
Течеш като ручей в зелена дъбрава -
впрегнато конче на паметта в стремето,
тичаш през сенки и слънчева жарава. ...

Кучешка съдба,
никой не избра,
дърпат на каишка,
водят го да пишка,
всеки я оплака, ...

Музикалната лисица
Симо Трапера и Тончо Бренекето седяха около една маса в ЖП кафенето и си разправяха разни ловджийски истории. Питиетата искряха в чашите им, цигарите в устите им димяха като заводски комини, а ръцете им сегиз-тогиз се протягаха към мезетата пред тях. Навън от време на време изтроп ...

То така се казва. Щото било демокрация. Преди не беше така. Преди имаше цяла народна демокрация. И от време на време родителите на Пешо, а накрая и сам той, излизаха една неделя из на сред село, както викат у нашенско. На площадчето между местната забележителност – партизанския паметник с полуразлич ...

Разказва ми един приятел преживелиците си. Гледа той у дома си възрастната си майка. А една от особеностите на старостта е, че ако след 50-те сутрин се събудиш и нищо не те боли – значи си умрял. Която логика потвърдила и майка му. Разболяла се жената. Та право в болницата.
Където заявили, че е нужн ...

Ще ми върнеш ли, Боже, годините - синя идилия?
Остарялото в мен да младее дори до момче.
И когато ме питат: Реката от скърби изпи ли я?
- да се скрия без отговор с вяра на малко врабче.
Аз си търся простора - не онзи, пределно високия, ...

текст:
Дървото на вси светии /Рей Бредбъри,
Превод от английски - Белин Тончев, 1981

От имане и нямане...Едва ли
и надали, заформи се сапунка.
О, Господи, как мразя сериали!
Да ме пързалят с маски, кръв и слюнка...
Сценарият? Банален да ви кажа, ...

Затворих очи и помечтах,
изсипа се дъжд от цветя
и благо се претъркули сълза,
от корена на една мечта.
Зазвучаха всички клавиши, ...

С плач поели глътка въздух,
Живота – дар безценен,
не ценим!
Търсим щастие,
градим мечти. ...

Аз няма никога да ти простя!
Защото ти ме заболя до смърт.
А помниш ли на мойте колена,
как плачеше със цяла плът
и някак си тогава всъщност ...

Мои босоноги, топли лета,
чувам как тичате още след мене.
Отново е лято, но ето сега
е лято, което е много студено.
И ме учи дъждът му как да мълча. ...

Някой почука на твоята врата, Душа.
Изненадана, задъхана, тихо приближи.
Смазана, набръчкана от дълга самота,
сепна се, отстъпи. Чукането те втрещи.
Отвори си устата, да попиташ кой е. ...

Мисли препускат в главата ми вечер,
като кончета диви в безбрежната степ.
Те май навярно безмилостно пречат,
нежен да дойда и легна до теб.
Къде е леглото ти даже не зная, ...

Беше денят, от който плътта не гореше
(адски бе огънят негов след мислите блудни).
Време от страх в мене до слабост мълчеше.
Скри се невинност във ангел от ада прокудена.
С плахост девича напълних догоре потира. ...