Да бъда ли, да не бъда ли... въпросът винаги е един и същи, и всеки път някой друг решава за мен. А аз? Мен пита ли ме някой какво ми е на душата? Не мога да решавам за себе си, съществуването ми винаги зависи от някой друг. Кой съм аз? Какво съм? Понякога се улавям, че се съмнявам - съществувам ли ...

Come, I'll be here - deep in the silver woods,
waiting for the first howling of the wolves.
Come - I'll be dancing with my sisters of the moon.
Come with the first blow of the winter winds,
with the last autumn sunlights, ...

човек едва ли
е спокоен въпреки
живот достоен

Индила - Последен танц
Oh ma douce souffrance,
Pourquoi s'acharner tu r'commence
Je ne suis qu'un être sans importance
Sans lui je suis un peu "paro" ...

И в тази нощ, красива и магична,
когато всички уж са по-добри,
когато всички много се обичат
и дашно пръскат вещи и пари…
Седя и пак си мисля, малко вяло, ...

Със сърце отчаяно и разбито,
те моля, Боже, помогни на тези, които...
не вярват в теб, отвори им очите,
премахни страданието им и изтрий сълзите!
Обърни ги към теб, след което... ...

Светла Коледа е този ден,
да празнуват и малки, и големи,
нека всеки днес да е радостен,
да забрави болки и проблеми,
Исус да топли нашите сърца, ...

Ммммм...
Като вятър
завихряш бури в мен.
Бързо отминаваш,
но трудно се забравяш. ...

Празнични камбани събуждат тишината,
син божествен се роди, ликуват сърцата,
ярка звезда с вълшебство огрява земята,
бяло сбъдване в светлина преражда мрака.
В тази свята нощ, приказно красива, ...

Не на сърцето си, на ума си трябва да теглите една майна, за да бъдете по-добре, за да не загубите човечността си!...

Има един ден в годината,
който е денят на чудесата,
но трябва да го пуснем по пъртината,
която води към душите и сърцата.
Разцъфне ли красивият му цвят ...

Жарко слънце, докосване и борба. Самотата се усеща, когато луната изгрее. Едно дихание, приятел на самотата и слънцето в пазвата е жарко. Да пътуваш и да се завръщаш в тиха нощ и докоснеш красивото лице на младостта. А живота ти превива гръбнака и те захвърля на човешкото бунище. Аз искам до кости в ...

Мистично е когато някой плаче в мрака,
а тъгата мрачни корени плете.
Едно дете е черна сврака,
която гледа да те помете.
Има корени в душата, ...

Потраква влака, заминава.
Оставам тук,
защото пътник без билет съм...
Самотна гара,
самотна на перона аз стоя и чакам. ...

Скрит си във една кутия
там оставих споменът от теб
и усмивките и детската идилия
всичко днес е под капак.
Ако искам мога да погледна ...

И пак е Коледа, и няма сняг,
намръщва се небето и заплаква.
Една елха, от утро, чак до мрак,
шейната с чудесата пак очаква.
Роди се Бог... Животът си тече, ...

Човек без проблеми не може. И най-вече с близките. Ето моята жена не миряса, докато не ме напъха в нейните си калъпни представи. И пак недоволна.
Вика ми снощи: „Абе, ти не разбираш ли? Май някой от нас е идиот!”. Пък аз галантно й опонирам: „Е, не, мила моя – ти никога не би се омъжила за идиот!”.
...

Обикалях две седмици по кабинети и лаборатории. Техническа профилактика и ремонт...
Тръгнах със страх.
Защото зная какво ме чака – пред кабинетите се струпват глутници пенсионери, разменящи диагнози, лекарства, лечения, нАучна информация... И критики към тия доктори, дето нищо не знаят, ама не щат д ...

Тъмнина се преля,
луната се запълни
сред дърветата,
ръце студени се впиха,
устни се докоснаха страстно, ...

Аз няма да се боря за любов.
Отказвам. Ако ще и в самота,
да легна там на смъртния си одър,
и най-подир във вечност да заспя.
Когато да си спомням ще е мъчно. ...

Когато Бог създал човека, Той взел земна пръст. Но като могъщ владетел на видимия и невидимия свят, с присъщата Си Любов, Бог вложил в пръстния състав на човека Божия частица от Своя Дух, с която показал предназначението му: да бъде извисен до небесното. Няма друго земно същество, с което Бог така щ ...

Прощавай, Джани Родари
Още от дете Джакомо привлече вниманието на околните. Лъчезарно човече с искрящи сини очи, той предизвикваше любов и умиление и в най-закоравелите сърца. Имаше обаче вроден порок - не можеше да лъже и винаги казваше истината. Хората се възхищаваха на този рядък дар, но за жалос ...

Обичам мекиците ти топли,
както нежното ти лице.
Обичам думите ти мильовни,
както обичта ти от сърце.
Не ще те обиждам вече, ...

Тихо беше тази сутрин,
а Росина се събуди
преди мама Меца даже.
Бе решила да покаже,
че е щерка работлива ...

Къде отиде хладният цинизъм?!
Върнете ми иронията зла!
Разкарайте го тоз позитивизъм!
По Коледа не стават чудеса!
Махнете тез гирлянди и фанфари! ...

Прекрачила през прага на вратата,
усмихната, запътена към мен...
Все тъй си тайнствена и все тъй непозната...
Красива Свобода след дълъг плен!
Във ноздрите ми ароматен вятър ...

Най-сладките (и най-горчивите) победи са онези - най-трудните, с най-коравите и костеливи противници... В които си стигнал границите на възможностите си, и си открил, че отвъд тях има още, прекрачил си, натискал си докато едва не си свършил... Като преди това си бил поне хиляда пъти пред отказване, ...

Запали свещ.
Сама седна. Питката дъхтеше –
късметчетата много.
Откъсна за всеки.
Сърцето пак прескочи... ...

Къде сгреших... къде? Кажи ми!
Моля ти се Боже... Покажи ми!
Дали в мисъл, думи или в дела,
моля те да ми покажеш, ти ела!
Покажи ми, за да се поправя, ...

Поредна Коледа. Година също.
За мен отдавна не е празнично.
Стоя и гледам - пълни къщите,
а моят хол, самотно дразнещ е...
Отдавна всички нощи са ми тихи. ...

Изпълнява Валентина Димова
"Музикална Школа Сакутска" - гр. Пловдив

Любовта ми – хлабава тропоска,
нощем шия, денем се разпаря,
шев накриво и плохата плоска,
триста дупки. Присмех и немара.
Кройката досущ играчка-плачка, ...