Мисли препускат в главата ми вечер,
като кончета диви в безбрежната степ.
Те май навярно безмилостно пречат,
нежен да дойда и легна до теб.
Къде е леглото ти даже не зная, ...

Беше денят, от който плътта не гореше
(адски бе огънят негов след мислите блудни).
Време от страх в мене до слабост мълчеше.
Скри се невинност във ангел от ада прокудена.
С плахост девича напълних догоре потира. ...

(Спенсърови нони)
Нима не сещаш в таз заря последна
на погледа ми звездното огниво?
Полярен кръг от настървеност ледна
пред мен въпроси хапещи излива. ...

Кое е по-добре:
да си болен от нещо
или да си болен за нещо?
Медицината е толкова напред –
болест всякаква намира ...

На слънце с тебе гръмко прихвам,
в дъждовно време плача с глас.
Щом замълчиш – до теб притихвам,
говориш ли – мълвя и аз.
Ако ме чакаш, скоро идвам. ...

Всяка вечер, щом деня очи затвори
и вятърът притихне уморен
заспиват в тайнство и мечтите
на греховник, заблуден
а нейде в тъмнината, дочуваш песен ...

Някой разчертава България
като шахматна дъска.
Някой разделя моята Родина
с черно-бели петна.
Този някой играе с моята фигура: ...

Обикновен човек на своето столче седи,
само то му остана на този свят, уви!
Добър човек, но съдбата така му отреди,
а имаше семейство и приятели добри!
До него спря скъпа кола и слезе един, ...

Селото е днес засмено,
в шарено е пременено
като циганска талига,
гаче цирка ша пристига.
По диреци, по дувари ...

Нека се размислим, скъпи мои –
за такъв деня го обявиха.
Мислите ми – лумнали порои,
сякаш битието ми пропиха.
Като се размисля, става страшно – ...

Как да пристигна в съня ти?
Все закъснява трамваят.
С тиква, дали да опитам?
Никакъв начин не зная.
Хайде, кажи, прошепни ми, ...

Бутилка
стъклена
с оръфан етикет.
Изпили са
душата ѝ. ...

Посипа ме със пепел...
От нас, от всичко липсващо сега.
Мълчанието ми е наказание,
за това, че се промъкна в мен,
до живот и след него, ...

Милян все още се чудеше как така ще застане пред толкова много хора и ще им каже истината. Изобщо не се надяваше да му повярват, нали нямаше никакви свидетели на добрите му дела. Змеят Сабин ли щеше да дойде или принцесата, която събуди? Кой ли щеше да каже : “Да, вярно казва!“ - гълъбът или орлицат ...

Димитрия двори мела
сухи листи, жълта шума.
Ален кон за път извела
и на млади братец дума:
„Хей, Димитре, братко мили, ...

Знаеш ли колко си хубавка?
Христо Фотев умря.
Сега сме спортисти.
Само това ли можеш?
Ракът яде всички ни. ...

Бързам, бързам да пиша!
Късам, трия, крещя!
Рибите стенат и дишат...
Кой ли ги чува сега?!
Стена, плача и дишам, ...

Олющената пейка се разплака.
Измиваше дъждът далечен спомен.
Дали години още ще ме чака?
Едва ли, споменът не е бездомен.
Изкъпана от мокрите си мисли, ...

ГЛАВА 17
Желанията
- Съвременният човек не живее в свят, създаден от природата. Той е заобиколен от пространство, измислено от него. Той възприема света около себе си чрез своите мисли, чувства и знания, и като че те са света около него. Този ефект може да се сравни с това, когато човек се намира в ...

Ще ми се
да скоча
във дълбокото
с ръцете голи
Сом да уловя ...

Бай Ганьо политик
Бай Ганьо не е от никого купен,
понеже към всички е чинно надупен.
Защитата от доларови бикини
обаче пред съседи няма да мине. ...

Една лунна нощ в Океана...
(експромт)
Тук във всяка вълнá
свети малка луна...
В тъмно-тъжни водѝ ...

(Поетичен размисъл от Библията, вдъхновен
от Книгата Съдии, 9 глава, 8-15 стих)
Събрали се дърветата веднъж.
Поискали си цар - да ги владее.
Най-славен да е той - нашир и длъж, ...

Стресът ме раздруса.
Смачка ми фасона.
За да вляза в ритъм
пуснах грамофона.
Но пък стана чудо. ...

Съзнал бе ясно своята значимост.
Той - строен бор, а другите - трева -
безлична, бледа, незабележима...
И трябва да живее в таз среда!
А няма със кого тук да общува! ...

За Живота...
(равносметка)
Поетите обичат да флиртуват,
че най-добър бил нероденият им стих,
но аз, ...

В Огъня на Пустинята...
В тази дива, първична жарава
на Пустинята бавно догарят:
и възторзи, и минала слава,
и неми́слещ се влачиш към Краят... ...

Баба Мария живееше на главната улица,точно до селската централна спирка на автобуса за големия град. Целият ѝ живот премина до тази спирка или както си мислеше тя сега, на достолепната деветдесетгодишна възраст, покрай нея. В къщата до улицата тя беше дошла, като млада снаха едва седемнадесетгодишна ...

Очите ми са стъклени мъниста,
сърцето ми е късче тенекия,
душата ми е лампичка лъчиста,
играчка съм на улична сергия.
Очаквам някой да ме купи, ...

Отпивам от чашата свещена
на този изкушен живот.
И всяка глътка ме променя
под синкавия небосвод.
Намерих ли мечтаното отдавна? ...

Младата, красива фея
търси своята любов...
Но къде да я намери -
с приключения е пълен
този странен и объркан, ...

Опасно е да бродиш в душата ми.
Там така и не успях да подредя.
Все някъде ще се спънат краката ти,
а паднеш ли, трудно се става след това.
Опасно е да ровиш в душата ми. ...

Здравей... Добре ли спа? Аз не, но това не е важно. Реших да не те будя. Спиш някак си приказно, а и не понасям плача ти. Кара ме да плача...
Когато някой си тръгва от някого обикновено му казва в очите защо, или му оставя бележка... Понеже нямаме наш си хладилник, аз ще я закача на моят. Теб те ням ...