Любов прекрасна, любов омайна,
понякога си силна или нетрайна.
Любов сладка, любов чудесна,
толкова чакана, но никак лесна!
Любовта сякаш е като пролетта, ...

Така поне изглежда. Щом не мърда през последните трийсет години, особено през десетилетието, което отмина, значи България има време за губене. И българите в нея – също, поне по-голямата част от тях. Има две основни причини да смяташ, че разполагаш с време за губене: или не знаеш, че си смъртен, или ...

Изненада ме този сняг!
В косите ти меко-разкошни открих го...
Забравила беше да кажеш на Времето спри!
В тази нежност спасителна
на далечния бряг - ...

Може би сърцето боли,
не защото те няма,
а защото бе миг
покрай нас като вятър минава.
Може би душата кърви, ...

Кой днеска окапани тишината
и сложи я във рамка след това?
Бучи животът вече във главата
и няма как бученето да спра.
Какво ли не, нахлува без причина ...

Нарамил на рамо... любов неразбрана
на купче събрал, свойта душа...
тъжно било е, но хапът погълнал,
хапът горчив на неразбрана душа.
А как искал е той... като пролет цветуща ...

Стояха на терасата с чаши в ръце. Той разказваше нещо за звездите, тя се беше сгушила в него и го гледаше влюбено. Когато я целуна и ѝ каза: "Обичам те!", тя също го целуна и каза: "Обичам те!" - и най-после събрала сили продължи:
- Скъпи, от три месеца искам да ти кажа, но ти все нямаш време и днес ...

На празника не ще те видя аз,
зима вън и в душа мраз.
Вятърът минорно пее,
в болка сърце тлее.
Слана попари кокиче, ...

С криле на лястовица Ти ще долетиш,
за да завиеш с клонки песни неизпяни.
Ще вземеш първата роса да освежиш,
дъха Ти ще раздвижи младите поляни.
В разпуканите пъпки вишнев цвят ...

Когато всичко ти върви
и пътят и завой не прави,
единствено оставаш ти,
къде намираш да забрави.
Когато нямаш врагове ...

Преди месец посетил психиатър. Лекарят вече се оправя…
Хлебарките от публичния дом излезли на митинг с плакати: „Стига зрелища, искаме хляб!“…
Надпис върху колбас: „При изготвянето на салама не е пострадало нито едно животно“…
Прасе, попаднало случайно в мелницата на месокомбината, подобрило много к ...

Зрее обич в зеница.
Плод завързва лозница.
Лека – полека едрее.
Случва се – да прелее.
Кипва, по своя си път ...

Мечтите ми звездни са
и толкова истински...
На крилете на вятъра
достигат вселената!
И невероятно ...

ЕТО МЕ! КАТО КРУША ПРЕЗРЯЛА.
Готова - да падне далеч от дървото си.
Много гробове съм преляла!
Затова - вдигам тост за Живота.
ЖИВОТА! ...

С ​​​​​​​​теб светът е сътворен -
вечна пролетна омая!
Ти дихание си - вътре в мен!
​​​​​​​Полъх нежен - от безкрая!
Всеки миг със теб е радост - ...

Светната лампа в стая, четири оглушително честни стени.
Хиляда нощи между четири стени, слушам -
разказват ми се вече преживени приказки.
Лампата свети, уж съм сама, а не е така!
Четири стени, между тях на колене падам аз! ...

Плаха си още
но аз те усещам
по допира нежен
на полско кокиче
бялото облаче ...

Живеем в Умно село,
където от години
се грижим най-умело
за нашите градини.
Тук поливаме цветята ...

Пред мене се простира пътека край реката,
днес споменът ме връща към онзи слънчев ден...
Надеждата и вяра ми топлеха душата...
и влюбено те гледах как ти вървиш до мен.
Тогава си мечтаех да сме като блажените, ...

Като те гледам и ме втриса.
Крилат и гол. Стрели и лък.
Сърца и рози. Опомни се.
Не знам латински. Нито гък.
Спомни си как преди година, ...

Глава 22
Бях в стаята на Елисавета, като тя си беше легнала в леглото и плачеше, а аз се опитвах да я успокоявам. Не си бях давала сметка до каква степен момичето е било влюбено в сина на опасен мафиот и нямах никаква представа дали приказките за Доктор Вреден са истина. Предполагах само Димитър мож ...

Далече от градския смут,
приседнал на пейка във парка
самотник един, а може би луд
пишеше нещо в устата с угарка.
До него, коте муцунка опряло, ...

Спиш ли, Любов?
Преди 100 години се убоде
на вретено и оттогава лежиш
със затворени очи.
Сънуваш ли? ...

От днес се уча на изгнание,
притихнали очите са от студ.
Помръквам в нечие мълчание,
а вятърът ме гони като луд.
И чезна в зими насред лято, ...

Слънце тук, слънце там,
а аз вечно съм си сам,
кога ли и мен слънце ще ме огрее,
така че моето сърце от радост да полудее...
Така че и мен някоя да ме топли, ...

Мътно огледало
Взирам се в очите си -
надникна дявол

Славена!
Славена, Славена, Славена…
Никола пое рязко въздух и отвори очи. Седна в леглото и огледа притъмнялата стая. Щом видя русите кичури по възглавницата до себе си дълбока въздишка се изтръгна от гърдите му и той се отпусна назад във влажните завивки.
Не руси коси виждаше в съня си. Кехлибарени ...

Своя рицар жените чакат,
а мъжете не бързат, често протакат,
сякаш обзети са от греховен страх
за първата стъпка към тях.
Пред избраната да коленичат, ...

1. Това, че не вярваш в бог, не означава, че той не съществува.
2. Славата е мечта за всеки неизвестен творец и желано бреме за известните.
3. Пътят към духовно съвършенство минава през болки и разочарования.
4. Щастието е в хармонията.
5. Добрият управник решава проблемите на хората, а лошият - съз ...

Студ, сняг и тук-там черна угар. Накацали в нивата хиляди, може би, гарвани и врани. Сиво, печално, студено, слънцето забулено от облаци, зима. Враните грачеха, като че ли призоваваха някой. Всъщност между тях не се забелязваше нищо особено, освен че огласяха с пискливия си тембър околността, скубех ...

Докато
ти се храниш
с мен
и докато
аз се храня ...

Ако не си могъл с ръце да даваш,
не значи, че напразно си живял...
Една усмивка или топла дума
понякога са по-голяма щедрост
от дяволския звън на жълт метал. ...

За миг смирено да тъжа,
а после смело да заплувам
във локви, мътни от лъжа.
Да съм си сал. Да не будувам
посред безкрайни страхове ...