Горях, помитах и взривявах,
оставях белези, следи,
и мрака от сърцето си раздавах,
затваряйки безсъвестно очи.
Бях онази сумрачна принцеса, ...

Вълнува се бурно сърцето.
Очаква в безкрайни игри
на воля да плува в морето
и риба с ръце да лови.
До златото в пясъчен замък ...

Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.
А ресните ѝ мокри са урок за умиране.
Тя е толкова страшна, когато мълчи,
че си реже крилата. От страх за политане.
Тя препива с роса след мисъл за теб, ...

Sanremo 1983/ Festivalbar 1998 [Antonella Ruggiero (Antonietta Ruggiero)]
-------------------------------------------------------------------------------------------
Матия Бадзар - Ваканциите в Рим
Санремо 1983/ Фестивалбар 1998 [Антонела Руджеро (Антониета Руджеро)]
-------------------------------- ...

Пегасите умряха на простора
пред народното събрание,
и в зъбите изгнили се разклатиха
стоновете на народа.
Умря и дядо ми със много хора ...

Такава е. Недейте я убива.
Различното на нея ѝ е даденост.
Говóрите за грях недопустим,
а стискате в ръката си огниво.
Нали, в противоречие на кладите, ...

Сравнява спомена с това,
което вижда в новото начало.
Надбягва се със хвърчила.
Те пеят тук, в излъсканото огледало
онази песничка, която отлетя ...

Душата ми е черна като бездна,
Мнозина са пропадали във нея.
Копнял е не един в сърцето ми да влезе,
Но тръгвал е по грешната алея.
В душата ми удавиха се много, ...

На булеварда на разбитите сърца,
където всичко тъжно е красиво,
където скитат маски без лица,
където всяко чувство е лъжливо.
Където всеки търси топлота, ...

Студено е.
Настръхнали са гълъбите в топки перушина.
Настръхнал е светът в кълбото си -
наострил голи клони срещу космоса.
Бодат звездите като кости ...

Със сепнат стон проникна
в дебрите на тишината
втривайки нежни пулсации
между V-образните стени на Ада.
Прокъсвайки тясната ...

Загубих се в прохладнита му сянка...
Прегърна ме с усмивка този град!
Събудил ме от безутешна дрямка -
и с красота засити моя глад.
Прогаря Слънцето с целувката си лятна ...

Ще дойде ден ще върна тук,
при пищния натруфен дом,
но срещу мен ще бъде друг,
самотен, грохнал, стар подслон.
Ще липсва старото лице, ...

Ще бъдеш ли винаги до мен,
и в мрачния, и в слънчевия ден?
Не искам бижута, коли, палати,
нито скъпо Мазерати!
Искам само едно - любовта ти! ...

Днес, никой не живее във Време Разделно или пък в робство! Напротив - колкото си по-прост, толкова повече съмишленици и поддръжници имаш!!!

Всички бяха приготвили чадърите си, синоптиците прогнозираха гръмотевична буря. Наближаваше късният следобед, а прогнозите им доста закъсняваха. Светлината на слънцето се бе скрила зад синьо –сивите облаци и постепенно тъмнината и мракът се настаняваха в малкото спокойно градче. Хората бяха изпаднал ...

лодка в реката -
листо отнася
спомена за лятото

Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...

В нощта лазурна отпочива Рим…
Луна изгрява – и царува в дим
над улици, безлюдно-величави,
града изпълнила с безмълвна слава…
Как сладко Рим заспал е в ореол! ...

Харесай ме, да те харесам,
да ти хареса, че те харесвам,
и да харесвам, че ме харесваш,
защото харесвам, да се харесвам,
когато ти харесваш да ме харесваш…

Юни…
Шепти ми юни с топлия си глас,
тъгата ми попива и отнася,
потъвам във магичната му власт,
а чучулига тихичко приглася, ...

Яхнал съм коня и си ближа сладоледа. Топлите лъчи на майското слънце лениво се прокрадват през листата на дърветата, за да погалят нежно щастливите ми клепачи. Лекото и ритмично почукване с копита по асфалтовите алеи успокоява ума и вдъхва увереност в отпуснатите жили. Коремът на благовъзпитаното жи ...

въздишка..... твоят чаромат
въздишам... разпилените коси
копнея да лежа до теб в пъстър цвят
в звездите виждам само твоите ангелски очи
въздишам.... мислите са разпилени ...

Църквата светеше. Цялата.
Беше царица сред църквите -
в пролетно слънчево-бяло,
като крило на щъркел.
Иконостасът разделяше ...

Без нужда да изпитвам
Огромен дъжд изливам
Гори от страх сърцето
Опитомено младо
Миналото е история ...

Безнадеждно.
Погубващо.
Така всичко е лишено от смисъл.
Боря се със себе си, но не мога да победя.
Искам от света да се изкореня. ...

Имам скоро - Ден - Рожден!
Ще порастна със година!
И сам ще тръгна на море,
там при Батко - на Градина!
Този път ще съм подготвен ...

Умореното око на Времето
се взира в мен. Печално. Тъжно.
Сякаш иска нещо да ми каже, а мълчи.
И не плаче. Не, не плаче!
Той - Човекът го създаде. ...

Детето самó родителите си избира
и предварително житейските си опити подбира.
Това е много важно от сега да се осъзнае,
за да може правилния път да му се начертае.
Дълго чакахте да станете родители, ...

Мъчат ни
гърчат ни
сучат ни.
Хапят ни
дъвчат ни. ...

Днес под стряхата на баба свиха си гнездо врабци.
„Влез!“. Дали я изненадах? Вън започна да вали.
На котлето ври запа̀рка – чай от мед или лимон…
Вчера бях с момиче в парка. То си тръгна без поклон.
Подарих ѝ скъпа роза. За прегръдка замечтан, ...

Светлината гори беззащитните ретини
и как ли изпява се песен на глух?
Та прилепите си живеят в съборетини
и нощно-сонарен е техният слух.
Хрилете рибешки от кислород отровени ...

Раздавай картите, съдба!
Цепи тестето през средата!
Да пием с теб за любовта,
за минало със задна дата!
Нали, съдба, обичаш смели? ...