Човек е точица нищожна във Всемира!
Две точки свързани с любов са си черта.
Три точки малки определят равнина.
Там дето равнините три пресичат се
Надежда, Обич и Тъга – ...

В избата, отдясно до вратата
на тъмното стоят едни галоши.
Самотни стражи, мирно до стената,
на служба вечна в тишината.
А някога, във светла младост, ...

някои неща
незаличими са – най-
вече – ЛЮБОВТА

... несмутима мечта в таралежов спомен...
Минѝ. По навалелите въздишия.
По пъстрите ми трепети смълчани.
Поляната набъбва в мак. И пише.
Как никне здравец в старите ми рани. ...

Дишам през три вида депресия,
никога няма да разбера коя съм,
мога да поема цялата светлина
от небесата на лицето ти,
задухът който получавам, ...

Изблъскваше ни пак тълпа от хóра
с неспирно ръкомахащи ръце,
по устните ми тръпнеше умора
след твърде дългото очакване.
Зовеше зад гърба ми друга обич, ...

ЛЕДЕНО СЛЪНЦЕ
Ледено слънце изгря сутринта,
ледено – тъй като тебе те няма,
ти си отиде, отнесе страстта,
тука остави тъга и измама. ...

Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото ...

Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...

Сонцето го палеше денот
а денот гореше во прегратката на зрелото жито
жедтта умираше и воскреснуваше
на моите усни
една земјена грутка ...

Полудивите прасета са опасни. Нито са опитомени, ни диви… Трябва да се внимава с тях. Особено, ако имаш (или поне си въобразяваш, че водиш) стотина.
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил с ...

Заспала на отворени прозорци
и сгушена в мене на кълбо.
Трепери. А лицето ѝ спокойно
усмихва се на сън. Сънува ме – дано!
Аз целият не се усещам, само нея... ...

Но който във каквото ще да вярва,
онази най-голямата любов
не е мъжът, до който днес си лягаш,
а е онзи с несподелената любов.
И знам, че колкото и да не ти се вярва, ...

Поглеждам през прозореца,
към ведрото небе.
Към чудната палитра
на идващата есен.
Пъстрата пътека цветя, ...

С ВЕСТНИКА НА ЖЕНА МИ
Жена ми един вестник получава
и писаното в него до края чете,
дори и спорта мирен не остава,
със запетайките му тя си го яде ...

Тайна
Стара баба на мегдана
клюката от нейде хвана,
че във Долна махала
малка, хубава мома ...

На белия сняг –
локвички кръв,
или е Рьоршах –
милостта ми да тества.
На крачка встрани – ...

Понеже бе пораснал изведнъж,
/без да вгорчи живота си с мазоли/,
надбягал капките на онзи дъжд,
след който избуява път нагоре
и беше станал вътрешен човек, ...

В черен замък прекрасен
от камък изящен, студен,
скита се морен, безгласен,
гасне пред новия ден,
силует млад, но посивял, ...

Платих си примирено.
Без отстъпка.
Наясно бях с високата цена...
Задавях се, но пиех -
с алчна глътка ...

Дълбока рана.
И куршум заседнал в нея.
А твоя пръст на спусъка последно помня!
За всеки мъж живял със мен,
За всяка болка в любовта. ...

Навънка
в пълнолуние
Луната
е изгряла!
Вятърът ...

Сърце, душа и
хляб, и дреха от една
страна отнеха...

Нова година - пак е дошла!
Вдигнете чаши нагоре, моряци!
Да гръмне бутилка шампанско сега,
реалност да станат наште мераци.
В морето на кораб - празнуваме ние. ...

Един тегел по главната със тебе!
Че то било такъв голям разкош!
Със толкова внимание огледан,
значим се чувствам и съвсем не лош!...
Оттук-оттам огряват ни усмивки, ...

https://www.youtube.com/watch?v=ZtHoRSH60iE

(По случай 83 години от рождението му)
Измъкнах се от дъното на пъкъла
и въглени от мъка надживях.
Звездите светят винаги по мръкнало,
а ти блестеше някъде сред тях. ...

Огромна злобна муха,
със гнойно – пъпчиво лице,
потрива ръце.
Чепати, космати,
като салати крилати. ...

Светът е в залез. Огнен като жар.
И хоризонтът - кървав като рана.
Преди да си отида - нека дар
да бъда... И такъв да си остана!
С последните си топлещи лъчи ...

Руините на залеза прихождат
и свита издължени сенки те загражда.
Светът е фалш. Цикличен фалш
сам себе си /от само себе си/ прераждащ.
Светът е морз, със който си записан, ...

Много ме обича този Господ. Като своя рожба ме обича!
Кръста дето вчера ми наметна, пусна гвоздеи в гърба ми жилав.
Влача го като осъден грешник, впила вярата в една обител –
близо ли е моята Голгота, Съд, все някакъв, ще ме помилва...
А небето се е свлякло ниско – толкова, че мога да го стигна, ...

Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
‎Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...

На чужди ''ноти'' свирих,
чужди болки преживях,
последната цигулка бях.
Неверни сълзи с мойте
бършех. ...

Ти, който не си за мен -
не ме дръж будна в съня си.
Ти, който не си за мен -
не разказвай на звездите смеха ми.
Ти, който не си за мен - ...

„И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си”. Матей 10:14.
Поради Своята безпределна любов Бог желае спасението на всяка душа.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, ко ...

Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...

Намерих я на тесния перваз
под снежната си купчинка да чака.
Навярно е похлопала у нас
с надеждата, че още има някой.
Но няма. И домът е пещера ...

Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...