Беше средата на март. Най-накрая пристигнах в Париж. Тази така мечтана моя дестинация. Винаги си представях, че ще отида там с любимия си мъж, докато една приятелка каза: Ако никога не се появи, значи ли, че няма да видиш Париж. Времето беше хладно, леко дъждовно. Пулсът ми беше забързан от вълнение ...

Харесва ми как бавно се събличаш,
небрежно как захвърляш си преструвките.
Как с пръстите по кожата си тичаш,
прераждайки предчувствие в целувки.
Как любиш се с горещото си тяло, ...

Силният човек не вдига гири
и не търкаля тежки колела.
Силният човек посока дири
и следва я във своите дела.
Силният човек не е борец, ...

Такава сила с тебе ни зове,
душите ни изгарят като факли.
Сега летим из огнено небе
и ад се носи върху кладата.
Но няма ад за двете ни сърца, ...

– Добър ден, господине. Бихте ли споделили на публиката ни защо започнахте да пишете поезия?
– Причини много, откъде да започна. Хм, нека кажем, че е от любопитсвто и воля за експериментиране. Искам да видя на какво съм способен, как мога да развия писането си и какви са ограниченията на поезията. Е ...

така искам,
само не пречи –
диря пътя си
към края.
така искам ...

Хората се променят,
времената – също.
Законите се сменят,
да е лош на всеки е присъщо.
Сбрал вежди, другите вини, ...

Под прозореца ни – слива.
Още мъничко дръвче.
Но неýгледна и крива...
Има време - ще расте!
Щом южнякът тук повее, ...

Броят се пилците на есен,
приятелите- всеки ден!
Със тях животът ти е песен,
без тях е мрачен и студен!
Но как да ги намериш, братко, ...

В онази нощ
В онази нощ, когато ти като дете до него спеше,
твоето момче до теб стоеше,
и косите ти нежно галеше…
В онази нощ, когато светът бе притихнал, ...

Днес реших да навестя приятел стар.
Ей така, без никаква причина.
Ще се отбия с някой малък дар,
просто малко да почина.
Надявам се да се зарадва, ...

Дали повярвах и пропаднах във бездънна яма?
Дали се лутам в тъмнина и търся те?
Дали си там или те няма?
Дали съм жива или не?
Дали отровата подейства? ...

Незнайно откъде е тук дошла
Вълшебната пазителка на нищото.
Невидима, тя броди из снега,
не пали огън никога в огнището.
В неспирното ефирно колело ...

Знаеш ли колко искам
/Свидна/
Знаеш ли как се убива,
тази любов отредена,
знаеш ли как си отиват, ...

Бай Кольо и ръчната количка
От два-три дена бай Кольо дърводелеца не го свърташе в работилницата. Бизнесът му вървеше - хора идваха, изготвяха се поръчки, работа имаше, както се казва за целия китайски народ. На пръв поглед нямаше от какво да се оплаче. Само, че нещо не спираше да го тормози и да не ...

***
Врабчета пърхат
над ледена пързалка
снежни трошици...

Не искам да познавам хора дето се преструват,
приятели, роднини, онези с мръсните души.
На чужди мисли сърцето и душата не ще робуват,
това което съм изграждал твореца може да руши.
В собствен свят повярвай не живея, ...

В затвора попаднах на една странна личност, която успя до голяма степен да промени отрицателното ми отношение към всички питомци на това държавно учреждение. Като пренебрегнем циганската сган – пъплеща наоколо и цялата онази безнадеждна пасмина рецидивисти, за които битието извън затвора е непосилно ...

Мръзнат нозете ми, лед са ръцете ми,
минуси пълнят сърцето
Зима е. Свиква се. Гледам врабчетата –
всичко на тях е отнето.
Грозно облечени, колкото залъче. ...

Един палач по-рано се прибира,
не можал да сбъдне своята съдба.
Пред дървената порта спира и подсвирва,
но празно е и тъмно, няма никой у дома.
Навел глава, прекрачва прага, ...

Казват, че приятелството вечно било,
в трудни дни,
дъждовни лета, тях ги има –
голяма лъжа.
Те са там, вярно е, да, ...

Във този свят на лудост и омраза,
на низки страсти, мерзост и печал
а вместо кръв във вените – зараза:
кой на кого, до грош, какво е дал…
Единствен ти, Приятелю, остана ...

Мразя зимите! Акумулаторът на сеата също ги мрази – само да надуши, че вече не е октомври, и излиза в неплатен отпуск. През ден го влача нагоре-надолу до шестия етаж да го зареждам, а думите, които излитат в асансьорната шахта карат греста по релсите да се разтича от срам. Според мен, преди да създа ...

Едно обичане…
Едно обичане във мен трепти.
През зимата, във бяло оцветено,
в дълбоки снегове блести,
от приказка вълшебна сътворено. ...

"Без твой човек си за къра"
Сега
във
моя
алчен, ...

Няма как да достигна до теб –
леден вихър смрази ми крилата.
В необятното, зимно небе
броди само пустинникът-вятър.
Планини и реки ни делят ...

В сълзите ти – потиснати вселени,
от облаците – капки сътворени.
В очите ти проблясват чудеса,
дали това е смисълът на любовта?

Пореден ден без светлина в душата моя,
без светлина, защото ти не си до мен.
Пореден ден, от цвят и пъстрота лишен,
пореден ден ще скитам скръбно-сам в безброя.
Ще скитам и ще диря там душата твоя, ...

Представи си сега, че няма
невъзможни неща.
Вярваш ли това, че има
пълна свобода в неизвестността?
Няма граници за нас, ...

Позволих си да жадувам твоя огън
и в него нежно да горя,
да съм тази, заради която от своя дом се отрече
и в свой дом ме превърна.
Позволих си да те пусна ...

Ще изчезна в тъмнината,
водена от твойта светлина,
далеч ме заведи от празнината –
в сянката на някоя луна.
Идвай често след това, ...

Беше сакан, а несуден
сега си само добар пријател
ти што ја будиш пролетта во моите мисли
за тебе чувам сафири
кога другите ќе заминат ...

ХУДОЖНИКЪТ
С простота дъждът изми очите ти
и душата ти вече е чиста.
Друг по нея ще рисува мечтите си
и ще пие от твоята истина!... ...

Превъзходен, пухкав бял
сняг нощес е навалял.
Заскрежено е прозорчето,
всичко бяло стана в дворчето.
Танцуват весели снежинки, ...

Днес Калина ми каза:
Онзи момент, в който се събуждаш след секс и мислиш за него. Не за този до теб. A за този, когото отдавна го няма. Този, когото може да не си виждала и години наред. Но той си остава в съзнанието ти.
Други идват и си отиват. Влюбваш се и се разлюбваш. Нетрайно, като хлапачка. Но ...

Животът… твърде много пъти ме разплака,
за да ме научи бавно на смирение.
Душата все така любов голяма чака –
да намери в нея своето спасение.
Открадна той мечти, любови и копнежи, ...