Всичко започна още, когато тръгна за работа. Беше с любимия ми панталон. Обичам да го събличам, а тази негова риза... как ми стои, след като я заслужа. Едва изчаках да стане време за оперативката му и му писах смс: Любимият ми панталон. Лесно ли се сваля?
Знаех си, че го е прочел и въобще е забрал з ...

Нашето сребро
Вървя с омачканите дрехи втора употреба,
за нови все не стигат ми пари.
От страни едва ли някой в мен ще се загледа,
дори да гледа. Питам се какво ли ще ми навреди? ...

Тажна сум како црна облека
како празен излог,
како сиромашен човек
што не може да си купи внимание.
Тажна како запустена куќа и стреа, ...

Аромат на вкусна храна
се носи из дома.
Тя сили и здраве ни дава
и гладът ни отминава.
Щом в уютна къща са децата, ...

IV ЛИРИЧНО ОТКЛОНЕНИЕ
И НЕ ИСКАН СЪВЕТ
74/Сега, ако ми позволите,
от своя опит ще ви дам,
ще ви покажа как бедите ...

Чети ме с пръсти
кожата ми е брайлово писмо
неотворено
с нервни окончания
недокоснати ...

Ще слагам топлината,
изпращана от тебе,
в тръпнещото ми сърце,
за да е вечно топло.
Обичта ти, ...

Нали бе глух – как чу ридаеща камбана
…А ти не беше се обаждал
и бе мълчал, тъй както аз.
Сега – тъй тъжен и брадясал,
представям си, седиш у вас. ...

"Facebook - We are all connected."
Истината е, че колкото повече сме "в контакт", толкова сме по-отдалечени.. Колкото повече сме "в течение" за живота на някой, толкова по-рядко му звъним за да го питаме как е.. Но какво, по дяволите, си мислим, че знаем за живота му!? Нима Facebook ни разкрива всич ...

Животът е просрочил всички дати
в една хралупа време, в шепа мирис.
Дилеми, от които още патя,
кълват на едри хапки моя ирис.
Щурец – под щърбав месец, в черна доба – ...

КОГАТО...
Когато за никого нищо не значиш,
тогава загубваш и смисъл и цел...
А нощем се взираш в небесните знаци...
И знаеш - живота на заем си взел! ...

Дори в мълчанието ми, ме усещаш пак,
как всяка моя мисъл те прегръща,
дори във падналия вечер мрак,
ще бъда все една и съща.
Мълчанието, кротко ще заспи, ...

Недей да казваш колко ще боли,
когато чуеш тъжното ми "сбогом".
Две сърца не ще ги раздели –
един болезнен от деня ни спомен.
Нали ще дойдеш с обич във съня – ...

Родена е от светлината
във топъл ден през пролетта.
Посланик е на добротата,
на красотата и мира.
Душата ѝ – по детски чиста, ...

След няколко вида депресия,
без нрав и с липса
на мнение,
от утре не мога да дишам.
А ти си ...

Виж, свекърът е страшен симпатяга!
Придремва също като котарак.
Хитрува, на свекървата й бяга.
По празниците глезя го с коняк.
А старата е очиларка съща, ...

Няма нищо по-влудяващо...
Няма нищо по-влудяващо
от твоите стихове в рисунки...
Няма нещо по - влудяващо
от живота, болката, радостта ти... ...

имаме нужда -
години светлинни -
да бъдем единни

Понякога просто се събуждаш щастлив и осъзнаваш колко си благодарен, че ще можеш и този ден да се насладиш на света, в който живееш, защото той е красив и прекрасен! Не бива да забравяме, че с всеки ден ние само печелим и нищо не губим!

Бог не е мъртъв! – Каква новина!
Получи светът своя шанс.
Небето празнува, а земята сама
прави празничен реверанс.
Бог? Не е мъртъв? Наистина ли? ...

Защо в тъмнината
за мен сияеш само ти.
Дори и сам в тишината
виждам теб, затворя ли очи.
Защо видях те и се влюбих, ...

Родила съм един прекрасен син
със умни, питащи очи
и той е най-изящното творение,
което земният живот ми подари.
Когато взирам се в душата на сина си ...

Сънуваш призрака на пролетта
сред голите дървета на декември...
едно кокиче - знак на близостта
на две души със сроден тембър.
Какво е щастие? - Надвесеният лик ...

Тишина. Зора. Изваяни лъчи
пробиват въздуха с мъглите,
дърветата – изправени бойци,
на пост са редом със звездите.
Нозете ми потъват из снега – ...

Моя майчице прекрасна!
Цялата доброта – в теб събрана!
Колко за мен си дала, какво си преживяла,
Да бъда аз здраво и усмихнато дете!
На тебе аз всичко дължа! ...

От мрак и пепел съм роден,
сред пламъци и жупел съм живял.
От обгорената ми плът все още си личи,
изпитание, което съм преминал.
Изпитах агония и ужас ...

Хубаво е това бяло. Снежно. Сигурно защото създава представи. Или защото губи представите – като в реанимация. Дърветата са черни, небето – сиво, всичко е достатъчно мистично, за да мислиш за себе си като за бог.
Богът излезе, за да изхвърли кофата с отпадъците от камината. Студът е приятен, когато ...

Празни пространства
изпълнени с гняв.
Празни пространства
пълни със страх,
там слънце не грее, ...

От памтивека е известно,
на маса всичко се решава.
След маса, всичко става лесно.
Недаващият даже дава.
Започнало това отдавна, ...

От януарски студ посърнал,
с надежда топла се загърнал,
аз крача с крачките последни
към върховете ненагледни.
И газя преспите навети, ...

Спокойната лятна нощ донесе прохлада. Вятърът беше тъй очакван. Хората се молеха по-скоро да се скрие жаркото слънце, за да си отдъхнат. Звездите изгряха на фона на потъмнялото небе и приличаха на мъниста, посипани по елегантната черна рокля на нощта. Улиците бяха спокойни, а асфалтът все още беше н ...

> ∞
>
>
>
> - Значи всичко е било лъжа! – прокара пръсти през къдриците си Ливър – Лъжа, повтаряна, разпространявана навсякъде с векове, с хилядолетия! ...

Тиквена утеха 2
(в отговор на стихотворението на teis bt)
Каретите с позлата са явление
от някакво прастаро измерение
и колкото анализи да правиш, ...

На Емо
А ти си толкова далече….
Дъхът ми даже не те стига…
Изпращам ти целувки вечер,
щом спре луната да ти смига ...

Замразен си.
До поискване.
Нищо, че ме гориш отвътре.
Поне си истински.
С тебе съм истинска също – ...