И влюбена
Пълен брега с раковина и пясък
вървя по ръба на живота
гледам слънцето, лъчи и крясък
събужда ме на времето пилота. ...

От онзи ден небето ми се скри,
блещука само огънче в душата.
И светят в мене мънички искри –
в две очи, погалени от някой.
А този някой може би си ти, ...

Всяка вечер...
Всяка вечер те виждам в звездите
и танцуваме помежду им...
Всяка вечер палтото ми
са твоите целувки... ...

Моите обувки
Лесно е да влезеш в моите обувки.
И да минеш пътя, извървян от мен.
Утъпкан е. Без тръни и без дупки.
Вървях години. Ще го извървиш за ден. ...

Ще те чакам в костюм старомоден
все на същия гаров перон
и с наметнат на рамото лоден,
ще се спра аз пред втори вагон.
Във ръката с букета от рози, ...

В пороя на куплетите
самотни си изстиваме.
На мислите в маншетите
тревогите прикриваме.
Със грешките си храниме ...

причина за сълзите –
всички онези прашинки,
​​създадени в съзнанието ми,
обсипах се...
и като изненада ...

Под светлото на лунния чадър
играят във очите ни звездици.
Светът е със октава по добър.
Сега не бива нищо да ме питаш.
Сега не може златната везна ...

∞
> ∞
>
>
> ...

Съхне крушата и дворът пустинее.
Покривът пропада на места.
Никой в тази къща не живее.
Хората са в някаква страна.
Бащин дом, отдавна е химера. ...

Аз вярвам в любовта...
Макар и сляпа, сляпа но успява
тя да ме въздигне, охули,
даже нарани... Но може
с мен сълзи да рони. ...

Старите ни слънчогледи
комунизмът ги уврЕди,
направИ ги кривогледи
и сега са черногледи!

Романите,
остави на лудите.
Приказките,
на мечтателите.
Стиховете, ...

това място
е точно
каквото си мислех
това място
на всичко напук ...

От какво точно днес заболя те, душа?
Стига с тези измислени драми! –
Имаш покрив и хляб, още рожба една
да те сгрява със името Мамо!
Не живея в разкош и спокойно не спя – ...

Животът еволюира. С него се променяме и ние, хората. Да, процесът е достатъчно бавен, за да не се забелязва от някои. Да, посоката на промяна не се приема еднозначно от други. Дори открито не я харесват. Приемана или не, еволюцията е неизбежна и ние всички плуваме в спокойния ѝ поток.
С всички еволю ...

Ще замина далече.
Да събера стъкълцата от вчера.
Ще пътувам по глобуси от време...
Тебе моя да намеря.
Ти пак ще си така красива. ...

ДИВНО ЛУДА
Моята природа – и дивна, и луда.
Всички посоки тук са приети.
Потоци буйни вода, щура,
хора се радват, пишат поети. ...

Бългаийо!
Защо надяна тази черна дрипа ти?
Защо обрече своите гаврошовци?
Не заслужават да се лутат в твоите мъгли!
Обрече ги на глад, на мъка, болка и страдание, ...

Мисли черни,
пак в съзнанието ми нахлуват
и нощ, и ден мира ми не дават.
Но аз ще прогоня ги
и света си весел ще направя ...

На Копенхаген му е есенно,
събрал е в пуловера си тишини.
Вечерта е полумесечно белязана
в було от непрогледност и мъгли.
Часовникът на гарата – замръзнал, ...

Това, което е в очите ти
не съм го виждала от сто години.
Прости, за вечното ми тичане –
през твоя свят за малко минах...
Аз знам, че някъде със теб ...

Спри! Неистово крещи душата.
Спри! Не обвинявай пак съдбата.
Спри! За болката, която в теб гори
си виновен… само ти.
Ако можеш, скрий се и крещи. ...

Очи като вода от пролетен дъжд.
Хиляди предявени живот към живот без любов.
Сърцето ми е свързано с теб завинаги.
Всяка част от мен е с теб.
Той извади сърцето ми от мястото му. ...

На тялото ти ще напиша
един любовен мъжки стих.
И в него Аз-ът ми да диша,
да чувстваш шепота ми тих.
Във извор чувствата ще видиш ...

'Hush, hush, sweetie!
Mama's there for you...'
Whispered the woman
to her beloved son.
'Sleep, sleep, sweetie! ...

Звездно сияние в нощта -
туй си ти за мен, туй е любовта.
И галят ме нежни лъчи -
звездите са твоите очи.
И сърце ми нежно трепва, ...

Няма бивш убиец
Нещата често се променят,
мръсника в съда става чист,
нещата щом с пари се сменят,
ще има негър бивш и комунист! ...

Ти докосваш ме по мъжката ми длан,
по-твоята аз нежно те докосвам.
Палиш огъня в душевния ми храм,
изгаряш мен до мозъка на костите.
Така в съня ти с обич ще горя, ...

Сърце и хищник
Ликът ми като хищник се извива,
изтичащ от догаряща цигара.
И ноздрите свистят, настръхва грива,
а блюдото е моята поквара. ...

Ще те призова като демон в нощта и ще плача да дойдеш при мен. Луната ще хвърля сребристите си отблясъци по голите ни тела и разпръснатите по пода дрехи, докато пръстите ти изследват всяка извивка от тялото ми. Ще слея устните ни в нежна целувка, а ангелът в мен ще ликува за изкования триумф.
Дори д ...

Бе сезонът на лудата пролет
и разсънен шептеше капчукът,
бяха тъкмо тревите наболи...
На сърцето ми плахо почука.
Двоумях се дали да те пусна, ...