Ден, след ден, след ден, след ден
Отвътре сив съм като въглен умъртвен
Монотонно си изтича тъмната ми кръв воднява
Носи се денят и плавно като мене залинява
Тела на улиците всяка вечер са еднакви ...

Твърде много "Обичам те!" удавени в мълчания и прашни многоточия.
Часовникът изписуква познато.
Два къси сигнала индикиращи празното.
- Давай, давай! - крещи боклукчията на шофьора на камиона.
Време пролетно - някъде между вълци и комари... ...

Морето,
изпълнено със спомени,
мигове, мечти...
Със любовни истории
със начало без край ...

Тук, в селцето, човек не остана.
Гледат къщите с погледи празни
малка църква – без кръст и камбана...
В нея Господ сам влиза на празник.
А пред прага й – съхнещи корени. ...

Съжалявам. Прощавам. Прощавай...
Може ли да има съдействие?
Ти си права, будила си ме за училище като малка,
замислих се като го спомена,
и си ми правила и закуска. ...

И какво да те правя моя огнена същност,
решила всичко по пътя с любов да обграждаш?
Откъде ти дойде наум, че ставаш за къща?!
Пеперуда от огън. Кой в темел да те вгражда?!
Как изобщо реши, че димът от комина ...

В мраморна зала,
шум от ток отеква.
Из тишината вяла,
нечий дъх секва.
В поклон спрял ...

Тъжен ден ми е днес - тъжен ден за обичане!
Гърбав клон от дърво - ми е знакът за питане.
Сякаш гребен съм аз, скрит дълбоко в косите ти.
Между веждите пак - бенка си на орисница.
Пада гарванов мрак - чернопръстово стеле се. ...

Генка Богданова
С лице по-мрачно и от здрача,
потънал в тежки мисли крачи
живота си в чувал помъкнал.
А в погледа, унил, помръкнал, ...

Разстрелват ни, взривяват ни, убиват ни.
Мълчим и вярваме на лумпени.
И слепите видяха, че загиваме.
Сами сме, а по навик все се бутаме.
Пред нас – скалà, зад гърбовете – пропаст. ...

Комарджия в живота съм, нещастен
нито първи оставам, нито последен,
искам от всичко, избирам си класни неща,
нищо не мога, бягам по ръба на света.
Комарджия в любовта съм, нищо не давам, ...

Не сте ли си представли любов?
И как си я представяте? - Дълбока?
След години, някои ще сложат точка.
Аз пък слагам послеслов...
Ще се запитате, какво ли има там след него. ...

Обичам като пролет.
Без подробности.
Без "може би".
Без страх.
И без "защото". ...

Събличат ме дреха по дреха.
Свалиха всички дрехи.
Като гола истина.
Успях да запазя
своето Аз.

Стокхолм се гърчи
в лапите на безхаберни гости,
дошли са гостите да си наложат
правилата просто!
Дошли са пришълците ...

Винаги се чудя
като драсна два три реда
като знам, че ми е труден
словореда
дали ще бъда критикуван ...

В страната на мърлячите, чистникат е луд!

Творец и разрушител.
Убийствено скептичен.
Емпиричен.
Остър като бръснач.
Мързелив. ...

Късни влакове в съня ми,
от спирки тръгват – празни,
на пусти гари спират,
няма посрещачи.
Поле без край сънувам ...

Старая се, да не забелязвам:
суетата съчетана с егоизъм!
Лицемерие и негатив – да погазвам,
в причините за поведение – да влизам.
Хората, излишно е, да съдим – ...

Срещнах те по люляково време.
Люляков бе погледът ти чист.
Закопнях от него да си взема
ненагледна, засияла вис.
Гледах те, не вярвайки, че може ...

Във пролетния цвят на тишината,
в скрибуцаща цигулка на щурче,
в лилавия копнеж на светлината,
в косата на разрошено дете.
В очите на разплакано видение, ...

Лекият топъл полъх на пролетният вятър събаряше цветовете от малките вишневи дръвчета, с които беше осеяна алеята и от двете ѝ страни. Пролетта си оставаше любимият ми сезон с всичките красоти, които поднасяше. Наистина бях пленен от всяка нейна страна – слънчевите топли дни, „прераждането“ на земят ...

Времето се изви
като безопасна игла
и закопча своите краища –
онова, което тропоса
във младостта, ...

Не питай старило, питай патило –
казваше покойната ми баба
някога, в близкото минало.
Тя бе като ангел, макар и стара –
вървеше, работеше. Бе силна! ...

Терзанията на доктор Алекси
Докторът на философските науки Алекси Николчевски тръшна вратата на апартамента и като се изпъна по навик, закрачи към работното си място, което преди няколко месеца прегърна с небивало вдъхновение. Изобщо Алекси си беше вдъхновен във всичко. Едни паници да измие, върши г ...

Във Видин иди бонбони сладки да ловиш.
Не вярваш ли, вземи балон с размер на слон, литни, иди и виж!
В Шумен елфчета от шоколад падат вместо град.
Не вярваш ли, тръгни, иди, иди и виж!
В Готам-сити славния ни Батман ще видиш. ...

Луната никога не спи
Знам, знам... Ще кажеш
погледни луната, колко е красива.
Знам, че в нея виждаш всичко,
което от красота прелива. ...

Нощта е моя, но и
твоя, тихо тихо, ти
към мен пристъпвай,
и бавно ме целувай и
докосвай.

„Не искам да съм силна жена,
която отглежда слаби мъже.“
Тя
Google e търсачка за слабаци.
Силните мъже питат жените си ...

Светлината реши да скочи
в заешка дупка.
Но, я виж – вече утро е,
а тя се опитваше да гони Слънцето.
Велик ден. ...

Във моя женски свят
на пръсти влез.
Не разбивай дръзко тишината!
От тежки стъпки
птиците се скриват – ...

146/Аз помня мойте първи стъпки,
направени във шести клас
и преживяните от мене тръпки,
прохождането между нас.
Началото за мен бе трудно, ...

Като светъл лъч от южните простори
надежда слаба погледът ми заслепи,
а колко яростно душата ми се бори –
пътят ѝ навеки да изпепели.
Кому си нужна ти, надеждо, ...

Ако се човек
дрогира, нека бъде
то - със стихове!...