Темпераментно юлско слънце пече, та се пръска, а ние с леля Мита по монокини сме разстлали подканящи прелести под плажния чадър. Пред нас се синее морето, опровергаващо черното си име , пуска пенести ръце похотливо да ни опипа,но ние сме недостъпни, защото сме на няколко метра от брега му. Всяка сут ...

Целуни ме, слънце мое!
Аз съм синьото хвърчило.
На небето зад завоя
се усмихвам много мило.
В облаците - пяна бяла - ...

Животът е една кратка вечност
и постоянна борба срещу вятъра,
споменът винаги стои далечен,
а всичко останало е само театър.
Крепостта си за в бъдеще изгражда, ...

Аннализа Скароне - След две минути е пролет
-----------------------------------------------------------
Autori: Roberto Kunstler & Dario Faini (Dardust)
----------------------------------------------------------------
Автори: Роберто Кунстлер & Дарио Фаини (Дардъст) ...

Аз моля те, не ме убивай само,
че казах истината тъй както я видях,
свалих от тялото и всичко чуждо и измамно,
нима това е равно днес на грях?
Ако така е - тук ела и ме убий, ...

Понякога забравям че денят
е само разстояние до мрака
че всички пътища са брод
че някъде и мен ме чакат...
че залезът е просто миг ...

Въртележките на двора
ту на ляво, ту на дясно се въртят.
Вятърко на воля с тях играе,
перките ще изхвърчат.
А пчеличките жужукат, ...

Раздяла... раздяла... буца огромна
в гърлото с мъка тежко засяда.
Твоята обич сега е бездомна
и в полет безкрилен надолу пропада.
Поредният край ...

I
За самосъжаленията и още нещо,
един поет е казал преди време,
че се постигат само с вещо
и разрушително в теглото бреме. ...

Заплака гайда, не... стотици
под слънчевата жар на юлски ден,
небето се огледа във сълзите
на хилядите хóра. Звук свещен.
И леят се магическите трели ...

Ти, драга, си оттука до кожата ми.
И ти предлагам да клекнеш
на улицата да ме причакваш.
Ще изляза, най-вероятно по работа
(да предположим), ...

КЛЕТНИЦИТЕ
- Татко, моля ти се, не ме карай да го правя! Ще сторя каквото поискаш, само не и това! Кълна се!
- Знам, че е трудно, синко, но трябва да го направим за благото на семейството! – отвърна бащата.
- Но това е толкова противоестествено, гнусно, отвратително! – продължи детето. - А аз имам с ...

М О Я Т А Е С Е Н
Душа ми есен сеща,
блъска ме вълна гореща.
Тиха есен иде вън,
скръб залива ме - до дън. ...

Наистина си мислех, че не съм
един от тези, дето все говорят
и тихо като в песен - в нечий сън
със полъха от миналото спорят.
Не мислех, че ще мога да горя ...

The spark... The inspiration is a mystery woman.
The femme fatale.
She wants to be rescued.
She wants to conquer
and be conquered. ...

- На кой кръстопът с теб се разминахме,
самотни поели по свойте пътеки?
До чужди огнища, до огън изстивахме...
Любов, ти не идваш навреме при всеки...
Защо си ни днес, окъсняла и тъжна? ...

„ИЗЯДЕ МИ КОНЯ”
Как се изяжда цял кон, ще ви разкажа след малко, щото първо искам да ви припомня, как се развиваше спорта при „социализъма”.
Е-е-е-х, на върха на спортната слава бяхме тогава. Туй, на борба, бокс, щанги – никой не можеше да ни бие. Пък, какви „златни момичета” имахме в художествената ...

4
Не пропуснах сутрешното бягане, въпреки късното лягане. Половинчасовото напрягане на мускулатурата възстанови тонуса ми, още повече, че това стана в обстановката на обилно вдишани йодни изпарения. На връщане, минах през паркинга и проверих тайника в колата. Беше празен. Куриерът изпратен от Карамф ...

Бездушие
Всеки ден се чудя,
толкова ли сме бездушни,
подминаваме се без усмивка,
станали сме много скучни, ...

НЯМАНЕ
Я виж колко е спокоен градът през лятото! Няма ги софиянци, отишли са едни на море, други на село, а трети просто ги няма. Никога не са били тук. Те се появяват като локвите – образуват се от другата влага, слепят я. Разни продавачи, слуги, министри, политици и други просяци се навъртат в сто ...

Да забравя всичко искам изведнъж
и от утре вече да не страдам и да не боли....
Да се сбогувам някак си със любовта
и да забравя завинаги всички жени!
Онези които ме нараниха жестоко, ...

КЪДЕ СИ
Къде си?
Защо си скри следите?
Вървях след теб. Дори в нощта.
По дирята ти, влажна от сълзите. ...

Дълъг път до тебе аз изминах.
Много дни към мене ти вървя.
Аз през иглено ухо преминах...
Дълго в мен сърцето ми кървя.
И в стихове съм те описал, ...

Ти идваш, от звездите по-мечтана!
Да вярвам ли наяве, че се случваш...?
В бездънната си непрогледна яма
лежа, очаквайки насън да те получа.
Помежду гърбавите хълмове залитащ, ...

Изгодно! Сокоизстисквачка, ботуши, гадже.
Искаше тази работа. И то много. Беше една от най-популярните с огромното си рекламно време по националните телевизии. Стоеше пред представителството им заедно със още около стотина младежи. Всички изглеждаха страхотно и шумно разговаряха, някои бяха дошли на ...

Дедите ни дошли от Изток,
подгонени от зла съдба,
да почнат дните си на чисто,
да найдат своята страна!
Макар не канени се спрели, ...

Болка
Живот, който не разбирам.
Времена, които аз презирам.
Живот на пепеляшки..
Времена грозни, сиромашки. ...

Wenn ich an deinem Hause
Des Morgens vorüber geh’,
So freut’s mich, du liebe Kleine,
Wenn ich dich am Fenster seh’.
Mit deinen schwarzbraunen Augen ...

Въздухът жужи от жега,
небето сякаш се топи.
Жълтурко от небето гледа
водата как да изпари...
Тревите вехнат, а гората ...

Вятър и вълни в мен бушуват, разпилени мидени черупки,
сълзи - дъждовни капки в лятна буря,приливи и отливи в мен
танцуват.
Топло-разтегливо, нежно-отчетливо, ясен звук на тишина,в очите ти снопове от
светлина. Прозорецът отразява се в нашето легло, облаците ...

Из брулени хълмове скатавах душата си,
малцина я виждаха,
мнозина отрекоха.
Аз исках да бъда на времето смисъла,
но "време" и "смисъл" на глад ме обрекоха. ...

Хищник
Живее в мен противен хищник,
маскиран зад измамна доброта.
Насита няма, дух до зло отприщен
той дебне нова обич, не храна. ...

Питаха ме защо съм спряла да пиша, а аз на шега отвръщах, че музата ми е умряла. Парадокс е, че възкръсна след като претърпях катастрофа. Припомних си стихотворението ми "Ако знаех...", а след него се роди и останалото... заедно с моята още по-голяма жажда за живот. Стихотворението написах днес, сле ...

Н А В Ъ Н Р Ъ М И
Навън ръми... Под тишината
светът навежда си главата.
А Господ сякаш за награда
премахва някаква преграда. ...

Беше късна пролет. Навън ръмеше ситен дъжд, а слънцето мързеливо напичаше. Андрей излезе от лъскавата бизнес-сграда. Погледна към втория етаж, където беше офисът на фирмата, в който бе на интервю за работа, поклати сърдито глава и си рече на ум "Ще ви се обадим, ама друг път!". Бедният студент по пр ...