Потръпва срамежливо утринта,
събудена от изгревни целувки,
облъхната от птичите крила,
от на зората страстните милувки.
И ражда чудото на този ден, ...

Мълчанието поражда спомени
и егото се бори със душата.
Невиността
притисната от злобата
си търси път към светлината. ...

Посветено на Випуск 2014, 1 АЕГ
и по-специално 12.е
Ето ни пред прага на живота,
ето ни – изпълнени с мечти.
Вярваме единствено в доброто, ...

Боли ги явно, сами са на света,
двечките тела, докосвали се досега.
Сплитали пръстите си, ставали едно.
И после отиват си. Забравят се. Защо?
Обичали се вечно, явно времето е спряло. ...

Flow, my river
Flow, my river, flow
in my veins,
blow, my wind, blow
in my hair... ...

Моят град, изпълнен
с всяка красота,
по улиците виждам
радостта и любовта.
Не виждат само моите очи ...

Ще те завия в лист от бяла роза,
за да ми бъдеш вечна вяра и съдба,
мой стих, ще те открия даже в проза,
в очите, две, на недолюбена жена...
Разпръснал в танц вечерните светулки ...

Поднос от безличие!
Ведро от сълзи...
Посърнала истина!?
На стената виси;
Снимки овехтели, ...

Само преди дванадесет години
срещнаха се, напълно непознати,
образованието нанесе драскотини,
но мехлеми са спомените богати.
Днес всички са тук заедно в час, ...

Кървава любов...
Идваш и губя те,
гинеш във мрака.
Искам те, няма те.
Пак ме разплака. ...

Явно са нужни години,
да се излее този гняв насъбран,
хищник и жертва да станат едно,
за да не спира това колело...
Или пък, може би трябва ...

Ще ви разкажа как Любов се меси.
(То не е като стих да се напише).
Пооредяха милите принцеси,
и принцовете някак са... измислени.
Но моят принц е истински! Веднъж, ...

Силен
Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,
а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:
винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?
… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок… ...

Бяхме там...
и двамата,
да уловим мига
небрежно,
неловко, ...

Ако пушех, щях да надраскам
празната цигарена кутия -
с формули ще дозадраскам
самотата, преди да те открия.
Така ще създам теорема ...

Попита ме: "Защо ти е мълчанието?
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!" ...

Вървях по „Графа”, в зимна вечер. Късна...
Наоколо прехвърчаха снежинки...
И жална гледка погледа ми блъсна:
Една женица просеше стотинки.
Забила поглед долу към земята, ...

Влюбена
Колко е хубаво, Господи,
о, само колко е хубаво.
Колко е хубаво, Господи,
хубаво е да си влюбен. ...

Луната се мъчеше да се покаже през облаците, но така и не успяваше. Вятърът носеше миризма на нощ и предстояща буря – идеалното време за правене на заклинание. Младата вещица разглеждаше книгата и търсеше правилните думи, които сякаш нарочно ù се изплъзваха. Това допълнително я дразнеше, както и фак ...

Гмуркам се в море,
в което не тъгувам.
Истините сами пробиват повърхността
и изплуват.
Къпят ме имагинарната любов, ...

Има-няма няколко години уж сме граждани в Европа,
кара-вара към Шенген е пътят, ала нещо все ни кьопа.
Горе-долу сме приети, но доверието вкисва,
ура-тута на койрука сме си... та комай ни писва.
Джиджи-биджи, ха наслука, скъпи бракя мои, ...

на бездиханни
бурята не прощава
за събуждане
........ .......................................
дуждът отмива ...

Погледни я, красивата бяла Луна.
Подарила ни свършени нощи.
Да я пипнем ли? Търсихме с тебе следа
по-пътеката, двамата, снощи...
Погледни я, красиво приседнала в трон. ...

Обади ми се!
С тих шепот кажи ми...
Обади ми се!
Когато гледаш в тавана своето отражение.
Обади ми се! ...

Мила моя мамо, ти ми бе едничка
и всяка вечер, мамо, гледам аз една звездичка...
Търся тебе в небето, защото няма те до мен, но зная, че ме гледаш всеки божи ден...
Бих дала всичко да те върна,
дори за секунда да те зърна, ...

Сиви стълби и паднали, есенни листа,
разхождат се едни бушуващи, притихнали сърца.
Свили са се на пода и всеки сам се прегръща,
а копнежът, губещ търпение, в главата му все се завръща.
Към върха на стълбата поглеждат и се чудят, ...

ПЕПЕРУДИ
Снежнобели пеперуди
по небето си летят.
Няма кой да ги събуди
по отъпкания път. ...

Алчни бяха,
Хляба ми деляха,
Водата ми разляха,
Душата ми раздраха!
Караха черни коли. ...

Беше зима. Тъмна и всепоглъщаша. Снегът падаше и затискаше всички звуци. Единственото,което се чуваше, бе тихото скърцане на снега под ботушите му. Беше закрил лицето си с шал. Един самотен кичур от дългата му, непокорна коса се вееше пред очите му, неговите сини интелигентни прозорци към света. Той ...

Много ми дойдоха "естрадните" изпълнения тук и реших да поизцапам с малко чалга. Този път музиката е плод на взаимни усилия, текстът нямам идея чии е :D Аранжимент и цялостна обработка - моя милост.