Страхувам се от страшните признания,
страхувам се дори да те погледна.
Очите ти са пълни с обещания...
Ако е обич, то... ще е последна!
Поглеждам към разпръснатите листи - ...

Тишина
планината: с шал от мъглица,
с бели ивички вчерашен сняг,
с рошави мигли, с къдрици,
вплели сребристия необят, ...

Не ме упреквай, мила,
не се сърди,
че повтарям колко много
те обичам,
това е , както казват, ...

В навечерието...
Във Навечерието днес
на идващият Ураган,
във Океана без адрес
е корабът ни запилян... ...

Живей днес защото вчера няма да се върне,
живей за мига , защото всичко може да се обърне.
Никога не плачи за това, което не плаче,
беден , богат , от пазара, или версаче.
Няма значение еднакви хора сме всички, ...

Б.Калинов "Старата къща" -комп. графика
Изстена почти като ударено псе портата, едвам държаща се на ръждивите резета и остана така - полуотворена, сякаш не иска да ме пусне в двора. Вярно е… Влезнах с взлом, защото не можах да отключа бравата, смазвана последно преди доста години, така че ключът, па ...

- Невяно, Невяно, ма, помниш ли, когато цял ден ти сбирах горски теменужки и ти направих онова венче, дъхавото?! Ех, толкова хубава беше, Невяно, като самодива! А, косата ти?! На никого не съм казвал досега, дори и на теб, ама знаеш ли, колко много плаках скришом, когато я отряза, а, знаеш ли само к ...

Здравей, сварено яйце. Преди да те хапна
за закуска, искам да ти разкажа
за моят любим.
Не, не е тайна, истина е
и то желязна. ...

ЦВЕТЪТ НА ДУШАТА
Целуни тази болка във мен, тя умът ми взривява.
Неуверено дъвче душата ми в сладък рефрен.
И не зная до тук, докога и защо оцелявам
в тази подла черупка, наречена утрешен ден. ...

Разрушени съдби… Разбити мечти… Черно настояще… И белязано със смърт бъдеще…
Ще кажете, че това ще бъде много добър сюжет за филм. Да, ама не! Това не е филм… Това е реалността… Грозната реалност… В тази реалност сега живеят семействата на хилядите невинни хора, убити по света. Те са мъртви… Никога ...

Здравей, любов, малко закъснях за срещата ни, но трафикът беше ужасен, знаеш, казвал съм ти, правят ремонт на пътя и движението е ужасно. Гледаш ме и се усмихваш, значи няма проблем, винаги си ме разбирала. Как мина твоят ден, щастие мое? Моя ли...? Моя го остави, едно и също както всеки ден, ставан ...

От моя прозорец се вижда гората
на Витоша близка, скалистият връх.
Прелита стремглаво на гълъби ято,
подава главицата нарцисов стрък.
Покрила бе зимата всичко във бяло. ...

Изневяра
Чаша от любов.
Поглед в душа надежда налива.
Действие грешно.
Лъжа и истина в едно се слива. ...

Чистите думи -
топли извори
в озверялото ни време.
Топлите думи -
чисти извори ...

Историята на малкия Цецко ме потресе.
Цяла седмица, вечер като затворя очи
виждам пребитото дете
и си задавам въпроса: „Защо?”
Нощта поглъща сивия градец, ...

МОНЕТА
Телефонът до тебе запъхтяно звъни.
Търси те другият, нахалният, казваш.
Говори, че без любов са твойте дни.
А той трупа пари в жадната пазва. ...

Замислена, тъжна, с разбити мечти,
с поглед угаснал, горчиви сълзи.
Едничка утеха ти беше за мен,
лъжливо, коварно и подло момче.
Защо ли напразно с теб време пилях. ...

В нощта прозорецът ми буден
събира всичките звезди,
за теб ги пита и се чуди –
къде ли се пилееш ти.
Навярно някъде бездомен ...

Непонятно е как през годините
е израсъл в душата ми плевел!
Без да зная какво е, наивно
съм го хранила толкова време!
И дори се стараех неистово ...

Той
Как стигнахме до тук?Да подтискам чувствата си. А твоите да подлагам на съмнения. Всичко това го отдавам на възрастта и живота, който си водила до сега. Вече си на 45 години. Правиш си равносметка. Водиш спокоен живот, лишен от емоциите, за които жадуваш. Всички социални контакти в нета те карат ...

Писмото
Писмото, онова, неизпратеното...
Което писах всяка нощ
и изгарях миг след това.
Писмото, което писах ...

Skin
We made ourselfs a home out of our dreams.
Brought with us this love now bittersweet.
And may be Icould say know, that I've thought of you.
How you've run to walk with me your whole life through. ...

Björk - I Miss You
I miss you
But I haven't met you yet
So special
But it hasn't happened yet ...

ПУСТИНЯ
Между редките спящи оазиси прашни
този свят е пустиня с напукани устни.
Тук самумът е бог, тук са жегите страшни
и миражите скитат далечни и пусти. ...

„Нищо особено”
съзерцателни есета от Петър Горанов
Нищо особено - пепел от думи.
Смях на звезди и плач на куршуми.
Нищо особено – вятърен крясък. ...

Падат жълъди в косите ти,
далече някой цветове бере,
за да ги сложи във очите ти
и световете ни да събере!
Прозява се вечерният вятър, ...

Когато мъжете не могат да плачат,
но им заседне оня възел на гърлото
и се заглеждат из сенките в здрача,
и нито дума по мен не захвърлят...
Когато даже димът на цигарата ...

Сълзите ми твоите длани посрещат
Сълзите ми твоите длани посрещат
и мигом по бузите устни трептят.
Говориш с усмивка, разказваш ми нещо,
но бяга от мене далеч мисълта. ...

Два часа за изложба, малко поезия, чаша вино
и усмивки с познати…
После - децата, жената, къщата - и
току виж – дошла неделята.
Вечно бързам, без почивка, ...

***
оцелях
от твоята любов
припомням си сега
какво обичах ...

Омръзна ми да пиша за любов,
макар че радвам се, че имам тебе
и всеки ден с усмивка си готов
да спреш край нас изтичащото време...
И както казват - любовта е вирус, ...

Крилете си вземи... крилете
оставили чист детски смях -
за забрава наметало
Вземи си спомена
Вземи усмивките ...

„Гаснех като пламък, докосващ се до остро късче лед... Плаках, виках, губех се в дълбините на безразличния ти поглед... Кой щеше да се вгледа в мен, както ти никога не направи...?”
Знаеш ли...
Видях я...
Обърнах се и я зърнах… За един единствен, кратък миг от вечността...
Усмивката, която отне дъха ...

Бойко с чувства "синовни":
пенсионерите за резерва са виновни.
Българският пенсионер го бил изял.
Бойко ни лук мирисал, ни лук ял.

Пространството към теб
За сетен път очите си притварям,
глава накланям лекичко назад,
за да отдъхна тихо от умората
натрупана през седмичния бяг. ...

---
Днес разбрах, че награда за тихо, среднощно мечтание
не се търси насила, не идва след заповед строга.
Ти внезапно нахлу — като мълния в свят ураганен
и сърцето потрепна — бе плод между тръните в глога. ...