Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
385.8K результатов
В памет на Пламен Горанов
🇧🇬
България завинаги него ще помни
със стремежа към светъл живот!
Нека от неправди бъдем свободни,
народът не желае да бъде робот!
Нека помним този храбър момък - ...
И знаеш ли, не искам да мълча.
Мълчала съм преди да те намеря.
Складирах в мен и радост, и тъга,
незнаейки с кого да ги споделям.
Сега ми се говори. До умора... ...
Пролет е, но навън вали...
капките се гонят като прощалните сълзи...
И топло е, но все пак вали,
вали поройно и в моите мечти...
В този дъжд е тъй самотно, ...
Отивай си! Не мога да те спра!
Не се завръщай никога обаче!
Ще чакам в друга обич да горя!
Не иска пак сърцето с теб да плаче !
Тогава ще се върна, пак онази, ...
Когато си представих, че те има
Когато си представих, че те има,
светът престана в миг да се върти.
Земята се наля със старо вино,
а залезът отново се роди. ...
Полека се пробуждат дървесата.
А слънцето прилича на погача.
Пръхти през ноздри пролетният вятър.
Разнежил се, капчукът тихо плаче.
Нагоре всяко стръкче се протяга. ...
Имало едно време едно малко момченце. Това момченце си имало всичко. Това момченце обикаляло улиците само, качвало се на високо и по цял ден бягало от всички, но всъщност бягало от себе си. То се страхувало, страхувало се да бъде обградено от хора, защото хората не го разбирали. Те не разбирали него ...
Човекът не е свободен, защото е самата свобода - Жан-Пол Сарт
Какво означава човек да бъде свободен и като цяло самата свобода? Ако отворим речника, ще намерим следното определение: Възможност за проява на собствената воля; Отсъствие на ограничения или робство. Да, като цяло е това, но също така сво ...
Дъждът навън вали, а в сърцето
ми боли. Капят парещи сълзи.
Имам толкова думи неказани.
Моята душа гори. Мисълта за теб
ме натъжава, любовта ни ме изпепелява. ...
Щракни проклетия ключ
на противните електрически глобуси
и създай тъмнината, в която
да сме двама със тебе, когато…
… ще сме облечени само във пръските ...
КАРИБИТЕ, ПАРИЖ И ДРУГИ НОСТАЛГИИ
Захванах се да подредя любимите неща
сред хаоса, обзел тавана на душата ми…
Обувките със пясък от Карибите -
не стигнали до там; ...
Върху асфалта тъмна локва кръв...
Видяха я десетки минувачи.
Което случи се, не беше блъф.
Това ли демокрацията значи?!
Завърши с бой вечерният протест. ...
Гъстата мъгла в средата на април
пречи на слънцето деня да събуди
и хоризонтът там някъде се е скрил
в безкрайните и далечни амплитуди.
Снегът по планините още недосегаем, ...
Сънувах те. Вървяхме сред едно поле,
заслушани в тишината и мълчанието,
където кротката усмивка на деня
напомняше смирението на всичко,
дето идваше с есента. ...
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе ...
Ти ще търсиш сълзите ми в изгреви,
а те бели зрънца във поля,
ще са мокри в тревите с очите ми,
и превърнати в тънка роса.
Ще потърсиш и нявга сърцето ми, ...