Twenty Eight
This house is not a home to you
But you decide to go ahead and lay down, lay down
There are no words to describe the depth of your indifference
Cause I see you’re here to stay ...

Naked
You got a girl
That doesn't look a thing like me
The girl, your mother always said it would be
So, you could say that, you could say that ...

Jean Bertaut (1552-1611),
ChansonЖан Берто (1552-1611),
Песен
Ton regard métallique, où mille non sont joints,
Dedans mon coeur, hélas ! est plongé comme un glaive ; ...

Everlast - Lonely Road
Too much time, thinkin' 'bout all of my mistakes
My heart, my mind, my soul, my body aches
I hunger for the loving arms of your embrace
I walk along the lonely road ...

Where are we going
To whom are we running too
We search for the answers on and on
The die is cast, we have challenged the fate
And lost rainbow in our hands ...

Беззаконие по света властва,
продажни политици управляват,
диктатори тъпчат и угнетяват,
монополисти грабят и подкупват.
Справедлив гняв се надигна между хората ...

За какво ли съжаляват хората по света, преди да умрат? Може би...
Руснаците: Съжаляват колко много водка ще остане неизпита.
Французите: Съжаляват колко много жени ще останат недолюбени.
Германците: Съжаляват колко много бира ще остане неразлята.
Италианците: Съжаляват колко "Ферарита" ще останат не ...

От нас към Бойко - вечна хвала.
Все на власт да е генералът.
Туй не е имитация, а оригиналът.
Магистрали той да ни построи,
материалът жаден е - да не го пои. ...

Колко струва любовта?
Цената ù до днес не зная,
букетче пращам и цветя,
целувките ми да ухаят.
Любов...любов... не е каприз, ...

Пак идваш в съня ми на гости
със пълна луна и звезди
и всичко е бяло и просто,
все още аз вярвам в мечти.
Но пропаст огромна дели ни, ...

В сърцата ни оставаш
В памет на Тодор Колев
Надеждата и тя умря...
(макар че тя последна си отива)
От небосклона падаща звезда видях. ...

Стъпките кънтяха по хлъзгавия каменен под. Тъмнината го обргъщаше... студът поглъщаше... Тичаше. Леденият въздух режеше дробовете му при всяко вдишване. Очите му сълзяха в непрогледния мрак. Крачка, две, три. Подхлъзваше се в меката кал, падаше. Студените камъни жегваха остро тялото му. Ставаше и ху ...

Отварям очи и поглеждам, около мен е зима. Всичко е отрупано със сняг, няма сгради, животни или дървета. Само едно мъртво ябълково дърво на пет метра от мене застанало самотно сред бялата пустош. Опитвам се да си спомня как съм стигнал до тук, но съзнанието ми е празно като гледката, която се разкри ...

Омагьосва! Морето, нощем черно огледало
на звездите, на душите, разхождащи се
по безкраен булевард.
Ненаситно е! Морето, където
всеки негов тътен е покана примамлива, ...

Не ме харесваш!
Знам, не ме харесваш,
но поглед примирен
пред мене свеждаш!
Пък аз дори за теб не се старая ...

Аз никога не ще остана сам,
на скуката във празното пространство.
О, микрокосмосът ми е така голям!
А туй ми е душевното стопанство.
Аз никога не съм се чувствал сам, ...

НАПОЛОВИНА
Когато гонгът звънко възвести, че вече
съм зрял и пистата ми е преполовена,
и съм еднакво – и отчайващо! – далече
от старта вчера и от финиша пред мене, ...

ПРИЯТЕЛ
"Здравей приятелю. Добре дошъл отново".
"Добре заварил" - може би ще кажеш ти.
"Седни - мезето е готово.
Къде се губиш толкоз време? Разкажи! ...

Мъжът в моя живот
Беше греховно млад.
Синеок.
Беше нежен и силен.
И красив като бог. ...

През хиляди врати преминах,
но нещо тук ме връща…
Къде и как не спирах,
но щом се спра, страха прегръщам.
Нима си ти това, което в гърлото засяда? ...

С Ъ Д Б О В Н А С Р Е Щ А
Колективно творчество на
anelim 68 / Kadife / chergligan / Zinka
Седеше там, на ъгъла пред бара
отчайващо красив и твърде млад. ...

Неведоми са пътищата Божии...
След себе си оставяш светла диря!
Да помълчим. Венец да сложим.
Легендите - те просто не умират!
ЕДНА ЦИГУЛКА БЕЗУТЕШНО ПЛАЧЕ ...

Правиш ме толкова щастлива,
да можех да остана в тези моменти завинаги.
Мисля, че си единствен.
Не се променяй,
обичай ме. ...

Да можеше да пиша чернова,
преди да кажа всяка своя дума!
Тогава бих спестил на теб това,
което тежко тегне помежду ни.
Да бъде черновата чернозем, ...

това ли е любовта -
желанието да преодолееш,
желанието
да се слееш,
желанието да се разгърнеш, ...

Очите някак са други...
погледът вече дълбок е.
Но щом усмивката озари ги,
те отново грейват с жар.
Любовта е богатството наше, ...

Пада нощ. Хоризонтът е сипкава креда.
Къс небе - пергамент. И лъчи.
Милиметър любов по пътеката бледа
разпокъсва бордюри, мълчи.
Счупен път. Тишината напукана грачи. ...

Прочете в моите очи,
о, ти, създание от тъмнината,
че вечното с плам гори,
не в ириса ми, а в душата.
И пламъкът се отрази, ...

Предполагам, забеляза вече, мила -
той не моли и прощава рядко...
Той залъгва те с целувките насила,
обича те, ала за кратко...
И когато "любов" го наричаш, ...

Паднал ангел броди в нощта.
Горчиво оплаква своята съдба.
Скита се по улиците пусти
и търси спомени любими.
А някога беше момък знатен, ...

Светът се свършва до оградата.
Един идиот прегръща коте.
Извива се в ръцете му... и хапе.
Той му се усмихва и го гали.
Светът се свършва до оградата. ...

Не трябва гара, ни уречен час,
ни в две посоки влакове да тръгват.
Раздялата кълни в самите нас -
посятото от коренче измъква.
Отдавна утаена е кръвта ...

Врабче
Ръцете му с крилете си дарих
и миг след туй го зърнах в небесата.
Разплакана, уплашено се свих -
врабче ранено, скрито под стрехата. ...

До твоята завивка ще посядам
и дълго, дълго - само ще те гледам,
как тръпнеш във съня си от прохлада,
потънала в мечтанията бледи.
И после леко, с топлата завивка ...

ЖЕНА НА 50 ГОДИНИ
Кой е казал, че на 50 не можем
да прегръщаме?
Кой е казал, че на 50 не можем
да обичаме? ...

Аромат на рози, люляци и на жасмини,
събуждат в мене спомени,
отварят чекмеджета в паметта ми,
връщат ме в различни образи, роли, състояния.
Аз ли съм това дете от миналото? ...