Текст и музика - Марин Тачков. Изпълнение - Гергана Тачкова.

На Т.
Той влезе във живота ми внезапно,
по-скоро ми пресече рязко пътя,
в насрещното, когато не очаквах –
нахално хубав, сигурен, надъхан … ...

Звукът от стъпки по изсъхнали листа
дълбоко в душата ми отеква.
Забравен спомен ми донася есента
и сякаш тихо някак ме упреква.
Носталгично за изминалите дни… ...

"Всичко е плод на авторска измислица. Всяко съвпадение с действителни лица и събития е случайно и неволно"
Всичко това продължаваше вече два месеца. Сърцето ú беше станало парче лед. Някакво си чувство за самосъхранение все още я караше да става сутрин и да ходи на работа.
В началото я измъчваше сил ...

Нарани те жестоко...
Докога ще търпиш?!
И сълзи не останаха...
Виж,
няма смисъл в играта банална, ...

След цедката на дните пъстри,
пред погледа на нощната следа,
стоя на пръстите си остри
в средата между огън и вода.
Ако сега назад се върна, ...

Написал си нещо за мен?!
А аз и така не повярвах.
Със свито сърце го погледнах -
е, да - беше нещо прекрасно.
Малко тъжно, но много красиво. ...

с милувката си
есенният вятърдърветата събличаи оголелите потръпватв очакване на бели дрехи
а азот погледа тиоставам само по душаза среща
с твоята

Червена и красива роза
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга.
Че тя е като кръв червена – ...

На път. Винаги съм бил тук, там – на път. Застоя ли се, живота спира, а аз обичам да живея. Без повторения – не може. Без запетаи също, но не е толкова фатално ако ги изпусна. Не е нужно да накъсвам нещо и да оставя някаква част от него на по-горния ред и да си оставя края му за този.
Пътя го знам, ...

Увод:
Носеше се като странна песен, предавана през вековете. Подобно на притча или приказка. Понякога я рецитираха в стихотворна форма. Друг път пък ù придаваха необяснимо значение. Майките я пееха като приспивна песен на децата си, а някои баби я разказваха като приказка на внуците си. Всички я зна ...

* * *
Ти си за обичане
и ще се намерим.
Вечерта изтича
в мисли синьо-бели. ...

И винаги
красиво
ще танцуваме.
Прости ми
моето ...

Така сме квит
Уморили се от мен, сърце,
прости ми, аз не те пожалих,
гребях с препълнени ръце,
изгарях те в безмислени пожари. ...

В началото си бях от БеКаПе
и с мощен глас громях капитализма.
Там, в бъдещето гледах – все напред,
но бате Горби гадно го хариза.
А после станах смело демократ ...

---
Как всичко покрай мене губи смисъл –
животът ми, изтлял като жарава,
очакването, думите написани,
сърцето ми, потънало в забрава. ...

Море, лазурните ти дни
са преброени!
Очакват те
самотни брегове...
Ще скъсат мрежите ...

Гледаме се, без да си говорим,
знаем как ще продължим.
После в миг, без дори да спорим,
с целувки решаваме да се изпепелим.
Затварям очи и сякаш ...

Родопско усещане
Цитат: "Родопска тишина... и само шепот на поточе,
а в далечината-родопски песни и гайди,
звън на чанове и ромон на чешми.
Навред и нашир красиви гледки- ...

Наранен е Венецът на мойта Победа, но аз не ще склоня глава и всекиго ще се постарая да победя!
------
От всичките си рози в градината си се лиших, за да посея в нея тръни лечебни за душа и тяло.

Не ставам за вино
Не случих в този живот
ни на мъже, ни на роднини.
Една закъсняла любов
и този път ме подмина. ...

Часът е късен. Около полунощ. По разкаляните от дъжда улици на града нямаше много движение. Колата се плъзгаше спокойно по мокрия асфалт. Моторът работеше равномерно и лекото хъркане на двигателя почти го унасяше. Той отвори прозореца с рязко движение и вътре нахлу хладен нощен въздух, мокър и подги ...

Във пашкула на тъмна утроба
едно твърде дълго мълчание
е отглеждало тиха ненавист и
през пъпа се е захранило със отрова.
Озверяло, то изяжда плацентата си ...

Глава тридесета
Кафенето беше полупразно в този ранен час. Въпреки това сервитьорката се бавеше да му донесе еспресото, което си беше поръчал британският гражданин Антъни Шварц. Облеклото му се състоеше от сиви панталони и тъмносин блейзер с някакъв извезан монограм на малкото джобче на сакото. Ярко ...

Есен- 2
Есен!..Време на размисъл,
тъжно Време за Въпроси:
-Има ли Животът Смисъл ,
щом на този Свят сме гости?.. ...

Ако имах аз късче небе
бих закърпил отвора поднебен.
Под чадъра озонов ти бе
младостта на съня ми вълшебен.
Ако имам за сушата блян ...

Засадих си цветенце, полях го с вода,
прибрах го в дома си да не усеща студа.
Дадох му всичко мечтано - и сърце, и душа,
разни мисли и чувства опитах да му внуша.
Но не беше доволно дори след това ...

Есенни мотиви
Есен. След лятната буря
идват дълги тихи часове...
топло... слънцето прежуря,
но някаква обреченост зове. ...

106
Сега, когато си чета сонетите,
нанизани от Уил като гердан
и гледам как се мъчат днес поетите
да предадат любовния му плам, ...

Живял на една улица в малко градче господин Дръж ми Чадъра заедно със своята госпожа Опери ми Гащите. В един хубав слънчев ден излезли на разходка. Било приятно и топло. Наоколо бръмкали и пърпорели малки колички със своите важни и наперени собственици. По малките и тесни улички на градчето се разми ...

На всички „Златки”- черни и руси
Знаеш ли,
че си безобразно красива.
Мислите ми пресекват,
когато те гледам. ...

Шепот от стонове
Спасение няма. Прегръщам мъглата.
В отблясъци губя се. Спя - не сънувам.
В умиращи блянове скрих самотата.
Сред сенките песен позната дочувам. ...

Заспи, сърце, заспивай.
В сън дълбок изпадни,
за да не видиш ти
как от моите очи
капят бисерни сълзи. ...

Есента си отива
Слушам как есента ми говори
като силна, помъдряла жена.
Отива си след лятото -
натежала, силна, добра. ...