Надежда
Падат листата. Летят и умират.
Тръгнал е влакът. Забавя и спира.
Пляскат ятата. На юг се прибират.
Скърца вратата. ...

Голям съм късметлия!
С късмет съм се родил, с него си вървя. На боклук да ме хвърлят, пак ще оцелея. Е, то само аз си знам как оцелявам. Знаеш ли оня виц, дето заекът бягал през глава? Пита го лиса защо, а той вика:
- Скопяват лъвовете!
- Ами ти да не си лъв?
- Не съм, ама като ти резнат ония работи ...

Аз зная, БОГ ме върна към живота!
Утеха даде ми, прие ме в свойто лоно.
Завърна ме от грешната посока
и вяра силна вдъхна ми отново!
Деня започвам и завършвам със усмивка, ...

Основен статут
Доста сме различни... диалогът нещо... не върви...
Не е ли време да оставим празните слова...?
Виж - и моето, и твоето лице в огън някакъв гори...
да си поговорим, ако искаш, с езика само на влюбените си тела... ...

Есен е.
Камиони,
пълни догоре
с дърва за огрев,
минават едва. ...

Отегчена е
кралицата на феите,
макар живееща
във красота.
Тогава тя извика ...

Сложих си роклята -
нова сатенена.
Дето я купих
от Пловдив - от Молла.
Черни ботушки ...

- Стига! - изсумтя Но Щен Вълк. - Нека да се разберем като зрели вълци!
- Добре - съгласи се Вълк в Сянка. - Да се надплюваме!
- Съгласен - кимна Но и зае подобаваща за това позиция.
- Какво?! - възкликна ефрейтор Верг. - Нима ще решите толкова важен въпрос със състезание по надплюване?!
- Мдааа - к ...

„- Какво ли криеш, мила, ти
във сивата кесия?
- Кълбо от девствени мечти...
„Е, хайде, развържи я!”
- И подъл страх, стоок, стоглав, ...

Искам да се докосна до Теб...
Без да изгоря!
Искам да опитам душата Ти!
Без да изгоря!
Искам да полегна до Твоята нежност! ...

Делийско време. Млади са юниците.
Дълбока е междинната бразда.
От снощи още пари по ресниците
една стаена, гаснеща сълза.
Земята е разлистила стремежите ...

Да кажа нещо искам, но не мога,
уста отварям, но без глас...
така с ръцете си те стискам,
не вярвам, че се случва с нас...
Да, истински си тук, до мене, ...

Защо ли тъй пред огледалото
се кипри тъмната ми същност.
Покривах я, одеяло след одеяло -
в бял свят дано не се завръща.
Накарах я от глад да проси, ...

Деля тъгата
(без остатък)
на спомена,
събран с Мига –
безкрайно топъл ...

Ти Би могъл да бъдеш нежен,
ти Би могъл да те е грижа,
ти би могъл да ме обичаш,
но ти не си и си отивам.
Стоях до теб, търпях с надежда, ...

RONDO*
След шестдесет години диво плуване
във Океана от насилие и пот,
със жаждата за по-добър живот,
затънахме в огромно езеро от тиня, ...

Виждал ли си как краде шейтанка?
Влиза ти в душата многолика.
Дето мине, хвърлила е сянка,
вързала е времето ти в плитка.
Там остане ли, изпепелен си – ...

Ох, Боже, бях забравил! Мислех, че са изчезнали безвъзвратно. Долетяха от най-неочакваното за мен място. Не са същите като преди. В тези има повече цвят, повече живот. Ето пак ги усетих, и щом затрептят, усещам аромата на фрезии, диви теменужки и момина сълза. Усмихвам се така, както не съм се усмих ...

Аз съм снежен човек от Триград
и преживявам лятото си в зима,
докоснеш ли ме - сняг и студ,
погледнеш ли ме - бял свят от снежинки,
обикнеш ли ме - ще ме загубиш, ...

Самотен човек тича в дъжда,
чудя се, от какво ли бяга?
Тъжен спомен или вина,
защо го винаги настига.
И защо той тръгнал е в пороя, ...

Боли ли те? Не вярвам... Мина време...
Изнизаха се толкова лета.
Изтекоха потоци от проблеми.
И радости. И страсти. И тъга...
Тежи ли ти? Не питам. И не зная. ...

«» «» «»
Този дом празен е, всеки замина,
гледат сляпо прозорците в нищото.
Димът отдавна напусна комина,
осиротяла скърца си къщата. ...

Неосъществената мечта,
сън в ужасната реалност.
Жалък лъч светлина сега
къса мрачната баналност.
Щом заспя така в съня, ...

"Цветните сънища... мойто последно убежище", Ив. Диманов
Сънища – пъстри добри пеперуди,
в моите нощи летите.
Идвате, правите някакво чудо
и оживяват мечтите. ...

Ти стоеше до морето,
гледаше го през плащта,
лъч се спусна от небето
и погали те в нощта.
Звездите те погледнаха за миг ...

Очите ми в очите ти се взират...
Безкрайни дебри, звездни езера...
Изтича време... Времето замира...
Чудото пред мен е Красота...
А аз не искам, плаша се от тебе, ...

Тъмно беше, ала все така красиво,
изпълващо ума ми с пъстрота.
Звуците се лееха игриво...
стоях заслушана в мелодията на нощта.
Бе опустошителна и дива, ...

На мен сега ми е много интересно, като навляза в тази група на средната възраст, дали отново ще съм този странен човек, или нещо ще се промени...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца ...

Обработка за акустична китара.

нощта издъхва
лъч прорязва зората
ражда се денят

„Докато кажа „А”
И азбуката на живота свършила.
Инфаркт.
Инсулт.
Невроза. ...

Хей, страннико, откри ли онази, която цял живот дириш? Срещна ли по пътя си жената, която толкова искрено смее се с очи, че не те хваща страх до нея да се събудиш? Тя още ли в мечтите ти живее?
Онази, жената, която без укор гледа вратата, когато след митарстване вкъщи се връщаш. Жената, чиято усмивк ...

Ах, какъв портрет
на бившия кмет!
На наший водач "велик"
ще отдадем възторжен вик!
Свинарят Ивайло нов ...

Вижте там - във висините.
Туй е птица, изтребител?
нещо мамят ме очите -
леле - божият спасител?
Чакай, имаше опашка - ...

Понякога хората, които обичаме, ни нараняват. И това винаги боли. И заради тях винаги роним сълзи. И заради тази болка се прибираме в черупката си.
Човек като мен може да обича безрезервно, унищожително като буря, опустошаващо, като току-що преминало торнадо. Човек като мен може да замени собствения ...

Събужда ме сънят ми за забравен спомен,
от който често нощем съм се будила разплакана.
Във своята настойчивост изглежда болен,
твърдейки това, че прекалено дълго съм го чакала.
Събужда ме вината на едно обичане ...

* * *
Хубаво ми е.
Не знам защо.
Не искам и да знам.
Спри за миг. ...